Решение № 6230 от 25.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1841/2021 г.

Решение № 6230 от 25.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1841/2021 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 433 от 16.10.2020 г., постановено по адм. д. № 335/20 г. Административен съд – Перник, е оставил без разглеждане жалбата на "Екоел Холидейс" ЕООД против Акт за установяване на задължение по декларация с № 40 – 1/11.03.2020 г. на орган по приходите, изменен с решение № 002 от 08.05.2020 г. на началника на Отдел "Местни данъци и такси" при Община Радомир по отношение на ТБО за 2010 г. и е прекратил производството по делото в тази му част. С решението съдът е отхвърлил жалбата на "Екоел Холидейс" ЕООД против Акт за установяване на задължение по декларация с № 40 – 1/11.03.2020 г. на орган по приходите, изменен с решение № 002 от 08.05.2020 г. на началника на Отдел "Местни данъци и такси" при Община Радомир по отношение на ТБО и лихва за 2016, 2017, 2018 и 2019 г. като е осъдил дружеството жалбоподател да заплати на Община Радомир разноски по делото в размер на 3 000 лв. С определение № 296 от 09.12.2020 г. по същото дело административният съд е отхвърлил молба вх. № 3343 от 06.11.2020 г. на адвокат Д. А. в качеството му на пълномощник на жалбоподателя с искане за изменение на решението в частта му за разноските. Срещу така постановеното решение в отхвърлителната му част подадена касационна жалба от "Екоел Холидейс" ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], община Радомир, област Перник, представлявано от управителя Р. Б., чрез пълномощника адв. Д. А.. В жалбата се прави оплакване, че решението на Административен съд Перник е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат конкретни и подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – Перник и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения акт за установяване на задължения по декларация. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответният по касационната жалба началник на Отдел "Местни данъци и такси" при Община Радомир чрез своя процесуален представител адв. Д. Ж. взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Административен съд – Перник е оставил без разглеждане жалбата на "Екоел Холидейс" ЕООД против Акт за установяване на задължение по декларация с № 40 – 1/11.03.2020 г. на орган по приходите, изменен с решение № 002 от 08.05.2020 г. на началника на Отдел "Местни данъци и такси" при Община Радомир по отношение на ТБО за 2010 г. и е прекратил производството по делото в тази му част. Като необжалвано, решението на първоинстанционния съд в тази му част е влязло в законна сила и не е предмет на касационно разглеждане. С останалата част на решението първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на "Екоел Холидейс" ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], община Радомир, област Перник, представлявано от управителя Р. Б., против Акт за установяване на задължение по декларация с № 40 – 1/11.03.2020 г. на орган по приходите при Община Радомир, изменен с решение № 002 от 08.05.2020 г. на началника на Отдел "Местни данъци и такси" при Община Радомир, по отношение на ТБО и лихва както следва: за 2016 г. сметоизвозване и сметопочистване в размер на 1044, 72 лв. и обезвреждане в размер на 2 361, 99 лв.; за 2017 г. за сметоизвозване и сметопочистване в размер на 1044, 72 лв. и обезвреждане в размер на 2 536, 73 лв.; за 2018 г. за сметоизвозване и сметопочистване в размер на 1044, 72 лв. и обезвреждане в размер на 2 536, 73 лв. и 2019 г. сметоизвозване и сметопочистване в размер на 1044, 72 лв. и обезвреждане в размер на 2 536, 73 лв., или общо 14 151, 06 лв. ведно със съответните лихви за забава общо в размер на 2 411, 82 лв. На стр. 2 – 3 от решението, л. 158, 159 от първоинстанционното дело, решаващият съд е описал установена фактическа обстановка по издаване на оспорения акт, в това число проведеното административно оспорване, и ангажираните доказателства от административния орган, установяващи извършването на въпросните услуги на територията на Община Радомир. Решаващият съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, притежава съответни мотиви, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. След това съдът е пристъпил към изграждане на своите изводи по отношение на материалната законосъобразност на оспорения акт. При отделяне на спорното от безспорното е прието, че между страните по делото няма спор, че дружеството жалбоподател е собственик на недвижим имот – хотел, намиращ се на територията на Община Радомир, в [населено място] в УПИ I – II, кв. 1 по плана на село, на около 2 км. извън регулационните граници, както и че за процесните периоди размера на сметосъбирането и сметоизвозването са изчислени за 72 вдигания на кофа за смет годишно, при единична цена за контейнер бобър 14, 51 лв. на вдигане. Като спорно между страните е определено обстоятелството дали по делото е доказано, че Община Радомир е предоставяла и извършвало въпросните услуги през процесните периоди. Решаващият съд е дал положителен отговор на спорния въпрос. Аргументите му в тази насока са изложени на стр. 5 и сл. от решението, съответно л. 160 и следващите от първоинстанционното дело. Същите са твърде обстойни, но систематизирани за нуждите на настоящето изложение могат да бъдат сведени до следното: 1. Посочено е, че дружеството жалбоподател се явява задължено лице за въпросните две услуги за притежавания от него недвижим имот по силата на чл. 66 ЗМДТ във вр. с чл. 14 и 17 от същия закон. 2. На стр. 5 от решението са изброени конкретно съответните заповеди на Кмета на Община Радомир, свързани с осъществяване на услугите на територията за процесните периоди. 3. На стр. 6 от решението са изброени писмените доказателства от административната преписка, които установяват конкретно извършването на въпросните услуги на територията на Община Радомир. 4. На стр. 6/края/ и стр. 7 от мотивите първоинстанционният съд е възпроизвел показанията на разпитаните по делото свидетели Р. К. / посочена от ответния административен орган и заемаща длъжността кметски наместник на [населено място] /, Р. В. и Р. Я. /последните две посочени от жалбоподателя/, които са свидетелствали относно предоставянето на услугите по отношение на обекта на дружеството. Административният съд е изложил мотиви кои свидетелски показания кредитира и кои не. 5. Изграден е извод, че събраните по делото писмени и гласни доказателства/ в кредитираната им част, в това число и на свидетелите на жалбоподателя/ се установява извършването на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, като пред хотела на жалбоподателя "Имението под дъба" е имало поставен сметосъбиращ съд. 6. На отделен ред на стр. 8 от решението са изложени аргументите на съда защо приема, че от писмените доказателства се установява извършването на услугата по обезвреждане на отпадъци. 7. Съдът е възпроизвел на стр. 8 от мотивите разпоредбите на чл. 62 и чл. 71 ЗМДТ относно заплащане на таксата за съответните услуги. На база на тълкуването им е направен извод, че не се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация образец от собственика или ползвателя до край на предходната година в общината по местонахождение на имота. Съпоставяйки изложено към конкретните факти и обстоятелства по делото, първоинстанционният съд е приел, че таксата е дължима от жалбоподателя, доколкото от доказателствата по делото е установено предоставянето на двете услуги от общината и от дружеството не е заявено неизползване на имота през цялата година. 8. На стр. 9 и сл. от решението съдът е изложил мотиви относно определяне на размера на задължението по отделните години. Направен е извод, за дължимост на таксата за двете посочени услуги за всички процесни периоди, като дължимостта на същите е доказана от ангажираните от административния орган доказателства, който носи и доказателствената тежест. 9. Решаващият съд е определил като неоснователно възражението на жалбоподателя, че издаденият АУЗД противоречи на чл. 3, ал. 3 от Наредбата за определянето и администрирането на местни такси и цени на услугите на територията на Община Радомир, съгласно който текст не се събират такси за общински услуги, предназначени за всеобщо ползване. Отбелязано е, че ползването на съдовете за битови отпадъци и от други лица не приравнява предназначението им на такива за общо ползване и не ги превръща в услуги за всеобщо ползване. 10. На отделен ред административният съд е изложил мотиви защо приема оспореният АУЗД за мотивиран. 11. Пак на отделен ред /стр. 17 от решението/ е даден отговор на възражението на жалбоподателя за допуснато нарушение на материалния закон обосновано с това, че при определяне на задълженията е ползвана данъчната оценка на имота. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения акт за установяване на задължения по декларация и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд – Перник е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на директора на "Екоел Холидейс" ЕООД се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение в отхвърлителната му част поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК – допуснато нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. По същество оплакванията на касатора са насочени в две основни направление – 1. необоснованост на изводите на първоинстанционния съд, че през процесните данъчни периоди 2016 г. – 2019 г. услугите по сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане на отпадъци са били предоставяни по отношение на имота на дружеството и 2. Допуснато неправилно приложение на материалния закон, свързан с изводите на административния съд, че оспореният акт не е в противоречие с чл. 3, ал. 3 от Наредбата за определянето и администрирането на местни такси и цени на услугите на територията на Община Радомир. По така направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Оплакванията на касатора по първото основно оплакване са изложени в следните направления: допуснато съществено процесуално нарушение от страна на първоинстанционния съд, свързано с необсъждане на приложени към жалбата писмени доказателства; неправилно интерпретиране на свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели, съответно кредитиране или некредитиране в определени части; липса на обективен и всестранен анализ на събраните по делото, неправилно приложение на материалния закон. Първоинстанционният съд е изложил подробно установената фактическа обстановка по спора, както и е възпроизвел в мотивите на решението събраните по делото доказателства. При отделяне на спорното от безспорното с оглед позициите на страните правилно е определено, че основният спорен въпрос между страните се свежда до това дали въпросните услуги, за които с АУЗД са определени задължения за такса на жалбоподателя, са действително осигурени и извършени от Община Радомир. Даденият положителен отговор на спорния въпрос от страна първоинстанционния съд се споделя от настоящата съдебна инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 АПК. Преди да пристъпи към разглеждане на оплакванията на касатора в тази им част, настоящата инстанция намира за необходимо да уточни следното: В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение в частта му за дължимост на таксата за двете услуги за всички процесни периоди – 2016 г., 2017, 2018 и 2019 г. Внимателният прочит на изложеното в жалбата налага извод, че по същество оплакванията на дружеството за недължимост на таксата за въпросните услуги се отнасят за времето след м. август на 2017 г., от който месец е сменена фирмата, която е извършвала по договор с Община Радомир услугите, като се твърди, че предишният изпълнител е прибрал след изтичане на договора му съдовете за смет и след м. август на 2017 г. на "Екоел Холидейс" ЕООД не са били предоставяни съдове за съхранение на отпадъците. В тази насока са и ангажираните от страната доказателства, в това число гласните такива, така и въпросните писмени такива, приложени към жалбата, и за които се прави оплакване, че не са споменати и обсъдени от административния съд. Предвид изложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че решението на първоинстанционния съд, в потвърдителната част за определени задължения за 2016 г. и от м. 01 до м. 07 включително на 2017 г. е правилно и законосъобразно. Наведените доводи за неправилност на решението след този период до края на 2019 г. не могат да бъдат споделени. Представените с жалбата три броя писмени доказателства /л. 13 – 16 от първоинстанционното дело/, съставляващи разменена кореспонденция между дружеството жалбоподател и Община Радомир действително не са обсъдени от първоинстанционния съд. Това само по себе си действително съставлява нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото нормата на чл. 172а, ал. 2 АПК задължава съда при постановяване на решението да обсъди фактите по делото и относимите към тези факти доказателства. Нарушението обаче не може да бъде дефинирано като съществено и повлияло за неправилност на крайните изводи на решаващия съд. Това е така, тъй като въпросната кореспонденция съдържа единствено твърдения на страните по делото, свързани с изпълнението на услугите по сметопочистването и сметоизвозването към м. 08 на 2017 г., но не установява конкретни факти по изпълнението им. Не могат да бъдат споделени оплакванията на касатора, че при изграждане на изводите си за реалното извършване на услугите – обстоятелство имащо приоритетно значение за материалната законосъобразност на оспорения административен акт, първоинстанционният съд е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в липса на детайлен анализ на всички събрани по делото доказателства, съответно превратно интерпретиране на свидетелските показания и кредитирането им в едни части, а в други не. Видно от мотивите на съдебния акт, след като е дал тълкуване на приложимите материално-правни норми, решаващият съд е обсъдил и изложил мотиви относно писмените доказателства /съдържащите в 15 тома на административната преписка /, установяващи факта на извършване на услугите. Тези доказателства не са оспорени от жалбоподателя, в голяма част от тях се съдържат волеизявления на трети лица, като същите са обсъдени в съвкупност за всяка една от услугите за всеки един от съответните периоди. Тъй като жалбоподателят не е оспорвал принципно факта на предоставяне и извършване на услугите от страна на общината, а само е твърдял, че такива не са предоставяне конкретно за недвижимия имот на дружеството, за установяването на това обстоятелство и двете страни са ангажирали писмени доказателства. Всеки един от тримата ангажирани свидетели по една или друга причина се е намирал в някакви по-особени отношения със страната, и в показанията е имало определени разминавания, поради което при условията на чл. 172 ГПК във връзка с чл. 144 АПК първоинстанционният съд е изложил аргументи кои показания на свидетелите кредитира и кои не. Настоящата инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд в тази насока, поради което същите не следва да бъдат преповтаряни. Следва да бъде посочено, че коректно административният съд първо е възпроизвел показанията на всеки един от тримата свидетели, а след това, съпоставяйки ги с останалите доказателства по делото е посочил коя част от показанията кредетира и коя не. В допълнение на изложеното в тази насока следва да бъде посочено, че твърдението на касатора, че след прекратяване поради изтичане на срока на договора изпълнителят е прибрал съдовете за смет в края на м. юли 2017 г., съответно новият изпълнител не е предоставил такива за имота на дружеството, не намира подкрепа в доказателствата по делото. В същото време ответната страна е представила достатъчно писмени доказателства, установяващи факта на предоставяне и извършване на услугите. Като допълнителен аргумент в тази насока може да бъде посочен и факта, че за всеки един от въпросните периоди дружеството е подавало надлежна декларация относно вида на съда за смет, който ще ползва, както и съответния период от годината. Втората група оплаквания на касатора за неправилно приложение на материалния закон, свързано с изводите на първоинстанционния съд за липса на противоречие на оспорения АУЗД с нормата на чл. 3, ал. 3 от Наредбата за определянето и администрирането на местни такси и цени на услугите на територията на Община Радомир, също са неоснователни. Дружеството "Екоел Холидейс" ЕООД се явява задължено лице за таксите за посочените две услуги по силата на материалния закон – чл. 62, чл. 64, ал. 1 във вр. с чл. 11 и чл. 14 ЗМДТ, чл. 71, т. 1 и 2 ЗМДТ. Обстоятелството, че в разположените съдове за смет отпадъци могат да изхвърлят и трети лица, различни от собственика или ползвателя на имота, не освобождава последния от посоченото задължение за такса битови отпадъци. Това обстоятелство не определя предоставяната услуга като такава за "всеобщо ползване" по смисъла на цитираната общинска наредба. Доводите на касатора в тази насока са меко казано несериозни и юридически неиздържани. След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения АУЗД и е отхвърлил жалбата като неоснователна, Административен съд – Перник е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, посочени в касационната жалба при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касатора "Екоел Холидейс" ЕООД, ЕИК[ЕИК], следва да бъде осъдено да заплати на Община Радомир разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 1 026, 88 лв. При условията на чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, предвид направено възражение от страна на процесуалния представител на касатора, за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, съдът редуцира същото от 3 000 лв. на посочената сума, съставляваща минималния размер на адвокатското възнаграждение, определено при условията на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно обжалвания материален интерес. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,