Решение № 6819 от 25.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2437/2010 г.

Решение № 6819 от 25.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2437/2010 г., II о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Столична РДНСК срещу решение № 84 от 05.01.2010 г. по адм. дело № 2910/2009 г. на Административен съд София град, като са изложени доводи за неговата незаконосъобразност. От ответниците по касационната жалба не е изразено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Върховният административен съд, второ отделение обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите в касационната жалба и приема за установено следното: С обжалваното решение на административния съд е отменена като незаконосъобразна заповед № ДК-09-38 от 10.04.2009 г. на началника на сектор "СК" при Столична община, с която е забранено ползването на неприетия по законоустановения ред строеж "Промяна предназначението на стопанска сграда-гараж в шивашко ателие", находящ се в УПИ III-5 по плана на гр. София, м. "Центъра", с административен адрес бул. "Патриарх Евтимий" № 31. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 178, ал. 5 от ЗУТ във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 6, т. 7 и т. 13 от същия закон. За да стигне до този резултат съдът се ценил приоритетно свидетелските показания спрямо приетите други такива и е приел, че гаражът се ползва като ателие от преди 1993 г., поради което предвид разпоредбата на § 6 от Наредба № 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в РБ и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и обекти, същата наредба не намира приложение за строежи, които са заварени до 09.04.1993 г. и никога не са били приети по установения ред. Наложен е извода, че не са налице основанията на чл. 178, ал. 5 от ЗУТ, предвид на това, че строежът не подлежи на приемане съгласно § 6 от Наредба № 2 и съдът е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна. Съдът едностранно е обсъдил доказателствата по делото и неправилно е приложил материалния закон. Видно от представен по делото нотариален акт жалбоподателките пред първоинстанционния съд се легитимират като собственици на гаражи на посочения адрес. Видно от данните по делото, при издаването на оспорената заповед, административният орган е спазил административнопроизводствените правила. От уведомените за констативния акт жалбоподателки е постъпило възражение, в което те заявяват, че не извършват дейност като шивашко ателие в процесното помещение, като сочат, че такава дейност те извършват в друго помещение, за което имат издадено разрешение. В представено по делото писмо от Софийски народен съвет от 1978 г. до централната контролно-ревизионна комисия се излага, че при извършена проверка е установено, че на посочения адрес в двора на сградата на бул. "Патриарх Евтимий" № 31. са построени по стопански начин 4 броя гаражи, като два от тях се ползват от БДК, един от Тончеви и един от Шиндарови. При наличието на тези данни се опровергават свидетелските показания на свидетелката Кираджийска, че гаражът се ползва като ателие от 1978 г., тъй като самите жалбоподателки във възражението в административното производство отричат да ползват гаража като ателие към този период от време. В противоречие с изразеното становище в писмото от Софийски народен съвет са свидетелските показания за ползването на помещението като ателие, още повече, че се сочат различни години, поради което от свидетелските показания не се установява, че гаражът се ползва като ателие преди 1993 г. и изводът на съда в тази посока е необоснован. По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, което заключение на вещото лице не е оспорено от страните и е прието от съда като компетентно, но в мотивите избирателно е обсъдено. Установява се от заключението на вещото лице, че обектът, предмет на заповедта е индивидуализиран, като към заключението е извадено и приложено копие от цифров кадастър и регулация на УПИ III-5, кв. 426, м. центъра. Вещото лице дава заключение, че сградата е описана в нотариалния акт за собственост като гараж, но не се ползва съгласно предназначението й в документа за собственост, а се ползва като шивашко ателие. Не е променен начина на ползване на обекта от стопанска сграда - гараж в шивашко ателие, съгласно съответстващите им кодове, представляващи основни кадастрални данни и определени съгласно ЗКИР и нормативните актове по неговото прилагане. Сградата няма отделен идентификатор. Няма данни строежът да е въведен в експлоатация съгласно установения в закона ред. Заключението на вещото лице съответства на изложените в заповедта и констативния акт, който е неразделна част от нея, фактически основания, сочещи, че е променено предназначението на гараж в шивашко ателие, като това е станало преди 5 години от датата на проверката. При наличието на тези факти, законосъобразно административният орган е приел, че в случая следва да се приложи чл. 178, ал. 5 от ЗУТ и е разпоредил забрана ползването на гараж, на който е променено предназначението му в шивашко ателие. При проверката за законосъобраността на административния акт настоящата инстанция приема, че същият е издаден от компетентния орган, с валидно предоставени правомощия със заповед № РД-13-040 от 30.01.2006 г. на началника на ДНСК и заповед № РД-13-028 от 19.01.2009 г. на началника на ДНСК. При тези данни настоящият състав на Върховния административен съд приема, че обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени. Делото е изяснено от фактическа страна и съдът приема, че оспорената заповед е законосъобразна, поради което следва настоящата инстанция да постанови друго решение, с което да отхвърли жалбата на Мария Стоянова Шиндарова и Лазарина Стоянова Шиндарова и двете от гр. София срещу заповед № ДК-09-38 от 10.04.2009 г. на началника на сектор "СК" при Столична община. Воден от изложеното и на основания чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение