Решение № 8698 от 18.9.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2562/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба от М. А. П. от гр. София, чрез адв. Т. Цонев, срещу Решение 26129 от 05.12.2024 г. по адм. дело 4353/2024 г. на Административен съд София- град/АССГ/.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на М. П. срещу Решение ППН-02-77/01.02.2024 г. на Комисията за защита на личните данни/КЗЛД/Комисията/.

Касационният жалбоподател поддържа, че решението е неправилно и назаконосъобразно. Сочи се, че производството пред Комисията е по реда на чл.38, ал.1 от Закона за защита на личните данни/ЗЗЛД/, образувано по повод постъпил сигнал с Вх. ППН-02-77/07.02.2023 г., в който са изложени твърдения, че е извършено видеонаблюдение на физически лица чрез монтирана система за видеонаблюдение от М. П. на адрес: гр. София, [улица], [адрес]. При извършената проверка на 16.05.2023 г. от длъжностни лица на КЗЛД е била връчена на П. заповед за процесната проверка. Установено било, че системата за видеонаблюдение се състои от 4 камери, като жалбоподателката П. позволила на длъжностните лица да заснемат графични изображения на изходящ образ на три от камерите, без да разреши достъп до мобилното приложение, поради което не били установени записи и други настройки на системата. В касационната жалба се излагат подробни съображения, че изводите на АССГ за наличието на отказ от съдействие на касатора П. са неправилни. Последната е съдействала частично на проверяващите лица, като не се спори, че не им е предоставила достъп до жилището й, където се е намирала системата за видеонаблюдение. Комисията не е извършила анализ дали законният интерес на жалбоподатеката е преобладаващ пред частния интерес на физическите лица, което прави разпореждането за премахване на камерите за незаконосъобразно. Иска се от касационната инстанция да отмени решението на АССГ е вместо него да постанови друго, с което да отмени обжалвания административен акт, а при условията на евентуалност - да отмени съдебното решение и да отмени решението на КЗЛД в частта относно наложената глоба за неоказано съдействие на П.. Претендират се разноски.

С молба Вх. 7662/12.05.2025 г. от касатора М. П. е направено искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз/СЕС/ като са формулирани следните въпроси:

1. Следва ли чл. 58, §1, б. е от Регламент/ЕС/2016/679 да се тълкува в смисъл, че правомощието на надзорния орган за достъп до всички помещения на администратора и обработващия личните данни се отнася и за достъп до помещенията в жилището на физическото лице?

1. Ако отговорът на предходния въпрос е положителен, следва ли достъпът по чл.58, §1, б. е от Регламент /ЕС/2016/679 до помещенията в жилището на физическото лице предварително да отговаря на определени критерии и условия и следва ли надзорният орган да съблюдава правото на личен живот и лична неприкосновеност на физическото лице?

1. Трябва ли надзорният орган, когато упражнява правомощието си по чл.58, §1, б. е от Регламент /ЕС/2016/679, до помещенията на жилището на физическото лице, да се позовава на конкретни факти и доказателства, че в съответното помещение е налична техника, която следва да бъде проверена или следва по презумпция да се приеме, че този достъп е необходим?

1. Следва ли чл.58, §1, б. е , във вр. с чл.2, §2, б. в и съобщение 18 от Регламент /ЕС/2016/679 да се тълкуват в смисъл, че когато физическото лице извършва видеонаблюдение и видеозаснемане в жилището си и същевременно извършва видеонаблюдение и видеозаснемане извън жилището, правомощието на надзорния орган за достъп до помещенията да обхваща и тези операции по обработване на лични данни, които се извършват в хода на чисто лични или домашни занимания?

В открито съдебно заседание касаторът не се явява лично, представлява се от адв. Цонев, който поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения и направеното преюдициално запитване. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция.

Ответникът по касационната жалба Комисия за защита на личните данни/КЗЛД/Комисията/ в открито съдебно заседание не се представлява. Депозирани са писмени бележки от процесуалния представител юриск. Д. Тодоров, в който са изложени съображения за неоснователност на същата. Съдебното решение е правилно и законосъобразно, постановено при спазване на материалния закон и процесуалния закон.Претендира се присъждане на юриск. възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Постъпила е молба на 23.05.2025 г. от КЗЛД, чрез юриск. Тодоров, с която се възразява по направеното искане за преюдициално запитване относно нормата на чл.58, §1, б. е от Регламент /ЕС/2016/679, тъй като тази норма е недвусмислена, ясно дефинирана и не се нуждае от тълкуване. Проверяващият екип е бил възпрепятстван да установи на какви устройства и за какъв период от време се съхраняват записите, кой има достъп до тях, както и дали е налице промяна в обхвата на камерите преди проверката. Неправилно се посочва от касатора, че отказът от съдействие обхваща единствено спалнята на проверяваното лице и камерата, монтирана там. П. е осигурила достъп по време на проверката единствено до изходящия образ на камерите на приложение, инсталирано на мобилния й телефон, като не е допуснала проверяващия екип до жилището си и до оборудването за обработване на данни. В този смисъл молбата за спиране на адм. дело и отправяне на преюдициално запитване е неоснователна и необоснована.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Съдебното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано.

Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок по чл.211 от АПК и от надлежна страна.

Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна по следните съображения:

Съгласно чл. 218, ал. 1 и 2 от АПК в касационното производство съдът извършва проверка на обжалваното съдебно решение съобразно посочените в жалбата негови пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон е длъжен да следи и служебно. Съдът преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд. Съобразно това, като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение, касационният съд намира, че същото е валидно, допустимо и частично неправилно. Този извод настоящият състав извежда след обсъждане на събраните по делото доказателства, като намира следното от фактическа и правна страна:

Делото е образувано по жалба на М. П. срещу Решение ППН-02-77/01.02.2024 г. на КЗЛД, с което й е разпоредено в двумесечен срок,считано от датата на получаване на решението, в качеството й на администратор на лични данни, да премахне трите външни камери, като преустанови видеонаблюдението на публично достъпни места, тротоари, улици и чужди имоти. С обжалваното решение на П. в качеството й на администратор на лични данни и е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв., за отказ от съдействие, на основание чл.83, §5, б. д и е от Регламент /ЕС/ 2016/679.

Административното производство е образувано пред КЗЛД по сигнал от живущи на адрес: гр. София, [улица], [адрес], относно осъществяване на видеонаблюдение на физически лица чрез монтирана система за видеонаблюдение на [адрес], на който адрес живее М. А. П.. Последната е заявила, че всички камери са поставени с цел охрана и защита.

Със Заповед РД-15-151/20.04.2023 г. на Председателя на КЗЛД е възложено да бъде извършена проверка на М. А. П. по спазване и прилагане на Регламент /ЕС/2016/679 и ЗЗЛД във връзка с обработване на лични данни на физически лица посредством система за видеонаблюдение, изградена на адрес: гр. София, [улица].

В Протокол ППН-02-77#4/05.05.2023 г. на гл. специалист в отдел Контрол и административно-наказателни производства при КЗЛД е посочено, че на същата дата е проведен телефонен разговор с М. А. П., с който последната е уведомена за предстояща проверка на проверяващия екип от 10:00 ч. на 16.05.2023 г. П. е заявила, че няма да допусне екипа в дома си. Проверката на място е извършена на уговорената дата, за което е съставен Констативен протокол и е попълнен въпросник от проверяваното лице.

Жалбоподателката е предоставила възможност да се заснемат графични изображения на изходящ образ на три от видеокамерите, но не е разрешила друг достъп до мобилното приложение и не е осигурила достъп до жилището си, където се намира системата за видеонаблюдение.

При проверката е установено, че системата за видеонаблюдение е изградена от познат на П. през 2020 г. с цел охрана и защита. Системата за видеонаблюдение се състои от 4 камери и мобилно приложение /gDMSS PLUS/. М. А. П. е заявила, че не знае дали камерите имат SD карти, както и за наличието на DVR/NVR. Достъп до изходящия образ се осъществява чрез мобилно приложение, инсталирано на личния телефон на М. А. П., и само тя осъществява отдалечен достъп.

Установено е, че системата за видеонаблюдение позволява идентификация на физически лица, само ако са познати. Проверяващият екип е констатирал, че има поставени информационни стикери, предупреждаващи за извършваното видеонаблюдение, без да са указани администратор на лични данни и данни за контакт.

Проверяващият екип е установил, че разположените видеокамери са с обхват на видеонаблюдение, както следва: Камера 1 е монтирана на терасата /на ъгъла на тавана/, като в обхвата на заснемане попада терасата на П. и малка част от фасадата на блока /асансьор/. Камера 2 е монтирана на тераса към [улица]/в ъгъла на тавана/, като в обхвата на заснемане попада терасата, част от [улица]/и двата тротоара/, както и гаражна врата на отсрещния [адрес]. Камера 3 е монтирана над входната на [адрес], насочена е непосредствено над входната врата, като в обхвата на заснемане попада само входната врата на апартамента. Камера 4 е вътрешна /в спалнята/, за което не е предоставен изходящ образ на проверяващия екип. С Писмо с вх. ППН-02-77#4/22.05.2023 г. М. А. П. е предоставила информация, че 4 -те броя камери са марка Хик Вижън.

В Протокол вх. ППН-02-77#6/17.07.2023 г. на гл. инспектор в отдел Контрол и административно-наказателни производства при КЗЛД е посочено, че на 17.07.2023 г. е проведен телефонен разговор с М. А. П. за извършване на повторна проверка на адреса заради частично съдействие при първата проверка, отказан достъп до системата за видеонаблюдение и недостатъчна информация, предоставена с Писмо с вх. ППН-02-77#4/22.05.2023 г. М. А. П. е заявила, че не е на разположение и не желае да се занимава повече .

При така установените факти е издадено Решение ППН-02-77/01.02.2024 г., с което Комисията на основание чл. 58, § 2, буква г и чл. 83, § 5, буква д , във връзка с чл. 58, § 1, буква д и е от Регламент /ЕС/ 2016/679 КЗЛД: 1.Разпорежда на М. А. П. в качеството на администратор на лични данни да премахне трите външни камери, като преустанови видеонаблюдението на публично достъпни места, тротоари, улици и чужди имоти; 2. Налага на М. А. П. в качеството на администратор на лични данни административно наказание глоба в размер на 2000 хиляди лева за отказ от съдействие.

В хода на съдебното производство са събрани свидетелски показания от Г. Д. С., ръководител на проверяващия екип, който сочи, че служителите на КЗЛД не са били допуснати в апартамента на М. П.. Единственото съдействие, което П. е оказала, се изразява в предоставяне на телефона си за заснемане на изходящо изображение на три от камерите. От изображенията не можело да бъде установено как са били разположени камерите преди проверката, дали и колко време се съхраняват записите и на какви носители. При поискване да се погледнат записи и настройки М. П. прибрала телефона си и е отказала да съдейства.

АССГ е приел, че оспореното решение на КЗЛД е издадено от компетентен административен орган, в предвидената писмена форма и при спазване на административнопрозодствените правила.

Относно съответствието на оспорения акт с материалноправните разпоредби, съдът е приел следното:

Не е дадено съгласие от субектите на данните, поради което обработването е извършено в нарушение на чл. 6, § 1, б а от Регламент /ЕС/ 2016/679. По делото липсват твърдения и доказателства за обработване на лични данни при условията на чл. 6, § 1, б. б д от Регламент /ЕС/ 2016/679. Не е налице и хипотезата на чл. 6, §1, б. е от Регламент /ЕС/ 2016/679. За администратора липсва легитимен интерес от обработване на личните данни, тъй като П. е възпрепятствала установяването, че видео наблюдението се е извършвало само по отношение на нейна собственост, а същевременно са събрани доказателства, че камерите обхващат общи части от сградата на процесния адрес и публични пространства,поради което правилно КЗЛД е разпоредила премахването на трите външни камери на адреса.

По отношение на наложеното административно наказание първоинстанционният съд е посочил, че жалбоподателката не е осигурила достъпна проверяващите служители до цялото оборудване за обработване на данни, като в проведен телефонен разговор от 17.07.2023 г. е отказала всякакво допълнително съдействие, необходимо за установяване на цялата информация, от която се е нуждаел проверяващият екип за изпълнението на своите задачи. В този смисъл е правилен изводът на КЗЛД за неизпълнение на задълженията на администратора, съответно за осуетяване изпълнението на правомощията на КЗЛД по чл. 58, § 1, буква д и е от Регламент /ЕС/ 2016/679. При определяне на вида и размера на наказанието административният орган следва да действа съобразно принципа на съразмерност, прогласен в разпоредбата на чл. 83, § 1 от Регламент /ЕС/ 2016/679. Предвид че М. А. П. е отказала при проверката на 16.05.2023 г. достъп до мобилното приложение за видеонаблюдение и не е осигурила достъп до жилището си, където се намира част от оборудването, не е предоставила необходимата информация с писмо от 22.05.2023 г. и на 17.07.2023 г. категорично е отказала последваща проверка на място, АССГ е намерил, че тъй като е налице трикратен отказ от съдействие, то изборът на наказание от КЗЛД се явява подходящ, а размерът на санкцията - 2000 лева, е обоснован, справедлив и ефективен за постигането на целите на чл. 83, § 1 от Регламент /ЕС/ 2016/679.

При така направените правни изводи АССГ е отхвърлил изцяло жалбата на М. П. срещу горецитираното решение на КЗЛД.

Касационната жалба е частично основателна.

Първоинстанционното съдебно решение е неправилно в частта му, с която е отхвърлена жалбата срещу процесния административен акт - по отношение на разпореждането за премахване на камера 3, монтирана над входната врата на ап.1, в обхвата на заснемане на която попада само входната врата на апартамента. С тази камера не се извършва видеонаблюдение на публично достъпни места, поради което административният орган няма правомощия да разпорежда премахването й, както и преустановяването на видеонаблюдение с нея на основание чл.58, §2, б. г от Регламент /ЕС/ 2016/679.

По отношение на първа и втора камера, в обхвата на заснемане на които попадат публично достъпни места - фасадата на блока/асансьор/, тротоари, гаражна врата, тераса и част от улица, настоящият касационен съд споделя изложените правни изводи на АССГ за съответствие на обжалвания административен акт с материалния закон и на основание чл.221, ал.2, изр. последно от АПК препраща към тях.

Неправилно е решението на АССГ в частта му, с която е отхвърлена жалбата на П. срещу решението на КЗЛД по отношение на наложената й глоба в размер на 2000 лв. Съдът е изложил мотиви относно размера на административното наказание, с което на практика е направил опит да мотивира административния акт в частта му, касаеща наложеното наказание, при положение че в същото липсват каквито й да е фактически и правни съображения.

Като е приел, че решението на КЗЛД в санкционната му част е постановено в съответствие със закона и е отхвърлил жалбата на М. П. срещу Решение ППН-02-77/01.02.2024 г. на КЗЛД и в частта му по т. 2, административният съд е постановил неправилен съдебен акт, в резултат на неправилно тълкуване и прилагане на материалноправните разпоредби. В тази му част оспореният съдебен акт следва да бъде отменен, като се постанови друг по съществото на спора, с който решението на КЗЛД в частта му по т. 2, с която на основание чл. 83, § 5, б. д , във връзка с чл. 58, § 1, б. д и е от Регламента на М. П. е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000 лева за отказ от съдействие, следва да бъде отменено и преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне.

При новото произнасяне КЗЛД следва да прецени дали да наложи административното наказание и в какъв размер, като мотивира своето решение относно последния, при отчитане на обстоятелството, че не е оказано съдействие от П. относно извършено от нея видеонаблюдение с две камери, описани като камера 1 и камера 2 в процесното решение. Комисията следва да съобрази целите, поради които жалбоподателката е извършвала видеонаблюдение с процесните две видеокамери.

По отношение искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС:

Касационният съдебен състав намира, че с оглед формулираните въпроси, посочени по - горе, и предвид предмета на правния спор няма основание за отправяне на преюдициално запитване по реда на чл.267 ДФЕС и чл.628 ГПК, вр. с чл.144 АПК до Съда на Европейския съюз.

Съгласно разпоредбата на чл.628 от Гражданския процесуален кодекс съдът прави запитване до Съда на Европейския съюз, когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото. Анализът на нормата, както и на разпоредбата на чл.629, ал.3 от ГПК налага извода, че запитване може да бъде направено при неяснота относно тълкуването на приложимите разпоредби на правото на Европейския съюз, относими към конкретния правен спор. Преюдициалното запитване следва да има за предмет тълкуване на конкретна общностноправна норма в контекста на определена националноправна уредба, за да се установи въз основа на това тълкуване противоречието на националното право с норми на европейското право. Последицата от същото ще е неприлагане на противоречащата националноправна уредба по конкретното дело.

В процесния случай нито един от формулираните въпроси от касационния жалбоподател П. не касае установяване противоречие на националното право с норми на европейското право /такова противоречие изобщо не е посочено и обосновано от касатора в поставените въпроси/, а се иска тълкуване от СЕС на правни въпроси, въведени за решаване в първоинстанционното съдебно производство, по които според касатора АССГ е формирал неправилни изводи в обжалваното решение, предмет на контрол от настоящата инстанция.

На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното съдебно решение не са налице сочените от касаторите нарушения по чл.209, т.3 от АПК, поради което същото следва да бъде оставено в сила в частта му, с която е отхвърлена жалбата на П. по отношение на разпореждането на административния орган,касаещо премахването на камера 1 и камера 2 и преустановяване на видеонаблюдението с тях. По отношение на камера 3 и на т.2 от решението на КЗЛД, с което е наложено административно наказание в размер на 2000 лв. административният акт е неправилен, издаден в нарушение на материалния закон и изискванията за форма - мотивираност на акта. Като е отхвърлил жалбата на П. срещу решението на КЗЛД в тази му част АССГ е постановил неправилно съдебното решение, постановено в нарушение на материалния закон, поради което същото следва да бъде отменено.

Предвид изхода на спора следва да бъде уважена претенцията на М. П. за разноски за касационната инстанция в размер на 70 лв. държавна такса за касационното инстанция, а на ответната страна да бъде присъдено юриск. възнаграждение на основание чл.143, ал.3 от АПК, в размер на 50 лв., представляващ 1/2 от минималния размер, определен на основание чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение