Решение № 8728 от 18.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4049/2012 г.

Решение № 8728 от 18.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4049/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Вачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Драгомир Василев Дановски от гр. Червен бряг, чрез пълномощника си, против решение № 1053/21.01.2012 г., постановено по адм. д. № 9012/2011 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № К-4777/11.05.2011 г. на министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 227, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 177, ал. 7 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Релевират се доводи за неправилност на съдебния акт поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с отмяна на атакувания административен акт като незаконосъобразен. Ответникът министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема касационната жалба за неоснователна. Административният съд е отхвърлил жалбата на Драгомир Дановски срещу заповед № К-4777/11.05.2011 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и служебното му правоотношение е прекратено за извършено от него нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 3 от ЗМВР. За да постанови това решение съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила. С оспорения административен акт е наложено дисциплинарно наказаниe "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение на касатора за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че служителят не е попълнил в срок декларация по чл. 177 от ЗМВР в противоречие с изискването на чл. 169, ал. 2 от ППЗМВР. Осъществявал е търговска дейност в периода януари, февруари и юни 2010 г. и не е подал декларацията по чл. 177, ал. 7 от ЗМВР. Съдът е приел, че Дановски е извършвал търговски сделки, изразяващи се и в дейност по изкупуване на мляко от производители, които произтичат от издаденото му удостоверение № 579/29.06.2007 г. на РМВС - Плевен за регистрация на обект за търговия на едро с храни от животински произход за сурово мляко за обект Млекосъбирателен пункт С-15133 в с. Бреница, Община Кнежа. Въз основа събраните по делото писмени и гласни доказателства обосновано е приел, че с тези действия служителят е осъществил състава на тежко дисциплинарно нарушение, за което се налага наказание дисциплинарно наказание "уволнение" според чл. 227, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, във връзка с чл. 177, ал. 3 и ал. 7 от ЗМВР. Постановеното решение е правилно. При преценка на релевантните факти и обстоятелства съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на което е направил обосновани фактически и правни изводи. Извършването на действията, които осъществяват състава на дисциплинарното нарушение по чл. 227, ал. 1, т. 3 от ЗМВР се установяват по несъмнен начин от доказателствата, събрани към административната преписка и в хода на съдебното производство. Противно на наведените от касатора доводи, обжалваната в първоинстанционното производство заповед съдържа всички необходими реквизити. Правилно съдът е приел, че императивната разпоредба на чл. 227, ал. 1, т. 3 от ЗМВР предвижда задължително налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" в случаите, в които не е подадена декларация по чл. 177, ал. 7 от същия закон, поради което при нарушение квалифицирано по този текст, възможността на органа относно преценка на вида на дисциплинарното наказание е изключена. Правилно от административния съд е взета предвид разпоредбата на чл. 229, ал. 4 от ЗМВР, според която наказващият орган е длъжен да събере и оцени всички доказателства в тяхната съвкупност. Предвид събраните в хода на административното производство убедителни писмени доказателства и коментираните в тази връзка писмени обяснения на трети лица за относимите обстоятелства, логичен и последователен е направеният от първата инстанция извод за установеност на фактическите основания, при които е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Според чл. 177, ал. 2 от ЗМВР държавните служители не могат да извършват дейност, несъвместима със службата им по смисъла на легалното определение по чл. 177, ал. 3, т. 3 от ЗМВР. В седемдневен срок от възникване на обстоятелствата по чл. 177, ал. 1, ал. 2 и ал. 3, съгласно ал. 7 на същата разпоредба, държавните служители са длъжни да подадат декларация. Неподаването на декларация по чл. 177, ал. 7 от ЗМВР, когато са налице основанията за това, какъвто е разглежданият случай, осъществява фактическия състав на дисциплинарно нарушение по смисъла чл. 227, ал. 2, т. 3 ЗМВР, за което задължително се налага дисциплинарно наказание "уволнение", както правилно е приел и решаващият състав. Нарушението е доказано от обективна и субективна страна и дисциплинарнонаказващият орган действа в условията на обвързана компетентност по отношение на вида на наказанието. Неоснователно е възражението на касатора, че липсват доказателства за реално упражнявана от него търговска дейност. Първоинстанционният съд е изложил съответни на доказателствата и обосновани мотиви в тази насока, като е обсъдил и приложените обяснения на третите лица в тяхната съвкупност и правилно е приел за установено, че касаторът през месеците януари, февруари и юни 2010 г. е извършвал дейност по изкупуване на мляко от производители. Вписването в регистъра на РВМС - Плевен на удостоверението за регистрация на обект за търговия на едро с храни от животински произход за сурово мляко на името на Драгомир Дановски има оповестително и доказателствено действие, а вписаните обстоятелства се считат за съществуващи за третите добросъвестни лица. Установено е, че вписването не е заличено, че касаторът е собственик на специализиран автомобил за превоз на мляко и че именно той за посочения период като физическо лице е извършвал дейността по изкупуване на сурово мляко. Това действие правилно е прието от наказващия орган и от съда за несъвместимо със заеманата служба, тъй като по своето съдържание представлява осъществяване на търговска дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 1 от ТЗ. Предвид изложеното, настоящата инстанция приема за правилен първоинстанционния извод за законосъобразност на оспорената заповед. Дисциплинарното нарушение е доказано, оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и точно приложение на материалния закон. Поради това, че не са налице твърдяните касационни основания, нито се установяват такива съобразно изискването по чл. 218, ал. 2 АПК, обжалваното решение следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав