Решение № 1628 от 2.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13121/2010 г.

Решение № 1628 от 2.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13121/2010 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационните жалби на РДНСК Югозападен район и на Тефик Али Моллов от с. Филипово против решение № 448/13.08.2010 г. на Административен съд-Благоевград, постановено по адм. дело № 166/2010 г., с което е отменена заповед № ДК-02-БД-10/25.01.2010 г. на началника на РДНСК-Благоевград, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ за премахване на тавански етаж до новоизградената плоча на кота +5,50/без самата плоча/-поз."В" и надстройката от един етаж+използваем таван, изградени над полуподземния съществуващ етаж до плочата на кота +2,70/без самата плоча/-поз"Г" от прил. 1 към Констативен акт № БК 138-1/19.11.2009 г. на строеж "Пристройка, реконструкция и надстройка към съществуваща 2 ПМЖ", находящ се в УПИХII-134, кв. 10 по плана на с. Филипово, община Банско, извършен от Тефик Сабри Молла. В касационните жалби се излагат доводи за неправилност на решението поради нарешение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и отхвърляне на жалбата срещу заповедта. Ответните страни Тефик Сабри Молла и Руби Ибраим Молла оспорват жалбите. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбите. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационните жалби за допустими-подадени срещу подлежащо на касационно обжалване решение по жалба срещу заповед за премахване на незаконен строеж от пета категория, от страни по делото, за които то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледани по същество за основателни. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема обжалваната заповед за материалноправно незаконосъобразна. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. По делото са установени отклонения от одобрените на 26.08.2004 г. проекти и издадено разрешение за строеж № 210/01.09.2004 г. на гл. архитект на община Банско, извършени от Тефик Сабри Молла при процесното строителство. Спорно е дали същите са съществени по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 4 ЗУТ. При изпълнението на пристройката от западната страна на съществуващата 2ПМЖ-два етажа + тавански етаж е направена промяна-в тавана са обособени три помещения с изградена електрическа инсталация, две от тях без положена мазилка, а третото с варова мазилка по стените. Така подпокривното пространство е разделено в три помещения, които не са предвидени в архитектурния проект и това е нарушение на чл. 137, ал. 3 ЗУТ изискващ изпълнение на строежите в съответствие със съгласувани и одобрени инвестиционни проекти. Изграждането на преградни стени в подпокривното пространство и отвори за прозорци е в нарушение на строителните правила и нормативи. В случая не се касае за обособяване на отделно жилище, за което е необходимо спазване на всички изисквания по чл. 40 ЗУТ и Наредба № 7/2003 г., а за оформяне на отделни жилищни помещения в подпокривното пространство, което представлява съществено отклонение от одобрения инвестиционен проект-незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ, подлежащ на премахване. Доколкото с обжалваната заповед не е разпоредено премахване на покривната конструкция, не следва да се проверява изпълнението й като трискатна, вместо предвидената двускатна, дали представлява съществено отклонение от одобрените проекти. Приложената по делото виза издадена на 18.08.2004 г. от гл. архитект на община Банско е за проектиране на пристройка, ремонт и реконструкция на съществуваща 2МЖ в УПИ ХII-134, кв. 10 с. Филипово. По внесените за одобрение инвестиционни проекти е предвидена надстройка на съществуващия полуподземен етаж /складово помещение/ от един етаж и използваем таван, покрит с двускатен покрив. Изпълненото на място е съгласно това предвиждане, но то се явява недопустимо, тъй като в проекта по част "Архитектура" надстройката е зачертана. Въпреки че не е изрично посочено кой е направил корекцията следва да се приеме, че това е гл. архитект на община Банско, който е одобрил инвестиционния проект на 26.08.2004 г., и въз основа на него е издадено разрешението за строеж № 210 от 01.09.2009 г. и същото е съобразено с направените корекции в проекти и е само за "Пристройка към съществуваща 2МЖ". Предвидената в проекта надстройка не съответства с предвижданията на ПУП отразени във визата за проектиране, поради което не подлежи на съгласуване и правилно е била коригирана/зачертана. Изпълненото на място е извън определените линии на застрояване / в рамките на 2 ПМЖ и новопредвидената пристройка/ и при намалени отстоянията до страничната регулационна линия, което е съществено отклонение по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Без значение е, че надстройката е изградена в съответствие с внесените инвестиционни проекти, тъй като тя трябва да съответства на съгласуваните и одобрени проекти. В случая стабилитетът на влязлото в сила разрешение за строеж /чл. 156, ал. 2 ЗУТ/ не се отразява на съответствието на изграденото с предвиждането на плана, тъй като то е при съществено отклонение от разрешеното. Изпълнените части от строежа, които са при съществени отклонения от одобрените инвестиционни проекти /чл. 154, ал. 2, т. 4 ЗУТ/ - помещенията в таванския етаж и надстройката, която не съответства с предвижданията на действащия ПУП / чл. 154, ал. 2, т. 1 ЗУТ/ са незаконни и подлежат на премахване, както законосъобразно е разпоредено с обжалваната заповед. Като е достигнал до други изводи първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и постановено друго по същество за отхвърляне на жалбата срещу заповедта. Спорът за собственост върху имота, в който е изпълнено строителството няма преюдициално значение към законосъобразността на обжалваната заповед. Оспорващите са нейни адресати и имат правен интерес за обжалването. Жалбата им е допустима, но неоснователна по изложените съображения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд