Решение № 14996 от 8.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5941/2010 г.

Решение № 14996 от 8.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5941/2010 г., I о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София, при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител - юрисконсулт И. И., срещу решение № 330 от 9.03.2010 г., постановено по адм. дело № 4132 по описа за 2009 г. на Административен съд София - град (АССГ), с което е отменен по жалба на П. Г. В., действаща като ЕТ "Петя Георгиева - Бейнит", РА № 100800300 от 3.10.2008 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Кюстендил, потвърден от и. д. Директор Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП гр. София, с Решение № 418/25.03.2009 г., в частта относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит, начислен в издадените от "Титан комерс" ООД, "Адиф" ЕООД, "Старт строй - В" ЕООД, "Динекс - Р" ЕООД, "Топ Т - 87" ЕООД и "ТТ експорт" ЕООД фактури за данъчни периоди м. м. 11,12.2003; м. м. 03, 06, 07.2004 г.; м. м. 02, 04, 06, 07, 08, 09, 10, 11 и 12. 2005 г.; м. м. 02, 07.2006 г. и е признато правото на приспадане на данъчен кредит в размер общо на 17 054.17 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Касаторът поддържа, че съдът е основал решението въз основа на изводи, които противоречат на действителната фактическа обстановка и на изискванията на чл. 202 ГПК експертното заключение да се кредитира едва след като се разгледа и съпостави с останалите доказателства по делото. Според касатора, след като липсват данни за името и подписа на конкретния съставител и за датата на съставяне на счетоводните регистри, достоверността и автентичността на тези документи не е доказана по безспорен начин. Твърди се още, че счетоводните регистри, на които се позовава ревизирания субект, представляват обобщена справка, от която не може да се направи извода дали ДДС по конкретна фактура и конкретна доставка е начислен в счетоводството на доставчика. При условията на чл. 54, ал. 3 ДОПК, липсват доказателства, че разпечатките са съставени от процесните контрагенти и не е безспорно установено, че на адресите, посетени от вещото лице въз основа на сключени договори за счетоводно обслужване се съхранява или води счетоводството на процесните доставчици. Касаторът поддържа още, че не може да бъде направен и извод за начисляване на ДДС по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.), като от съществено значение в случая е обстоятелството, че вещото лице не е проследило редовността на цялото счетоводство на доставчиците. Необосновани са изводите на съда и досежно възприетата реалност на спорните доставки, като съдът не е обсъдил всички факти и обстоятелства, свързани с реалното изпълнение на процесните доставки. Отправя се искане да бъде отменено решението, като бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата. Претендира се заплащане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът П. Г. В., действаща като ЕТ "Петя Георгиева- Бейнит, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че жалбата е допустима, а разгледана по същество - основателна. Върховният административен съд, състав на Първо а отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледани по същество е основателна. С решението си Административен съд София град е отменил по жалба на ЕТ "Петя Георгиева - Бейнит", представлявана от П. Г. В., ревизионен акт № 100800300 от 3.10.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Кюстендил, в частта му относно непризнато право на данъчен кредит, начислен в издадените от "Титан комерс" - ООД, "Адиф" - ЕООД, "Старт строй - В" - ЕООД, "Динекс - Р" - ЕООД, "Топ - Т - 87" - ЕООД и "ТТ експорт" - ЕООД фактури за данъчни периоди, описани подробно в решението и е признал право на данъчен кредит в размер на 17 054,17 лв. В отхвърлителната му част като необжалвано - чл. 296, т. 2 във вр. с чл. 144 от АПК решението на административния съд е влязло в законна сила и не е предмет на касационно разглеждане. Административният съд е описал на кратко установената фактическа обстановка по време на ревизията, като е посочил, че основанието на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит е отсъствието на условието по чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.), тъй като при проверката доставчиците не са били открити на деклариран данъчен адрес, а по отношение на двама от доставчиците - "Диаком" - ЕООД и "Топ - Т 87" - ЕООД като основание е посочена и липсата на реални доставки. На база на събраните по делото доказателства, в това число и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът е възприел напълно, е прието, че жалбата е основателна и РА се явява незаконосъобразен в частта му за непризнато право на данъчен кредит по доставките на "Титан комерс" - ООД, "Адиф" - ЕООД, Старт строй - В" - ЕООД, "Динекс - Р" - ЕООД, "Топ - Т - 87" - ЕООД и "ТТ експорт" - ЕООД и неоснователна по отношение на "Даоком" - ЕООД. По отношение на първите шест доставчици е направен извод, че от събраните по делото доказателства и най-вече от заключението на вещото лице се установява наличието на условието по чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.). По отношение на фактурите, издадени от "Адиф" - ЕООД е посочено, че проверката в счетоводството на дружеството е извършена в счетоводна къща, като вещото лице е извършило проверка и на документи, които са били представени по време на ревизията в НАП, но не са били обсъдени от органа по приходите. Съдът е квалифицирал обстоятелството относно липса на доказателства за внесена сума в бюджета за м. 12/05 г. като основание за ангажиране на административно-наказателна отговорност, а не като основание за непризнаване на право на данъчен кредит. В подобен ред са и мотивите спрямо останалите петима доставчици. По специално внимание е отделено на фактурите издадени от "Топ Т - 87" - ЕООД с предмет услуги - "бродерия и щампа", правото на данъчен кредит по които е отказано поради това, че при проверката е установено, че доставчикът има декларирани приходи от строително-монтажни дейности, производство на метални конструкции и прочие, поради което е налице пълно разминаване с предмета на услугите, фактурирани на задълженото лице. В тази насока съдът е приел, че приемо-предавателните протоколи и от заключението на вещото лице, което е извършило проверка в счетоводна къща, се установява наличието на условия по чл. 64, ал. 1 от ЗДДС (отм.) за възникване на право на данъчен кредит и по тези фактури. На база на изложеното е направен краен извод, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, но по отношение на посочените доставчици се явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен. Основните оплаквания на касатора са за допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон. Навеждат се доводи, че административният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и доводите на приходната администрация, както и е възприел безкритично заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, в резултат на което се е стигнало до неправилно приложение на материалния закон. По така направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното: Същите са основателни, като решението на първоинстанционния съд се явява неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. От данните по делото е видно, че в хода на ревизията са извършени насрещни проверки на доставчиците на ревизираното лице, като при тях доставчиците не са били открити на деклариран данъчен адрес, нито пък са представили изисканите им по реда на ДОПК доказателства относно начисляване на данъка и реалното изпълнение на доставчиците. По тези причини органът по приходите е приел, че не е установено начисляването на данъка от доставчиците, което съставлява кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит съгласно чл. 64, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), а за някои от доставчиците е и прието, че липсват доказателства за реалното изпълнение на доставките. В хода на административното обжалване от страна на едноличния търговец са били представени писмени доказателства - справки-декларации, копия от фактури, извлечения от счетоводни сметки и прочие. От страна на т. н. "решаващ орган" по чл. 152, ал. 2 от ДОПК е прието, че някои от доказателствата се съдържат в информационните масиви на НАП (справки-декларации по ЗДДС), но за останалите липсват данни от кого са подписани, нямат достоверна дата за да бъде прието, че са носител на годна информация за счетоводните операции, отразени в тях. Освен това е посочено, че от представените доказателства не може да бъде прието, че е налице редовно водено счетоводство от доставчиците, което е условие за правилното начисляване на данъка при условията на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). По изложените по-горе мотиви административният съд е приел, че за доставчиците "Титан комерс" - ООД, "Адиф" - ЕООД, "Старт строй - В" - ЕООД, "Динекс - Р" - ЕООД, "Топ - Т - 87" - ЕООД и "ТТ експорт" - ЕООД констатациите на ревизионния акт са опровергани с пълно насрещно доказване и като неправилен и незаконосъобразен същият следва да бъде отменен в тази му част. Настоящата касационна инстанция намира този извод на първоинстанционния съд за неправилен. Към ревизирания данъчен период начисляването на данъка е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит съгласно чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.). Легалното определение на начисляването е дадено в разпоредбата на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), според която данъкът се смята за начислен, когато доставчикът издаде документ, в който посочи данъка, отрази този документ в отчетните регистри по чл. 104 и отрази данъка в счетоводството си като задължение към бюджета и в подадена справка-декларация. Изводът на административния съд за редовно начисляване на данъка е изграден основно въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. Същият се явява неправилен, тъй като е в нарушение на чл. 202 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, според който съдът не е длъжен да възприеме заключението, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. В конкретния случай от страна на първоинстанционния съд не е съобразено обстоятелството, че вещото лице не е извършило проверка за редовност на счетоводството на доставчиците, което е условие за достоверност на информацията на отделните счетоводни документи. Не е обсъдено и обстоятелството, че по делото липсват доказателства за сключени договори за счетоводно обслужване, между счетоводната къща, в която вещото лице е извършило проверката - по делото няма и индивидуализиране на самата счетоводна къща и доставчиците. Не е съобразено още, че вещото лице е посочило при разпита в съдебно заседание на 15.02.2010 г., че цялото счетоводство му е било представена само за някои от доставчиците. Не е съобразен и довода на приходната администрация, че липсва означение на лицето, което е подписало представените по делото доказателства относно начисляване на данъка от доставчиците, поради което не могат да бъдат носител на счетоводна информация, тъй като не е изпълнено условието на чл. 11 от ЗСч. според който лицата, които са съставили и подписали счетоводните документи и техните информационни носители носят отговорност за достоверността на информацията в тях. Отделно от това, за някои от доставчиците - например "Топ - Т - 87" - ЕООД, като основание за непризнаване на правото на данъчен кредит е посочено и липсата на доказателства за реалност на доставките, като доводите на органа по приходите в тази насока (съществено разминаване между основния предмет на дейност на доставчика и услугата, фактурирана на търговеца) изобщо не са обсъдени от първоинстанционния съд. Предвид на изложеното следва да бъде прието, че от събраните по делото доказателства, в това число и от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, не се установява редовното начисляване на данъка от горепосочените доставчици при условията на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) и като е приел друго административният съд е нарушил материалния закон. При условията на чл. 222, ал. 1 от АПК решението на същия в отменителната му част следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на ЕТ "Петя Георгиева - Бейнит", представлявана от П. Г. В. следва да бъде отхвърлена и в останалата й част като неоснователна. Решението на административния съд следва да бъде отменено и в осъдителната му част за разноските, с което Д "ОУИ" - гр. София е осъдена да заплати на ЕТ "Петя Георгиева - Бейнит" разноски по делото в размер на 670 лв. При този изход на процеса ответния по касация едноличен търговец следва да бъде осъден да заплати на Д "ОУИ" - гр. София юрисконсулско възнаграждение в размер на 791,08 лв. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо А отделение,