Решение № 7981 от 10.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 61/2013 г.

Решение № 7981 от 10.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 61/2013 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на СДВР срещу решение № 5844 от 5.11.2012 г. по адм. дело № 2885/2012 г. на Административен съд София - град, с което е отменена негова заповед рег. № з-2599/24.02.2012 г. за налагане на дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен" за срок от 2 години на Александър Танчев Раднев. Иска се отмяна на първоинстанционното решение като неправилно. Касационно основание от изброените в чл. 209, т. 3 от АПК не е изрично формулирано, но от изложените доводи се обективира оплакване за материална незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт. Ответникът оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. За да се произнесе, настоящата инстанция съобрази следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. От доказателствата по делото се установява, че наказанието на Раднев е наложено за неизпълнение на служебни задължения - чл. 224, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, визирани в чл. 117, т. 3 и чл. 116, т. 6 от Инструкцията за патрулно-постовата дейност, както и на чл. 47 от Инструкцията за работа на органите на МВР със служебните кучета. За избора на вида и размера на наказанието административният орган се е мотивирал с обстоятелството, че нарушението е извършено в срока на наложено наказание "порицание", за което нарушение е предвидено налагане на същото дисциплинарно наказание и системни нарушения на служебната дисциплина - чл. 228, ал. 1, т. 1 и 2 от ППЗМВР, каквито по смисъла на § 1, т. 5 ДР ППЗМВР са налице, когато държавният служител е извършил три или повече отделни нарушения. Първото от вменените на служителя нарушения се изразява в напускане на авто-патрулния участък по време на дежурството без разрешение или разпореждане на ОДЧ/ОДЦ. Към момента на проверката в 22.49 часа на 13.01.2012 г. ответникът по касация обаче се е намирал извън границите на определения маршрут (зона на отговорност), която територия все още не е заел, при което напускането й без уведомление на ОДЧ не е налице. Нарушение, изразяващо се в несвоевременно заемане на участъка за осъществяване на нощното дежурство, което евентуално би могло да се квалифицира като неуплътняване на работното време, не е вменено във вина на Раднев. Освен това, по делото са събрани доказателства, които поставят под съмнение извода, че закъснението на наряда е без основателна причина, а се дължи на констатираното нараняване на служебното куче и предприетите от служителите действия в тази насока. Не е доказано и второто вменено нарушение - явяване на работа без зачисленото служебно куче. Нарядът е бил от двама души - полицаите Раднев и Петков, на всеки от които е зачислено служебно куче. Последният, разпитан като свидетел е заявил пред съда, че прекият началник е определил да се излезе с едно куче поради метеорологичните условия - температура от минус 20 градуса. Няма доказателства, ангажирани от органа, които да установяват, че такова разпореждане не е имало, за да се приеме за безспорно установено нарушението на чл. 47 от приложимата инструкция. Затова настоящата инстанция споделя заключението на решаващия съд, че освен липсата на достатъчна индивидуализация на вменените нарушения във фактическата част на заповедта, същите не се установяват по несъмнен начин от данните в преписката. Предвид изложеното, заповедта правилно е отменена като незаконосъобразно издадена на посоченото в нея правно основание - чл. 226, ал. 1, т. 4 от ЗМВР във вр. чл. 228, ал. 1, т. 1 и 2 от ППЗМВР. Не са налице основания за касиране на първоинстанционното решение и същото следва да се остави в сила. При този изход на делото основателно е искането на ответника за присъждане на направените в касационното производство разноски, но липсват доказателства такива да са направени. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,