Решение № 5924 от 4.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3707/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Марица против решение 624 от 20.01.2025 г., постановено по адм.д. 841/2024 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответниците Е. Н. П., Т. И. П. и М. И. П., в писмени становища, оспорват касационната жалба. Молят обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендират присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Пловдив отменя заповед РД-09-1742/21.12.2023 г. на кмета на община Марица, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено на Е. Н. П. и наследници на И. Т. П. да премахнат незаконен строеж Склад, находящ се в УПИ IV-81, кв. 92, по регулационния план на [населено място]. Обжалваното решение е правилно като краен резултат, но не по изложените в него съображения. От събраните по делото доказателства, в т.ч. и заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза (оспорено само в частта й, в която вещото лице сочи, че строежът отговаря на правилата и нормативите, действали по време на извършването му) по несъмнен начин е установено, че процесния строеж е част от изпълнена монолитна сграда в югоизточния ъгъл на УПИ и не е самостоятелно изградена постройка с отделна конструкция. Същият е част от гараж, за който са издадени строителни книжа одобрени проекти от 11.06.1987 г. и разрешение за строеж от 13.08.1987 г., на тази дата е изготвен и протокол за определяне на строителна линия и ниво. В заключението изрично е посочено, че при строителството на гаража са допуснати отклонения от издадените строителни книжа по отношение на ширина и дължина, като с удължаването на гаража на север е обособено помещение без вътрешно преграждане, което се ползва за склад. От изложеното следва, че в случая не е налице хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, посочена като правно основание за издаване на заповедта, а посочените в същата фактически основания също не обосновават прилагане на цитираната норма. Налице са одобрени строителни книжа, а процесния строеж попада в рамките на обема, на гаража, но не отговаря на разрешената площ по разрешението за строеж, като са допуснати отклонения от последното. Видно от съставения констативен акт е, че строежът е определен за незаконен, като изпълнен без строителни книжа и разрешение за строеж. Оспорената заповед е издадена въз основа на констативния акт и на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, съгласно който строежът е незаконен, когато е извършен без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. При тези данни изводът на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед поради нарушение на материалния закон е правилен. В съдебното производство е установено наличие на строителни книжа за процесния строеж. Проверката на съда за законосъобразност на акта по чл. 168 във вр. с чл. 146 АПК е обусловена от фактическите и правни основания, изложени в него. В конкретния случай фактическите обстоятелства и правната квалификация в заповедта определят строежа като незаконен по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Данните по делото за отклонение на строежа от одобрените книжа биха обосновали други правни изводи от направените от административния орган, а именно, че извършеното не е незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, а евентуално по чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ. В тази хипотеза попадат строежите, извършени при съществено отклонение от одобрените проекти по чл. 154, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4 ЗУТ. Преценка за наличието им не е извършена в заповедта. В конкретния случай административният орган квалифицира извършения строеж като незаконен поради липса на одобрени и издадени строителни книжа, но в случая е установено, че такива са налични. Констатациите, направени в заключението на вещото лице не могат да заместят фактическите установявания и приетото от административния орган правно основание, като не са изследвани хипотезите на допуснати съществени отклонения от одобрените проекти по чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ. Ето защо, като отменя заповедта Административен съд гр. Пловдив постановява решение, което е в съответствие с материалния закон. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила, а и конкретни такива не се сочат от касатора. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъди община Марица да заплати на Е. Н. П., Т. И. П. и М. И. П. сумата 1200 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, е неоснователно предвид действителната фактическа и правна сложност на делото и предвид неговия размер. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,