Решение № 7558 от 23.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2774/2021 г.

Решение № 7558 от 23.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2774/2021 г., V о., докладчик председателят Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от министъра на вътрешните работи, чрез процесуалния му представител юрисконсулт К. Райкова, против решение № 1048/30.12.2020 г., постановено по адм. дело № 1135/2020 г. по описа на Административен съд - Пазарджик (в касационната жалба погрешно е посочен Административен съд - Благоевград), с което е отменена негова заповед № 8121 к-8801 от 27.08.2020 г., за налагане на М. Янушев на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение за заеманата длъжност. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на постановеното съдебно решение, поради необсъждане от съда на целия доказателствен материал, довело до неправилно възприемане на фактическата обстановка, а оттам и неправилно приложение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че решаващият съд е изградил изводите си за неустановеност на извършването на вмененото на Янушев дисциплинарно нарушение без да разгледа, обсъди и оцени всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като не е обсъдил противоречията в тях, не е изложил мотиви кои следва да се кредитират и кои не. Твърди се, че в резултат са изведени погрешни заключения. Посоченото оплакване за липса на обсъждане на доказателствата и мотиви по тях, съответно по фактите по спора, съставлява оплакване за допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. второ от АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и да бъде оставена в сила оспорената заповед на министъра на вътрешните работи. Оспорва се като прекомерна присъдената сума за адвокатско възнаграждение. Ответникът - М. Янушев, чрез пълномощника си адв. А. Икономов, оспорва касационната жалба в писмен отговор, в с. з. по същество, както и в подробни писмени бележки, в които са развити доводи за нейната неоснователност и се иска оспореното решение като правилно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за касационното производство по представения списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение на неоснователност на касационната жалба и счита, че съдебното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд - Пазарджик е заповед № 8121 К-8801 от 27.08.2020 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 203, ал. 1, т. 8, предл. второ и т. 13 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), във вр. с чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. 1 и 2 и т. 13 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното правоотношение с инспектор М. Янушев - разузнавач V степен (икономическа полиция) в група "Криминална полиция" към Районно управление (РУ) - Велинград при Областна дирекция на МВР (ОДМВР) - Пазарджик. В мотивите на съдебното решение относно фактите по спора съдът е посочил, че дисциплинарното производство е образувано със заповед № 8121 К-14549/27.12.2020 г. на министъра на вътрешните работи, по повод оплакване от М. Георгиева от гр. Шабла, че е била изнудвана от Л. Кърмов от гр. Велинград, който се е представил за служител на ГДБОП – МВР. Георгиева му е превела пари по банков път, тъй като Кърмов й е изпратил по електронна поща снимки със заснет монитор на компютър със справка за нея от информационен фонд на МВР – АИС "Български документи за самоличност" ("БДС") от дата 07.02.2018 г., което я е накарало да повярва, че действително е служител на МВР. Съдът е отбелязал, че в рамките на дисциплинарното производство са събрани множество сведения и обяснения от различни лица, като дисциплинарно разследващият орган е стигнал до извода, че справката е направена незаконосъобразно от Янушев, без да е налице служебна необходимост от нея, съставляващо съществено нарушение, което е достатъчно основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Решаващият съд накратко е посочил, че е изготвена обобщена справка, с която жалбоподателя се е запознал, като е предоставил обяснения, а дисциплинарно разследващия орган в последното си становище е потвърдил изводите си за установеност на нарушението. Тези доводи са възприети и от дисциплинарно наказващия орган с издаването на обжалваната заповед. Първоинстанционният съд е посочил, че тези изводи за установеност на нарушението не са потвърдени по делото, тъй като от показанията на разпитаните в рамките на съдебното дирене двама свидетели - Йовчев и Дринов се е установило, че както те, така и други полицейски служители са ползвали не само компютъра на жалбоподателя, а и потребителското му име и парола, за да правят справки от системата "БДС" и от други информационни системи. Обичайна практика е било справки да бъдат правени от едни служители за ползване от други. При включване сутрин на компютрите се е влизало в информационните системи със съответното потребителско име и парола (включително тези на Янушев), като от тях през деня са правени множество справки от различни служители. Освен това, режимът за външни посетители не е бил ограничен и неограничен брой лица са могли да имат достъп до кабинета на жалбоподателя. Съдът е кредитирал показанията на свидетелите като непротиворечиви и взаимно допълващи се и дадени от колеги на жалбоподателя, които не са заинтересовани от изхода на делото. Въз основа на тези показания, съдът е приел, че по делото не е установено, че именно жалбоподателят е извършил процесната справка, която впоследствие е използвана от криминално проявеното лице Кърмов за изнудване. Счел е, че е оборено посоченото в обжалваната заповед, че нарушението е установено "от писмените доказателства, събрани в хода на дисциплинарното производство, преценени в тяхната пълнота и взаимна свързаност", съответно че основният аргумент за вината на жалбоподателя, че справката е извършена от неговите потребителско име и парола, не е достатъчен, за да се установи, че действително самият той е изготвил същата. Обясненията на няколкото колеги на жалбоподателя, в това число и показанията на И. Кръстева на длъжност "чистач" в РУ, дали ги в рамките на дисциплинарното производство не опровергават показанията на разпитаните по делото свидетели, че различни лица са ползвали или са имали възможност да ползват акаунта и паролите на жалбоподателя, в това число и външни лица, имащи достъп до кабинета му. По тези съображения съдът е приел, че не е установено извършването от жалбоподателя на вмененото му дисциплинарно нарушение, съответно заповедта, с която му е наложено дисциплинарно наказание е издадена в противоречие с относимите материалноправни разпоредби, поради което е постановил отмяната й. Така постановеното съдебно решение е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, довели и до неправилно приложение на материалния закон. Съдът, в нарушение на изискването по чл. 172 а, ал. 2 от АПК не е изложил в решението си фактически установявания, въз основа на които е извел правните си изводи за материална незаконосъобразност на оспорения административен акт. Нормата на чл. 172 а, ал. 2 от АПК, освен въвеждането на общо задължение за мотивиране на съдебното решение, определя и съдържанието на мотивите - същите следва да съдържат становищата на страните, с оглед отделянето на спорното от безспорното, фактите по делото и правните изводи на съда. Съдът дължи обсъждане и на всички фактически и правни доводи на страните, което обсъждане не бива да е формално. В настоящия случай, в решението липсва описание на фактическите обстоятелства, релевантни за спора. В рамките на административното производство са събрани (както и съдът е посочил в мотивите си) многобройни писмени доказателства - присъединени материали от ДП № 243/2018 г. по описа на НСлС, в това число свидетелски показания от Л. Кърмов, справки от деловодните регистри на РУ - Велинград, снети са обяснения от двадесет и шест служители на РУ - Велинград относно ползването на служебните компютри, справки за техническо изследване на служебния компютър на инспектор Янушев, касаещо конкретната дата на нарушението - 07.02.2018 г., вътрешноадминистративни актове, регламентиращи достъпа и ползването на служебните компютри и информационни масиви на МВР, както и редица други, относно обстоятелствата, установяващи авторството и механизма на извършване на дисциплинарното нарушение. Съдът не е обсъдил нито едно от цитираните доказателства, както поотделно, така и в съвкупност, съответно липсват мотиви какво съдът приема за установено от фактическа страна от цялото дисциплинарно разследване, от което доказателствата са събрани в пет тома. Липсват фактически установявания и относно проведеното производство като процедура, което е довело и до липса на мотиви дори и по оплакванията в първоначалната жалба. (Същите са подробно развити в писмените бележки на пълномощника на жалбоподателя, представени пред решаващия съд.) Липсват мотиви по всички основания по чл. 146 от АПК, за които съдът дължи служебна проверка, съгласно чл. 168 от АПК. Без обсъждане какво точно е установено, с какви доказателства и как свидетелските показания, дадени в рамките на съдебното дирене го оборват, първоинстанционният съд е приел за недоказано авторството на нарушението и е отменил оспорената заповед. В тази връзка съдът изобщо не е направил собствен анализ на събраните писмени и гласни доказателства, както в хода на дисциплинарното производство така и в съдебното производство. Право на съда е даде вяра на едни доказателства, а други да отрече, но за целта следва да изложи убедителни мотиви, подкрепени от данните по делото. По същият начин съдът може да приеме за достоверни едни гласни доказателства, а други да не кредитира, но също дължи мотиви. В случая, съдът е приел за опровергано установеното от двадесет и шест колеги на жалбоподателя, дали обяснения в дисциплинарното производство, в това число и за конкретната дата на нарушението, без да е посочил какво същите са установили и дали съдът го приема или не, в резултат на показанията на разпитаните други двама свидетели. Липсват мотиви относно показанията за датата на нарушението и кое от показанията на първата група свидетели е опровергано. Липсват мотиви и относно другите доказателства - например техническото обследване на компютъра на жалбоподателя. Освен това, съдът е приел, че свидетелите Йовчев и Дринов не са заинтересованите от изхода на делото, като не е обсъдил обстоятелството, че свидетелят Йовчев има качеството на подпомагащо жалбоподателя лице в дисциплинарното производство по смисъла на чл. 205 от ЗМВР. При липсата на установеност на приетото от съда от фактическа страна, изводите му за неустановеност на дисциплинарното нарушение са напълно необосновани, съответно са необосновани и изводите му за материална незаконосъобразност на обжалвания акт. Практиката на Върховния административен съд по приложението на чл. 172 а, ал. 2 от АПК е трайна и непротиворечива относно приемането, че липсата на мотиви по елементите на ал. 2 е основание за отмяна на съдебното решение и е основание за връщането му за ново разглеждане. В този смисъл решение № 502 от 19.01.2015 г. по адм. дело № 5219/2014 г. на ВАС, VII о., съгласно което: "решаващата, правораздавателната дейност на съда се осъществява чрез установяването на два елемента - на фактически, и на правен. Фактическият елемент е пълното и правилно установяване на фактите по делото. Правният е подвеждането на фактите към приложимата правна норма. В закона това изрично е обективирано в изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и чл. 146 АПК. Правното основание и фактите по делото са двата елемента на правния силогизъм, който съдът трябва да реши, за да изпълни задължението си да даде защита на засегнатите права и интереси. Поради това чл. 172 а, ал. 2 АПК изисква към решението си съдът да изложи мотиви, в които да се посочат становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. " Настоящият касационен състав се придържа изцяло към тези съображения. Касационната инстанция проверява правилността на правните изводи на първоинстанционния съд съобразно фактическите установявания, поради което отсъствието им препятства касационния контрол за законосъобразност на обжалваното решение. С оглед на забраната на чл. 220 от АПК, преценката на доказателствата и излагането на изводи по същество за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото, съответно би ги лишило от същинската касационна проверка на правилността на обжалвания съдебен акт. Допуснатите нарушения на съдопроизводствените правила са съществени и представляват касационно основание за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да обсъди всички доказателства по делото и да изгради изводите си относно установените факти, съответно същите да подведе под приложимите правни норми. Следва да обсъди и всички доводи на страните в процеса. С оглед изхода на спора и на основание чл. 226, ал. 3 АПК, не следва да се присъждат разноски за касационната инстанция, същите следва да бъдат присъдени от първоинстанционния съд, с оглед изхода на делото след връщането му за ново разглеждане. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,