Решение № 243 от 13.07.2015 г. на ВКС по н. д. № 583/2015 г.

Решение № 243 от 13.07.2015 г. на ВКС по н. д. № 583/2015 г., I н. о., НК, докладчик председателят Елена Величкова Производството е за възобновяване на нохд. № 130/2014 г. на Окръжен съд гр. Монтана, образувано по искане на осъдения В. Б. Ц. В съдебно заседание искането с доводи главно за явна несправедливост на наказанието се поддържа лично от осъдения и защитник. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира искането на осъдения неоснователно. Наложеното наказание лишаване от свобода е справедливо определено по първата алтернатива в текста, малко над средния размер за това деяние, като са отчетени всички обстоятелства от значение при индивидуализацията му, и законосъобразно същото е определено по реда на чл. 58а, ал. 1 НК. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 20.11.2014 г. постановена по нохд. № 130/2014 г. на Окръжен съд гр. Монтана, подсъдимия тогава В. Ц. е признат за виновен в това, че на 13.01.2014 г. в [населено място], по особено мъчителен начин и с особена жестокост направил опит да умъртви З. Н., като по независещи от него причини не настъпил целения от него резултат, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6 НК вр. с чл. 115 НК вр. с чл. 18, ал. 1 НК вр. с чл. 58а ал. 1 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от дванадесет години, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. С присъдата е уважен граждански иск в полза на пострадалата Н., за неимуществени вреди причинени от Ц. в размер на 20 000 лв., ведно със законните последици. Присъдата не е обжалвана от Ц., в сила е от 7.12.2014 г., искането за възобновяване е в срока по чл. 421, ал. 3 НПК, т. е. допустимо е. По искането за възобновяване на осъдения Ц.: В саморъчно написаното искане Ц. твърди, че присъдата е силно завишена, че няма опит за умишлено умъртвяване, а само тежка телесна повреда, за което "абсолютно много съжалява", че показанията на свидетелите са "много силно пресилени". В съдебно заседание - "действително извърших престъплението, но не съм имал умисъл". В последна дума - "смятам, че 12 години лишаване от свобода е прекалено много". Доводите са неоснователни. Производството пред Окръжния съд Монтана е протекло по реда на глава двадесет и седма НПК, подсъдимия е признал фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласил се е да не се събират доказателства за тези обстоятелства в съдебно заседание, а да се ползват тези събрани на досъдебното производство. Съда е направил констатация, че самопризнанието се подкрепя от събраните в ДП доказателства (изключен е протокол за разпит на свидетел на л. 124 ДП, тъй като не е подписан) и е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, приети са и доказателствата събрани на ДП. В мотивите на присъдата съда е посочил, кои обстоятелства от предмета на доказване приема за установени и на коя доказателствена основа. Посочил е също, че дава вяра на разпитаните на ДП свидетели, които са безпротиворечиви и съответни на останалите доказателства по делото, а и няма данни които да спорят тяхната достоверност. Съда е приел и съдебно медицинската експертиза (задължителна съобразно чл. 144, ал. 2 НПК), съдебно психиатричната експертиза за осъдения и останалите писмени доказателства. Законосъобразни и правилни са и правните изводи. На инкриминираната дата и място Ц. е направил довършен опит, с особена жестокост (нанесъл множество удари с брадва по главата и тила на пострадалата, по време на които тя викала, а и след като спряла за вика), и по особено мъчителен за жертвата начин (Н. е бил в съзнание, в началото, разбрала е какво й се случва, изпитвала е изключителни болки и страдания докато изпадне в безсъзнание), да умъртви Н., като по независещи от него причини летален изход не е настъпил. Твърденията в искането не намират опора в данните по делото. Липсата на "умисъл за умъртвяване" е напълно голословно, като се има предвид заключението на съдебно медицинската експертиза (л. 134 ДП), за броя, интензитета на ударите с брадва, и мястото на което са констатираните увреди по Н., и като се съобрази обстоятелството, че за умисъла на дееца се съди по обективно установено, а не по твърденията му. Не вярно е и, че "всички свидетелски показания са силни пресилени против мен". Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. При определяне на размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия за извършеното деяние съда е взел предвид всички обстоятелства от значение (не са сочат от осъдения не взети предвид такива), взета е предвид и степента на осъществяване на намерението му, високата степен на обществена опасност на деянието и тази на дееца. Наказанието е при превес на смекчаващите вината обстоятелства, с редукцията на чл. 58, ал. 1 НК и не е явно несправедливо, по смисъла на чл. 348, ал. 5 НПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановената присъда законосъобразна, наказанието определено на осъдения справедливо, а искането му за възобновяване изцяло неоснователно. Ето защо и на основание чл. 426 НПК вр. с чл. 354, ал. 1 т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение