Решение № 3926 от 29.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10363/2020 г.

Решение № 3926 от 29.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10363/2020 г., VIII о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и следващи от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано по касационна жалба на "Съвместен геномен център"ООД гр. София, [ЕИК], представлявано от управителя А. А., чрез адв. Х. Х., против Решение № 1365 от 26.02.2020 г. на Административен съд София-град (АССГ) по адм. д. № 13083 по описа за 2018 година, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу Ревизионен акт /РА/ №Р-22221017005462-091-001 от 15.05.2018 г. на органи по приходите при ТД на НАП София, в частта, потвърдена с Решение № 1351/4.09.2018 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) София при ЦУ на НАП относно установени задължения за ДДС и корпоративен данък. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при всички пороци по чл. 209, т. 3 АПК. Без мотиви първоинстанционният съд приел, че приходните органи са имали основание по чл. 122, ал. 1 ДОПК за извършване на ревизията по особения ред. В нарушение на трайната съдебна практика на Върховния административен съд (ВАС) административният съд потвърдил РА при необосновани констатации за извършване на ревизията по посочения ред. В решението липсва анализ на събраните доказателства: писмени документи и банкови сметки-движението и остатъците по тях; вида и характера на осъществяваната дейност; наемната цена на недвижимите имоти, в които се упражнява дейността; брутни приходи; брой наети лица; обобщени данни за реализирана печалба, приходи и разходи на други лица, осъществяващи сходна дейност и др. Поради това, първоинстанционният съдебен акт не съдържа съображения за законосъобразност на определената данъчна основа за облагане. Недопустимо съдът е основал изводите си само на експертното заключение, след като въпросът е правен. С РА данъчната основа е определена неясно, а съдът не отчел тази неяснота. Излагат се конкретни доводи за липса на мотиви за всеки процесен данъчен период и съответните размери на установените публични задължения. Поддържа се, че не са обсъдени възраженията на дружеството относно произхода на паричните средства по кредити на счетоводни сметки 499 и 713 от заеми и суми, получени в изпълнение на проекти. Иска се отмяна на първоинстанционното решение, отмяна на РА в процесната част и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, в случай на решаване на спора по същество. Ответникът по касационната жалба- директорът на Дирекция ОДОП София, чрез юрк. М., оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Намира за прекомерно претендираното възнаграждение за процесуално представителство на насрещната страна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество – основателна поради следното: Предмет на оспорване пред АССГ е бил цитираният РА, с който на дружеството-касатор са установени задължения за ДДС за данъчни периоди м. 12.2011., м. 05, 06 и 12.2012 г., м. 06.2013 г., м. 01, 03 и 05.2014 г., м. 01.2015 г. и м. 01.2016. общо в размер на 11 331, 18 лв. главница и 4 03, 86 лв. лихви и за корпоративен данък за данъчни периоди 2012, 2014 и 2015. общо в размер на 5 153, 86 лв. главница и съответни лихви. Органите по приходите приели, че са налице основания за извършване на ревизията по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, поради наличие на основания по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4. Основание за този извод намерили в обстоятелството, че в хода на ревизията не били представени документи, досежно счетоводната отчетност на ревизираното дружество, съгласно Закона за счетоводството /ЗСч/ за периодите от 1.01.2011 г. до 30.09.2016 г. – оборотни ведомости, главни книги, хронология на счетоводни сметки от групи 15, 20, 30, 40, 41, 50, 60 и 70. По ЗКПО за 2012 г., в хода на ревизията е установена разлика между декларираните приходи по ГДД по чл. 92 от ЗКПО (40 735, 01 лв.) и приходите по с-ки от гр. 70 (52 491, 63 лв.). За разликата 11 756, 62 лв. и поради липсата на документи, установяващи произхода на тези средства е прието, че се касае за недекларирани от дружеството приходи през 2012 г. в размер на 11 756, 62 лв. Отделно е установено, че дружеството има неотчетени приходи по фактури, описани на стр. 7 от РД, издадени от него, в размер на 99, 97 лв. С оглед на това в РА е установен КД за довнасяне в размер на 1 121, 08 лв. По ЗКПО за 2014 г. е установено, че има неотчетени приходи по фактури, описани на стр. 8-9 от РД, издадени от него в размер на 65 998, 42 лв. и в тази връзка е установен КД за довнасяне в размер на 2813, 77 лв. По ЗКПО за 2015 г., в хода на ревизията по отношение на осчетоводени от РЛ суми по кредита на сч. с-ка 713, в размер на 14 624, 55 лв., са изискани от дружеството да представи всички първични счетоводни документи, станали основание за направените записвания по тези счетоводни сметки, както и документи доказващи получени финансирания, но такива документи не са представени. Предвид това, органите по приходите констатирали, че поради липсата на документи, доказващи, че се касае за получено финансиране, (заеми), резерви, следва да се приеме, че осчетоводените от дружеството суми по кредита на сч. с-ка 713 представляват приходи, във връзка с извършени облагаеми доставки, за които няма начислен ДДС /през периода 2015 г., дружеството е регистрирано по ЗДДС/. Прието е, че РЛ има неотчетени приходи за 2015 г. в размер на 12 187, 12 лв., поради което е установен КД за довнасяне в размер на 1 218, 71 лв. В частта по ЗДДС за всеки от процесните данъчни периоди, при формирането на данъчната основа за облагане са взети предвид декларираните покупки, възникналото за тях право на приспадане на данъчен кредит и декларираните продажби, увеличени с установените от органите по приходите недекларирани продажби. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е приел, че заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза е потвърдило установеното при ревизията, че счетоводната отчетност на ревизираното дружество не дава възможност за установяване на основата за облагане, поради което са налице основания по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК за извършване на ревизията по особения ред. Съдът е приел, че при извършването на ревизията процесуалните правила не са нарушени, а констатациите на приходните органи, които се ползват с презумпция за истинност, не са опровергани, поради което органите на приходната администрация са съобразили основните правила за облагане по ЗКПО и ЗДДС и като са взели предвид всяко от относимите за жалбоподателя обстоятелства, съгласно чл. 122, ал. 2, т. 1 - 16 от ДОПК, са определили законосъобразно основата за облагане с преки и косвени данъци за всеки един от ревизираните данъчни периоди. Съдебното решение е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, което пречи на ефективния касационен контрол и налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Най-напред, от потвърденото с експертното заключение обстоятелство, че счетоводната отчетност на ревизираното дружество не дава възможност за установяване на основата за облагане, не следва автоматично, че са налице данни за укрити приходи по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК и какъв е техният размер който е от значение за определяне на данъчната основа за облагане. Счетоводните несъответствия в нередовно воденото счетоводство може да се дължат и на други причини (различни от укрити приходи) и това именно е бил главният спорен фактически въпрос пред съда по същество. Този въпрос нито е поставен от съда в мотивите на първоинстанционния съдебен акт, нито е получил мотивиран отговор. Съдът не е указал коректно и конкретно и доказателствената тежест за установяване на фактите от значение за решаването на спора. Относно облагането по ЗДДС и по ЗКПО за 2012 г. първоинстанционният съдебен акт е постановен при пълна липса на мотиви. Административният съд е възпроизвел, без елементи на разсъждение и анализ на каквито и да е доказателства, само констатациите на приходните органи. Без да изложи свои съображения относно данъчната основа за облагане конкретно за всеки данъчен период и да обсъди събраните доказателства, съдът е направил изцяло немотивиран извод, че установяването на публичните задължения е законосъобразно. Относно облагането по ЗКПО за 2014 и 2015 г. съдът е приел, че установеното несъответствие на аналитичната със синтетична счетоводна отчетност поради липса на счетоводни данни как е натрупан наличният по оборотната ведомост кредитен оборот по с/ка 713, не може да бъде оправдано единствено въз основа на банковите извлечения за постъпили суми по тази сметка. Според съда, "не е ясно как този оборот е натрупан и същият не следва да бъде изключен от финансовия резултат като приход, тъй като банковите извлечения не са релевантни при формиране на дан. основа за определяне на корпоративен данък". Накрая, без всякаква връзка с предмета на делото, съдът е обсъждал оборотната ведомост за 2016 г. (2016 г. не е в ревизирания период за облагане по ЗКПО в обжалваната част на РА). Съвсем неясни са мотивите на съда да не приеме експертното заключение. Съгласно приетото без оспорване заключение на съдебно-счетоводната експертиза, като се има предвид, че установените банкови преводи в полза на РЛ за 2014 и 2015 г. са плащания (финансирания) по Оперативни програми, от счетоводна гледна точка те не би следвало да се включват в данъчната основа по ЗКПО. Не е вярно описаното в мотивите на първоинстанционното решение (стр. 7 втори абзац), че липсват данни за размера на плащанията по финансови програми. Именно въз основа на установения размер на тези плащания вещото лице е дало заключение, че за 2014 и 2015 г. не следва да се установяват задължения по ЗКПО, а тези по ЗДДС следва да са в намален размер. Следователно, съдът не е обсъдил коректно експертизата и не е изложил убедителни мотиви защо не я приема. Всичко изложено налага пълна отмяна на първоинстанционното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстнационния съд. При новото разглеждане на делото, съдът ще следва да изложи мотиви относно облагаемата данъчна основа за всеки данъчен период и да обсъди експертното заключение и доводите и възраженията на страните в пълнота. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение