Решение № 356 от 10.10.2012 г. на ВКС по н. д. № 1261/2012 г.

Решение № 356 от 10.10.2012 г. на ВКС по н. д. № 1261/2012 г., III н. о., НК, докладчик председателят Елияна Карагьозова Производството е образувано на основание касационна жалба на подсъдимия П. К. П. срещу въззивно решение № 47 от 29.02.2012 г. по внохд № 24/12 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, с която е потвърдена присъда № 71/7.12.2011 г. по нохд № 243/11 г. на Плевенския окръжен съд. В жалбата се прави оплакване за явна несправедливост на наказанието. Прави искане за намаляване на наказанието. Гражданският ищец, редовно призован, не се яви в съдебно заседание. Представителят на Върховната касационна прокуратура в заключението си намира жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното: С горната присъда Плевенският окръжен съд е признал жалбоподателя-подсъдим за ВИНОВЕН в това, че на 19/20.08.2010 г. в землището на [населено място] бряг, от железен път при 3+050 част от маневрен район Ч. б. - гр. З. П., при условията на опасен рецидив, чрез използване на техническо средство - механичен крик и ключ /шестограм/ отнел чужди движими вещи, които не са под постоянен надзор, както следва: 8 бр. наставова /джонтова/ връзка с 4 отвора, тип 49 - на обща стойност 130,56 лева, 16 бр. болт М24 от наставова връзка, високоякостен клас 10.9 - на обща стойност 26,88 лева, 16 бр. гайка М24 високоякостен клас 10.9 - на обща стойност 17,28 лева, 16 бр. пружинен пръстен ф 24 на обща стойност 9.60 лв, 87 бр. реброва подложка с два отвора за СТ-4 - на обща стойност 302,76 лв, 4 бр. двойна реброва подложка тип 49 - на обща стойност 53,76 лв., 24 бр. тирфони за дървени траверси - на обща стойност 11.56 лв, 180 бр. стегателна плочка - на обща стойност 151,20 лв, 180 бр. анкерен болт М22 високоякостен клас 10.9 - на обща стойност 205,20 лв., 180 бр. гайка м22 високоякостен клас 10.9 - на обща стойност 162 лв., 180 бр. пружинен пръстен ф22 на обща стойност 86,40 лв. - всички на ОБЩА стойност 1157,20 лв., собственост на Национална компания "Железопътна инфраструктура" - гр. София, от владението на ръководно длъжностно лице Началник ж. п. участък [населено място] бряг при ж. п. секция - гр. Плевен - Р. М. С., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 пр. 1 вр. с чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 29, ал. 1 б. "а" и "б" и чл. 58а, ал. 1 НК ГО ОСЪДИЛ на ШЕСТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като НАМАЛИЛ така определеното наказание с 1/3, и ПОСТАНОВИЛ да ИЗТЪРПИ наказание от ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален СТРОГ режим в ЗАТВОР. Признал е подсъдимия за ВИНОВЕН и в това, че по същото време и на същото място чрез демонтаж на горепосочените движими вещи, повредил железен път, част от маневрен район [населено място] - гр. З. П. и с това създал опасност за живота на екипажа на влакова бригада в състав Началник влак П. И., стрелочник-маневрен спирач К. Х. и И. О., поради което и на основание чл. 340, ал. 1 пр. 1 във вр. с чл. 58а, ал. 1 НК ГО ОСЪДИЛ на ШЕСТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което НАМАЛИЛ с 1/3 и ПОСТАНОВИЛ да изтърпи наказание от ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при СТРОГ режим в ЗАТВОР. На основание чл. 23 НК съдът е ОПРЕДЕЛИЛ едно ОБЩО наказание за изтърпяване в размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален СТРОГ режим в ЗАТВОР. На основание чл. 24 НК съдът е УВЕЛИЧИЛ наказанието на ШЕСТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Съдът е ОСЪДИЛ подсъдимия да ЗАПЛАТИ на Национална компания "Железопътна инфраструктура" - гр. С. сумата 1157,20 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди ведно със законните последици. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА: Преценката на предходните съдебни инстанции за наказание в атакувания размер е правилна. При решаване на въпросите по чл. 301, ал. 1, т. 3 НПК, са обсъдени всички обстоятелства от значение за индивидуализиране на наказанието. За извършеното престъпление законодателят е предвидил наказание от три до петнадесет години лишаване от свобода. Производството по делото е проведено по реда на глава двадесет и седма от НПК. Подсъдимият е признал изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил делото да се разгледа по съкратената процедура по чл. 371, т. 2 НПК. Съобразявайки закона и разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НПК съдът е определил на подсъдимия наказание при условията на чл. 58а НК. Видно е, че наказанието от шест години лишаване от свобода за деянието по чл. 196, ал. 1, т. 2 НК е определено при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства /средният размер е 9 години/. След редукцията при условията на чл. 58а НК, наказанието е намалено на четири години. Така редуцирано, наказанието също се явява отмерено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Отчетени са високата степен на обществена опасност на деянието, личната степен на обществена опасност на подсъдимия - също завишена предвид предходните многобройни осъждания за престъпления от общ характер /в св. съд. л. 69 - 74 от дос. пр. са вписани 13 на брой осъждания./. С висока степен на обществена опасност е и деянието по чл. 340 НК. Безсъмнено е, че с демонтажа на инкриминираното железопътно съоръжение подсъдимият е повредил железен път, част от маневрен район, както и че с това е създал опасност за живота на екипажа на влаковата бригада. Правилно в този смисъл въззивният съд е отчел, че престъпното действие, с което се застрашава животът на хора е отегчаващо отговорността обстоятелство, независимо от техния брой. В съответствие с разпоредбата на чл. 24 НК общото наказание на подсъдимия е увеличено с една втора. Така определеното наказание за изтърпяване в размер на шест години лишаване от свобода не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК. Същото е съответно на обществената опасност на деянието и дееца, както и на целите по чл. 35 от Наказателния кодекс. Основание за намаляване на наказанието предвид изложеното, не е налице. В този смисъл, като е потвърдил присъдата в обжалваната санкционна част и не е намалил наказанието, въззивният съд не е допуснал нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Твърдението на подсъдимия в жалбата от 14.06.2012 г., че в кражбата са участвали и други лица, а делото е заведено само срещу него, не е предмет на разглеждане от настоящата инстанция. Решението е законосъобразно и справедливо, поради което следва да се остави в сила. Воден от изложените мотиви и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение