Решение № 15967 от 29.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10620/2020 г.

ОТХВЪРЛЯ искането по чл. 239, т. 1-6 от АПК на И. Генкова Хаджийска и М. Иванова Гаджева за отмяна на влязло в сила Решение № 3475/6.03.2020 г. по адм. д. № 8611/2019 г. на Върховния административен съд, второ отделение. Решението не подлежи на обжалване. Производството е образувано по молба, назована "жалба" на И. Хаджийска от [населено място]. Подадена е и молба, също назована "жалба" от М. Гаджева от [населено място]. Искането и по двете молби е за отмяна на Решение № 3475/6.03.2020 г., постановено по адм. д. № 8611/2019 г. на ВАС, второ отделение. С решението е оставена без разглеждане касационната жалба на И. Хаджийска против Решение № 477 от 3.04.2019 г. по адм. дело № 783/2018 г. на Административен съд София – област и е прекратено производството по адм. дело № 8611/2019 г. на Върховния административен съд в тази част. Със същото решение е обезсилено Решение № 477 от 3.04.2019 г. по адм. дело № 783/2018 г. на Административен съд София – област /АСС0 и е прекратено производството по делото. След оставяне на производството по молбата на И. Хаджийска без движение от председателя на ВАС, са изправени нередовностите, като е уточнено, че " се обжалва в цялост решението по реда на чл. 237 и сл. от АПК, а именно чл. 239, т. 1-6 от АПК". Искането е, след отмяната на Решение № 3475/6.03.2020 г. на ВАС от петчленния състав, да бъде постановено друго такова, съгласно "закона", което да остави в сила Решение № 477/3.04.2019 г. на четвърти състав на АССО, постановено по адм. д. № 783/2018 г. по описа на съда. По идентичен начин е оставена без движение и молбата на М. Гаджева, като депозираното от нея уточнение, предвид изправяне на нередовностите, е напълно тъждествено с това на И. Хаджийска. В жалбите на искателите се посочва, че е налице влязло в сила на 19.11.2019 г. решение на РС- Ихтиман, с което е прогласена нищожността на Решение № 129-ОБ/19.01.2018 г. на ОСЗ- Ихтиман, по силата на което наследниците на И. Хаджихристов са обезщетени с 1. 572 дка земеделски земи на обща стойност 472 лева, съгласно плана за обезщетяване в землището на с. Вакарел, община Ихтиман. В молбата на М. Гаджева от 2.10.2020 г. се уточнява, че за цитираното в жалбата й Решение № 233/11.10.2019 г. на РС- Ихтиман по гр. д. № 880/2019 г., с което се прогласява нищожност на Решение № 129-ОБ/19.01.2018 г. на ОСЗ- Ихтиман, тя е разбрала едва след постановяване на Решение № 3475/6.03.2020 г. на ВАС. И в двете молби- уточнения се навеждат доводи, сочещи касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, въпреки изрично посочените правни основания по чл. 239, т. 1- 6 от АПК. Ответникът- кметът на община Ихтиман, в писмено възражение оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без разглеждане. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответниците Р. Крушарска, В. Луков, Т. Лукова, А. Луков, Ц. Джартова, В. Мишев, Г. Хаджийски, М. Кирилова и Й. Крушарска, при редовно призоваване, не се явяват и не се представляват. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите в молбите, намира, че искането за отмяна на влязло в сила решение е подадено от надлежни страни в срока по чл. 240 от АПК и е процесуално допустимо, но разгледано по същество, е неоснователно. Приложението на извънредния способ за отмяна на порочни, влезли в сила съдебни решения по чл. 237 АПК е допустимо, само когато е налице някое от изчерпателно посочените в чл. 239, т. 1-6 от АПК отменителни основания. В молбата на И. Хаджийска, по която е образувано настоящото производство, както и в тази на М. Гаджева, е посочено основание за отмяна по чл. 239, т. 1, 2, 3, 4, 5 и 6 от АПК, според които съдебният акт подлежи на отмяна, когато: 1 се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната; 2/по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на член от състава на съда във връзка с решаването на делото; 3/актът е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен; 4/между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго, влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска; 5/страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани и 6/с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. С решението, чиято отмяна се иска, е осъществен касационен контрол на решение на Административен съд София- област по дело, образувано по жалба кмета на община Ихтиман и на И. Хаджийска против Заповед № 33 от 15.01.1997 г. на кмета на община Ихтиман, в частта, с която е одобрено допълване на кадастралната основа за кв. 65 по плана на гр. Ихтиман с нанасяне на имот пл. № 2645 в парцел II- "Парк". Заповедта, в посочената част е издадена на основание чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ (отм.); , по заявление от 22.12.1995 г., подадено от М. Гаджева, която, както и И. Хаджийска, е наследник на И. Хаджихристов. Заявлението е подадено след като с Решение № 21-1. 86 от 26.01.1993 г., Поземлена комисия – Ихтиман възстановява на наследниците на И. Хаджихристов правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива от 2. 500 дка в м. "Цв. чешма" при ограничения на ползването по чл. 10 б, ал. 1 ЗСПЗЗ и с Решение № 001 от 09.01.1995 г. Поземлена комисия – Ихтиман признава на наследниците на И. Хаджихристов правото на собственост върху нива от 2. 500 дка в м. "Ц." в землището на гр. Ихтиман, имот пл. № 2645, като възстановява на наследниците на И. Хаджихристов в реални граници 1. 380 дка от имота и отказва да възстанови останалите 1. 120 дка, тъй като са застроени от трети лица. За невъзстановената част от имота, наследниците на Хаджихристов са обезщетени по- късно, с Решение № 129-ОБ/ 19.01.2018 г. на Общинска служба по земеделие- Ихтиман, с предоставяне на друг земеделски имот. Със Заповед № 33 от 15.01.1997 г., в оспорената част, е попълнена кадастралната основа на кв. 65 по плана на гр. Ихтиман с нанасяне на имот пл. № 2645 в границите на парцел II- "парк" и парцел XIX -"за оранжерия" в кв. 65 по регулационния план на гр. Ихтиман. Имотът е с площ от 2. 500 дка, като свободната площ е 1. 380 дка, а застроената част е 1. 120 дка. С Решение № 3475 от 6.03.2020 г., Върховният административен съд е приел, че касационната жалба на И. Хаджийска е недопустима, защото съдебното решение на АССО е благоприятно за нея и е прекратил производството по делото в тази част, оставяйки жалбата й без разглеждане. Решение № 477/3.04.2019 г. по адм. дело № 783/2018 г. на Административен съд София – област е обезсилено, като в тази част то е и окончателно и предмет на исканата отмяна. Молителката М. Гаджева е била призовавана в качеството й на ответник по адм. д. № 8611/2019 г. на ВАС. Искането за отмяна е неоснователно. Производството за отмяна на влезли в сила съдебни решения е средство за защита срещу неправилни съдебни актове поради противоречието им с обективната истина. Такава отмяна е допустима само на лимитативно посочените в чл. 239 от АПК основания, които бяха посочени по- горе. Настоящият състав отбелязва, че макар и имплицитно, в исканията на страните се навеждат основания за наличието на хипотезиса на чл. 239, т. 1 от АПК. Цитираната норма на чл. 239, т. 1 от АПК визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност, допусната от страната. "Нови обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които, независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. "Нови доказателства" по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдени в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, въпреки че е положила дължимата грижа за това, за да ги представи при разглеждане на спора. Представеното с молбите за отмяна на страните писмено доказателство- Решение № 233/11.10.2019 г. на РС- Ихтиман по гр. д. № 880/2019 г., няма характеристиките на ново обстоятелство или ново писмено доказателство от съществено значение за делото. Административното производство, образувано под № 880/2019 г. по описа на РС- Ихтиман и провеждано по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, е по жалба на молителката И. Хаджийска срещу Решение № 129-ОБ/ 19.01.2018 г. на Общинска служба по земеделие- Ихтиман. В този вид производства, по възстановяване на правото на собственост върху земи в съществуващи или възстановими на терена стари реални граници, когато с решението се възстановява правото на собственост върху земеделска земя на починал собственик, решението се издава общо за неговите наследници. Решението на общинската служба по земеделие, с което се уважава или отказва признаване правото на възстановяване на претендираните земеделски земи, поражда правни последици по отношение на всички наследници, а не само по отношение на заявителя. Нито поземлената комисия има задължение да уведомява всички наследници, нито съдът да ги конституира като страни в съдебното производство при евентуално обжалване. Щом за съда не съществува законово задължение да конституира като страна в производството всички наследници/в случая М. Гаджева/, то следва, че молителката не може да черпи права от обстоятелството, че не е участвала в дело по обжалване на решение, издадено на основание чл. 27а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, с което по принцип приключва обезщетителната процедура и което е прогласено за нищожно единствено заради това, че е издадено преждевременно /преди влязло в сила решение по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ/, респективно заради факта на научаване за съдебното решение след постановяване на Решение № 3475/6.03.2020 г. на ВАС. Необходимо е да се подчертае, че прогласеното за нищожно Решение № 129-ОБ/ 19.01.2018 г. на Общинска служба по земеделие- Ихтиман няма пряко отношение към оспорваната пред АССО и впоследствие разгледана в касационно производство Заповед № 33 от 15.01.1997 г., в частта, с която е одобрено допълването на кадастралната основа на кв. 65 по плана на гр. Ихтиман с нанасяне на имот пл. № 2645 в границите на парцел II- "парк", издадена въз основа на решение на експертен съвет, Протокол № 5 и заключение ІV-1 от 17.10.1996 г., на основание чл. 32, ал. 1, т. 2 от ЗТСУ. Не е налице и хипотезата на чл. 239, т. 5 от АПК, тъй като страната /и И. Хаджийска и М. Гаджева/ не е била лишена от възможност да участва в делото вследствие нарушаване на съответните правила. Предвид изложеното, не е налице нито една от посочените хипотези на чл. 239, т. 1-6 от АПК за отмяна на влязло в сила съдебно решение. Сочените от молителите обстоятелства за отмяната не водят до установяване на ново правно положение, различно от това, което е обусловило постановяването на съдебното решение по адм. д. № 8611/2019 г. на Върховен административен съд, второ отделение. При липса на условията за отмяна, визирани в чл. 239 от АПК, искането на молителите, като неоснователно, следва да бъде отхвърлено. С оглед изхода на спора, на ответника- кмет на община Ихтиман, се дължат на разноски, но предвид обстоятелството, че са претендирани такива за юрисконсултско възнаграждение, а представеното от него писмено възражение е депозирано в лично качество и не е представляван от юрисконсулт в съдебното производство, разноски не следва да бъдат присъждани. Така мотивиран и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, РЕШИ: ОТХВЪРЛЯ искането по чл. 239, т. 1-6 от АПК на И. Хаджийска и М. Гаджева за отмяна на влязло в сила Решение № 3475/6.03.2020 г. по адм. д. № 8611/2019 г. на Върховния административен съд, второ отделение. Решението не подлежи на обжалване.