Решение № 1945 от 16.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5034/2020 г.
ВАСIII отделение16.02.2021 г.докладчик Искра Александрова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 41/15.02.2020 г., постановено по адм. дело № 52/2019 г. от Административния съд – Ловеч. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 1945 от 16.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5034/2020 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Йотова от гр. Ловеч, чрез процесуален представител, срещу решение № 41/15.02.2020 г., постановено по адм. дело № 52/2019 г. по описа на Административния съд – Ловеч. С обжалваното решение е отхвърлен като неоснователен иска на касатора срещу Северозападно държавно предприятие (СЗДП) - гр. Враца, за заплащане на сумата от 1558, 00 /хиляда петстотин петдесет и осем/ лева, претендирана като обезщетение за понесени имуществени вреди от незаконосъобразни действия на служители от ТП на Държавно горско стопанство - гр. Ловеч при СЗДП - гр. Враца по отнемане на моторна резачка марка STIHL модел MS 461 на 21.10.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.10.2016 г., до деня на завеждане на исковата молба, общо в размер на 359, 67 лева, както и законната лихва от деня на завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата. Също така Йотова е осъдена да заплати на СЗДП - гр. Враца разноски по делото, в размер на 364. 00 /триста шестдесет и четири/ лева. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и връщане на делото на административния съд за ново разглеждане. Ответникът – Северозападно държавно предприятие (СЗДП) - гр. Враца оспорва жалбата. Подробни съображения изразява в представен по делото писмен отговор. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна по делото, за която подлежащият на обжалване съдебен акт, е неблагоприятен. Касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение Административния съд – Ловеч е отхвърлил иска на П. Йотова срещу СЗДП - гр. Враца, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, в резултат от незаконосъобразни действия на служителите от ТП на ДГС Ловеч при СЗДП – гр. Враца, извършени на 21.10.2016 г., изразяващи се в отнемане на моторна резачка марка STIHL модел MS 461, сериен номер 177 132 999. За да стигне до този резултат, административният съд е приел, че не са налице кумулативно изискуемите законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника. Решаващият съд е приел от фактическа страна, че при извършена проверка от горски надзиратели - служителите от ТП на ДГС Ловеч при СЗДП – гр. Враца, е установена сеч на немаркирани дървета, в имот за който е имало издадено разрешително за сеч на името на И. Йотов, управител на "Вендета 73" ЕООД. Съставени са АУАН срещу извършителите и е задържан моторен трион STIHL без фабричен номер, без табела за марка и модел и GPS устройство за МПС, което задържане е описано в един от АУА и в констативен протокол от същата дата. Съдът е приел, че същия ден, вещите са предадени за съхранение в базата за съхранение на задържани вещи по административнонаказателни производства, разглеждани от РДГ Ловеч, намираща се в с. Сливек, за което е издадена разписка. Поради образувано ДП № 238/2016 г. на Районна прокуратура - Ловеч, вещите са предадени на 10.01.2017 г. от Й. Дичев на мл. разследващ полицай М. Ичев при РУ МВР Ловеч, за което е съставен протокол. В този протокол моторният трион е без фабричен номер и без табела за марка и модел, отразено е, че в долната част на корпуса има щампован надпис "STIHL" "1135 7911000 В". С Постановление от 30.08.2018 г. на прокурор от Районна прокуратура Ловеч е уважена молбата на Йотова и е разпоредено да й бъде върнат бензиномоторен трион "STIHL", иззет като веществено доказателство по досъдебно производство № 238/2016 г. по описа на ОД на МВР Ловеч. Установено е, че ищцата е отказала да получи вещта, тъй като според нея видимо се различавала дъската на корпуса, цвета, амортизирана е и е заличен номера. Съдът е установил също така, че по жалба на Йотова и И. Йотов (нейн съпруг и управител на "Вендета 73" ООД) е образувана преписка пред Окръжна прокуратура Ловеч. Оплакванията са във връзка с действията на служители - Е. Минов и М. Миладинов на ДГС Ловеч във връзка с констатациите им по сечта в имот № 17244.785.3, която е прекратена впоследствие с отказ да се образува досъдебно производство поради липса на данни за извършено престъпление В първоинстанционното производство са събрани свидетелски показания и е назначена съдебно-техническа експертиза. Въз основа на заключението по съдебно-техническата експертиза, писмени доказателства, приети по делото и част от свидетелските показания, съдът е обосновал извод за идентичност на задържаната вещ и тази предадена като веществено доказателство. Констатирано е също така от съда, че отнетият трион, предаден в полицията и приет по делото като веществено доказателство е марка и модел - STIHL MS 361, а закупеният моторен трион с представената от ищеца фактура № 0000001195/18.09.2013 г. е марка и модел - STIHL MS 461. Съдът е посочил също така, че ищцата не е ангажирала по делото докзателства, че именно твърдяният от нея моторен трион (с индивидуализиращите го белези, посочени в исковата молба) е предаден на лицата Р. Шибилов и Д. Алексиев. Обосновал е извод, че отнетият трион, предаден в полицията и приет по делото като веществено доказателство е марка и модел - STIHL MS 361, а закупеният моторен трион с представената от ищеца фактура № 0000001195/18.09.2013 г. е марка и модел - STIHL MS 461. Първоинстанционният съд не е установил незаконосъобразни действия от служители на ответника по отнемането на въпросния моторен трион. Напротив, съдът е съобразил разпоредбите на чл. 187 от Закона за горите вр. с чл. 163 и чл. 190, ал. 1, т. 10 от същия закон, приемайки, че действията на служителите на ответника, които са задържали моторния трион са съответни на правомощията им, разписани в закона. По тези съображения, първоинстанционният съд е преценил, че не са налице основания за уважаване на исковата претенция на Йотова. Решение е валидно, допустимо и правилно. Обосновано и в съответствие със събраните по делото доказателства административният съд е приел, че исковата претенция на П. Йотова за обезщетяване на претендираните имуществени вреди, се явява неоснователна и недоказана. При разглеждане на делото и при постановяване на обжалваното решение, съдът не е допуснал съдопроизводствени нарушения. Обсъдени са всички относими доказателства, събрани по делото. Анализът на съда е обективен и въз основа на него съдът е формирал обосновани и верни изводи. Неоснователно е оплакването на касатора, че многократното отлагане на делото е причина да не могат да бъдат разпитани като свидетели лицата Д. Алексиев и Р. Шибилов. Р. Шибилов е воден за разпит като свидетел за съдебното заседание, проведено на 26.09.2019 година. Ответникът чрез своя процесуален представител в това заседание е поискал разпита на свидетелите да се отложи, за да може да им се предяви вещественото доказателство - моторен трион STIHL. Няма данни в протокола от съдебното заседание, процесуалният представител на ищеца да се е противопоставил на това искане на ответника, а напротив в следващо съдебно заседание, проведено на 05.12.2019 г. процесуалният представител на ищеца е поискал отлагане разпита на свидетелите, след изслушване на заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза. В съдебното заседание, проведено на 16.01.20 г. процесуалният представител на ищцеца се е отказал от другия свидетел поради невъзможност да осигурят присъствието му поради това, че е в чужбина. При тези данни по делото, не може да се приеме, че липсата на разпит като свидетели по делото на лицата Алексиев и Шибилов, е по причина на съда. Неоснователно е оплакването на касатора, че съдът превратно е възприел заключението на вещото лице. Вещото лице е извършило съпоставка на данните, които се разкриват за моторния трион, който е бил приложен като веществено доказателство в досъдебното производство с данните за моторния трион, за който ищцата претендира обезвреда. Вещото лице е установило разлики, които е отразило в заключението си. Съдът обективно е отразил в решението си данните от заключението. В тежест на ищцата е било да докаже по делото, че от служителите на ответника е задържан моторния трион с индивидуализиращите го белези, сочени в исковата молба. С тази задача ищцата не се е справила. Напротив, разпитаният по делото свидетел Йотов(съпруг на ищцата) сочи противоречиви данни. Той твърди, че въпросният трион( резачката) е негова и, че той я е закупил, едновременно с това твърди, че резачката е закупена от жена му и е отдадена под наем на фирмата, която той управлява и, в която и тя е съдружник. Този свидетл е заявил също така, че има много триони, но не са нови, както и че наетите от него хора ползват лични резачки. При тези показания и при наличието на официален писмен документ (акт № 2245/25.10.16 г., съставен от Ц. стойков - горски инспектор при РДГ- Ловеч, лист 149 по делото) по делото, че задържаната резачка е без фабричен номер и без табелка за марка и модел, административният съд обосновано е приел, че липсват доказателства по делото, от които да се направи извод, че именно резачката, описана в исковата молба е била предадена на лицата, от които е задържана резчката, описана в горепосочения акт. Обоснован и в съответствие с приложимите разпоредби от Закона за горите е изводът на съда, че в случая не е налице незаконосъобразно действие по задържане на резачката, извършено от длъжностно лице на ответника По тези съображения, правилен се явява и крайният извод на първоинстанционния съд за недоказаност, а оттам и за неоснователност на иска. Решението на административния съд като правилно следва да се остави в сила. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд