Решение № 597 от 18.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3803/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса гр. Пловдив, чрез процесуален представител К. Ангелова, против Решение 459/14.03.2023 г., постановено по адм. д. 3181/2022 год. по описа на Административен съд Пловдив. Развити са съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Искането е за отмяна на съдебния акт в оспорената част. Ответникът АИПСИМПАГ- Център за женско здраве ЕООД, чрез пълномощника адв. Р. Попова оспорва подадената касационна жалба и прави искане да бъде оставено в сила решението на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на разноски за производството пред касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил по оспорване на АИПСИМПАГ- Център за женско здраве ЕООД Заповед за мотивиран отказ РД-09-303/17.11.2022 г. на Директора на РЗОК-Пловдив, с която се оказва сключване на анекс към Договор 163808/14.02.2020 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ и върнал преписката за ново произнасяне на административния орган. От фактическа страна е установено, че със Заявление с вх. 29-07-197-3/07.10.2022г. / ответникът по касация е направил искане за сключване на Анекс към договор 163808/14.02.2020г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ за изпълнение на ВСМД 75.39 Фетална морфология по пакет Акушерство и гинекология, като към заявлението са приложени 10 бр. сертификати и две удостоверения, от Медицински университет София и от Медицински университет Пловдив. Административният орган е приел, че удостоверенията не съответстват на изискванията по чл.182 от Закона за здравето и утвърдения медицински стандарт по Акушерство и гинекология". След направения анализ на представените отговори от двата университета правилно съдът е приел, че по същество двата отговора на МУ София и МУ Пловдив касаят осъществяване на дейности по т.нар продължаващо обучение, уредено в разпоредбата на чл.182 от Закона за здравето и в този смисъл отговорите не са относими към предмета на настоящия правен спор. Съдът е анализирал подробно и НАРЕДБА 9 от 27.04.2021 г., издадена от министъра на здравеопазването, oбн., ДВ, бр. 41 от 18.05.2021 г., изм., бр. 63 от 30.07.2021 г., с която е утвърден медицински стандарт по медицинската специалност Акушерство и гинекология като е посочил, че в този стандарт не са въведени изрично изисквания за осъществяване на ВСМД Фетална морфология, респективно няма въведени специални изисквания за представяне на Удостоверение или свидетелство, съгласно чл. 182 от Закона за здравето и медицински стандарт Акушерство и гинекология. Съдът е обсъдил събраните писмени доказателства, приложени в административната преписка и е изложил изчерпателни мотиви във връзка с незаконосъобразността на оспорения административен акт, които се споделят от касационната инстанция. Правилно съдът е възприел, че процесният административен акт е издаден при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила водещи до неговата незаконосъобразност. Касационната инстанция намира за правилни изводите на Административен съд Пловдив, че в случая не са спазени административно производствените правила, довели до постановяването на акта, като не е спазено изискването по чл. 59, ал. 2, т. 5 вр. т. 4 АПК, тъй като разпоредителната му част не се извежда от правните и фактически основания, посочени при издаването му. Правилно е изтъкнато, че съобразно изискването за форма, регламентирано в чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правните основания за издаването му, т. е. да бъде мотивиран, като мотивите следва да сочат какви фактически констатации е направил административният орган при издаването на акта и въз основа на какви доказателства. Липсата на мотиви към административния акт е достатъчно основание за отмяната му. Съдът следва да провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК, като при липса на мотиви в административния акт тази проверка е невъзможна. Правилно съдът е приел, че неспазеното изискване за форма на акта при издаването му има за последица и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В случая в оспорената заповед липсва ясно и точно изложение на приетите за установени фактически обстоятелства. Мотивирането на административния акт е гаранция за неговата законосъобразност, даваща възможност на страните в административното производство да се запознаят със съображенията на административния орган за издаването му, съответно съдът да осъществи дължимата се преценка на съответствието му с материалния закон, което в случая не е възможно. Не всяко нарушение на процесуалните правила в административното производство е основание за отмяна по чл.146, т.3 от АПК, а само това, което ако не бе допуснато не би довел до материална незаконосъобразност на издадения акт и резултатът в административното производство би бил различен. В случая нарушението на административнопроизводствените правила е повлияло върху съдържанието на акта и недопускането му е могло да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос. В случая тези признаци са налице и доводите в тази насока са основателни. Ето защо и като е достигнал до същите изводи, отменяйки заповед Заповед за мотивиран отказ РД-09-303/17.11.2022 г. на Директора на РЗОК-Пловдив, първоинстанционният съд е постановил правилно решение. Не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, а при направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид гореизложеното, като е изяснил всички релевантни за спора факти и обстоятелства, и извел въз основа на тях правните си изводи, първоинстанционният съд е постановил правилен, законосъобразен и обоснован съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат присъдени направените от ответника разноски, които съобразно договор за правна защита и съдействие от 10.04.2023 г. (л.28 от делото) възлизат на сумата от 1000,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. Първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,