Решение № 8042 от 16.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1605/2010 г.
ВАСI отделение16.06.2010 г.докладчик Мирослав Мирчев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № № 1042/14.10.2009 г. на Административен съд - гр. Бургас, седми състав, постановено по адм. д. № 1179 по описа за 2008 г. на този съд. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 8042 от 16.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1605/2010 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на търговско дружество "Редоро" ЕООД, с ЕИК 11960704, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. "Славянска", № 7, представлявано от управителя Роберто Виторио Дедоро, подадена чрез адв. Д. Димитров против решение № 1042/14.10.2009 г. на Административен съд - гр. Бургас, седми състав, постановено по адм. д. № 1179 по описа за 2008 г. на този съд. С решението е отхвърлено оспорването на дружеството против ППСПДВ № 37/2008 г., издадено от началника на митница "бургас", потвърдено с решение № РД - 4402 - 0649/11.07.2008 г. на директора на РМД - Бургас. В касационната жалба се сочат отменителни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и трето АПК, съставляващи неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост. Касаторът не спори по отношение установената фактическа обстановка, но счита че съдът е направил необосновани изводи относно това, че "Редоро" ЕООД притежава качеството на "оператор" - лице, извършващо операции по усъвършенстване, посочени в чл. 118 и чл. 119 ЗМ. ТД "Вертекс България" ЕООД е внесло в страната прежди и в негова полза е учреден за процесния период облекчен митнически режим на "активно усъвършенстване по системата с отложено плащане (АУ/ОП). Съгласно сключения договор "Редоро" ЕООД е поело задължение да изработи чорапи на ишлеме. Задължението е частично изпълнено. За останалата прежда липсват доказателства да е преработена или да е изнесена в това състояние с допустимо митническо направление. Според касаторът наличието само на договор за изработка между вносителя и трети лица, не е достатъчна предпоставка за да възникне качеството им на оператори. Следва да бъде установено и фактическо, а не само предполагаемо изпълнение на договора. Именно чрез него режимните стоки преминават във властта на изпълнителя и той става отговорен по отношение съхранението им и по тяхното усъвършенстване. Съдът трябвало да кредитира заключението на вещото лице Арабаджиева. Касаторът моли за отмяна на решението и решаване делото по същество чрез отмяна на ППСПДВ. Ответникът по касационната жалба - началникът на митница "Бургас", редовно призован, не е изразил становище по нея. Заинтересуваната страна - Директорът на Д "ОУИ" - Бургас при ЦУ на НАП, също не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като съдебното решение е постановено при спазване разпоредбите на чл. 202, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 199, ал. 1, т. 6, т. 7 ЗМ. Договорът от 26.10.04 г. за изработка определя касатора, като "оператор". За солидарната отговорност, предвидена в чл. 202 ЗМ не е регламентирана поредност. Според приетото без оспорване заключение по ССчЕ, внесеното количество прежда е 132335,66 кг, а вложеното в производство количество е 58420 килограма. Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на обжалваното решение на релевираните отменителни основания и след служебна проверка по чл. 218 от АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. Предмет на оспорване е ППСПДВ, с което "Редоро" ЕООД е задължено за сумата в размер на 30 570,16 лв., представляваща мито в размер на 8 868,14 лв. и ДДС в размер на 21 702,02 лева. В мотивите на постановлението е посочено, че "Вертекс България" ЕООД е учредило режим АО/ОП и опростена процедура на стоки, конкретизирани в ЕАД № 1009/5 - 298/17.07.06 г. Представени са два броя договори за изработка, сключени от "Вертекс България" ЕООД с "Вертекс" Ltd - Италия и с "Редоро" ЕООД - гр. Сливен. Определен е срок за приключване на учредения режим - 1 г. По време на административното производство е установено, че 352,44 кг. прежда е преработена и реекспортирана, а на 24.09.07 г. митническите органи са проверили наличностите от прежда, съхранявана в склад на "Редоро" ЕООД. При проверката е констатирано отклонение от режим АУ/ОП на остатъчните количества. След изтичане срока на приключване на режима, не са извършени процесуални действия за подновяване на допустимо митническо направление. Процесното постановление е издадено на основания чл. 199, ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 4 ЗМ, чл. 204, ал. 1, б. "а" и § 2 от Регламент на Съвета 2913/92 г., чл. 125, ал. 1 ЗМ във вр. с чл. 121, § 1 от Регламент на Съвета № 2913/92 г., чл. 203, ал. 3 ЗМ вр. с чл. 334, ал. 1 и ал. 2 ППЗМ. Начислена е законна лихва на основание чл. 211, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ЗМ, съответно чл. 232, § 1, б. "б" от Регламент на Съвета № 2913/92 г., чл. 519, § 1 - 5 от Регламент на Съвета ЕО № 2454/93 г. вр. с чл. 214, § 3 от Регламент № 2913/92 г. Отговорността на "Редоро" ЕООД е ангажирана в качеството му на оператор, солидарно с отговорността на титуляра на режима. Според административният съд в закона не е предвидена поредност при търсене на солидарната отговорност, поради което приложение намират общите правила на ЗЗД, тоест кредиторът може да избере против кого от солидарните длъжници да предяви претенцията си. Преценката е елемент от пределите на оперативната самостоятелност. Съдът е обсъдил заключенията на в. л. Арабаджиева и Пашова, формулирайки крайния извод, че жалбата на дружеството е неоснователна. Решението на АДмС - гр. Бургас е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Установено е по делото, че "Редоро" ЕООД е сключило с "Вертекс България" ЕООД договор № 1/26.10.04 г. за изработка на дузини чорапи от прежда с материали, осигурени от възложителя. По делото е доказано преработването на част от преждата, като за останалата част касаторът твърди, че количеството не му е предавано във фактическа власт, респективно относно него Редоро" ЕООД не притежава качеството на "оператор". Това твърдение е неоснователно, тъй като от една страна е видно, че в сведението по чл. 331, ал. 2 ППЗМ дружеството - жалбоподател е посочено именно, като "оператор". От друга страна, не е спорно, че на 24.09.07 г. в складовата база на "Редоро" ЕООД е извършена митническа проверка, приключила с протокол вх. № 3528/24.09.07 г., подписан от представители на "Вертекс България" ЕООД и "Редоро" ЕООД. Жалбоподателят не твърди да е направил възражения при оформяне на протокола, че е приел за преработка само определено количество прежда. Констатациите от заключението на в. л. Арабаджиева също не могат да бъдат преценявани, като подкрепящи доводите на представителя на "Редоро" ЕООД. И двете експертизи са изготвени само въз основа проверка на документи, представени от жалбоподателя. Те не са съпоставени с други документи от счетоводството на "Вертекс България" ЕООД. Нещо повече, при разпита в съдебно заседание в. л. Арабаджиева е заявило, че направените от него изчисления в никакъв случай не са точни, защото описаната разходна норма представлява средна величина. Вещото лице Пашова на свой ред е констатирало несъответствие в счетоводството на жалбоподателя между произведената и продадена продукция. В съдебно заседание Пашова е отговорила, че "Редоро" ЕООД не е представило документи относно заскладяване и предаване на продукцията. Недопустимо е от това си поведение дружеството да черпи права и то след като обективно е установена преработка на прежда съгласно договорните клаузи. Касаторът не е водил счетоводството си по начин, позволяващ точното определяне количеството на изработените чорапи. Липсва партида, в която да е описаната стоката, произведена на ишлеме. Регламентираната в чл. 202, ал. 2 ЗМ отговорност е солидарна. На л. 124 от делото е приложено ППСПДВ № 5/2008 г., издадено срещу "Вертекс България" ЕООД, тоест органът е предприел действия за събиране на публичните вземания и срещу двете дружества. При липсата на отменителни основания решението трябва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на I А отделение