Решение № 9604 от 13.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6352/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Х. А. Ф., с [ЛНЧ], чрез процесуалния му представител адв. Я. Славов от АК - Хасково, против Решение 4677/07.05.2025 г., постановено по адм. дело 870/2025 г. по описа на Административен съд (АС) - Хасково, VII състав, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу Решение 2564/14.03.2025 г., издадено от председателя на Държавна агенция бежанци (ДАБ) при Министерски съвет (МС), с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) на лицето е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решение поради постановяването му при допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По същество са изложени аргументи, че по отношение на молителя са налице предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд не е взел предвид факта, че причините на чужденеца да напусне страната си по произход били свързани с наличието на заплаха за неговия живот и сигурност. Наред с това касаторът навежда доводи, че съдът неправилно и в противоречие с материалния закон е приел, че Турция била трета сигурна държава за молителя за международна закрила, като в тази връзка цитира част от Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Ролята на Турция в бежанската криза , а също и резолюция, приета от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа на 20.04.2016 г., излагайки съображения за липса на гаранции за ефективното спазване на принципа на забрана за връщане . Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС - Хасково, и вместо него - да постанови друго такова, с което или да отмени оспорения административен акт, или да върне делото за ново разглеждане. Ответникът по касационната жалба председателят на ДАБ при МС, чрез своя процесуален представител - юрк. Е. Хичовски, оспорва основателността на касационната жалба по съображения, изложени в хода на делото по същество, като представя: справка с вх. МД-02-398/21.07.2025 г. относно общото положение в Сирия, актуалната обществено-политическа обстановка в страната към 18.07.2025 г., състоянието на сигурността в провинция Халеб, актуалното положение на кюрдите и имат ли проблем с новата власт, какви са характерът и особеностите на военната служба при новото правителство, по какъв начин се извършва мобилизацията и има ли варианти за освобождаване от военна служба, а също и продължават ли кюрдските сили да наемат хора за своите редици и доброволно или задължително е включването в кюрдските отряди; и справка с вх. МД-02-483/10.09.2025 г. относно актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия към 10.09.2025 г. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Хасково била законосъобразността на Решение 2564/14.03.2025 г., издадено от председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ на Х. А. Ф. е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че Х. А. Ф., с [ЛНЧ], бил роден на [дата]. в [населено място], обл. Халеб, Сирия, гражданин на Сирия, етническа принадлежност [заличен текст], религия [заличен текст], семейно положение неженен, професия: общ работник в строителството. Прието е за установено, че същият бил напуснал страната си на произход Сирия на 15.09.2024 г., влизайки нелегално в Турция, където останал 21 дни, след което на 10.10.2024 г. влязъл нелегално в Република България, потърсвайки сам закрила от властите. Прието е, че в интервюто чужденецът изрично бил заявил, че не е бил арестуван или осъждан, нямал проблеми заради етническата (в интервюто е споделил, че всъщност е кюрд) или религиозната си принадлежност, нито с официалната власт, не е участвал в политическа партия или организация, не е отбил военната си служба и не е бил търсен за мобилизация, не бил заплашван, не му било оказвано насилие, с изключение на един път през 2022 г., когато кюрдите в селото му са го били, защото не е спазвал часовете, в които има право да се придвижва. Заявил е също така, че родителите му, шестте му сестри и двамата му братя продължавали да живеят в Сирия. Посочил е, че причината за напускане на държавата му по произход била свързана с войната и желанието му да учи и да си осигури по-добро бъдеще. В административното производство с оглед преценка основателността на подадената молба за международна закрила от дирекция Международна дейност в ДАБ при МС е изготвена справка с вх. МД-02-60/29.01.2025 г. относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия към 29.01.2025 г., като било представено и становище от ДАНС, в което е посочено, че липсват възражения да се предостави закрила на чужденеца. В съдебно заседание за изясняване на обстоятелствата по делото от органа също били представени справка с вх. МД-02-200/08.04.2025 г. относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирия към 08.04.2025 г. и справка с вх. МД-02-77/03.02.2025 г. относно състоянието на сигурността в районите на Дамаск, Алепо (Халеб), Хасака, Камишли, Латакия и Тартус след падането на режима на Басар Асад. При тази фактическа обстановка съдът е приел от правна страна, че решението е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона писмената форма, като в него се сочели както фактическите, така и правните основания за издаването му, при спазване на административнопроизводствените правила, а също и при правилно приложение на материалния закон. На първо място административният съд е приел за правилен извода на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на Х. А. Ф.. Прието е, че молителят не е заявил конкретни причини, обуславящи предоставяне на закрила по чл. 8 от ЗУБ, а изложените такива - не били правно значими за търсената защита. При анализ на информацията от общодостъпните източници за актуалното положение в Сирия след оттеглянето (свалянето) от власт на президента Башар Асад, както и на данните в приложените по делото справки от 03.02.2025 г. и 08.04.2025 г., е прието, че въпреки настъпилите нови обстоятелства, промяната в обществено-политическия живот в Сирия не рефлектирала пряко върху гражданите ѝ, касателно наличие на предпоставките по чл. 8 от ЗУБ, като към момента на постановяване на съдебното решение липсвали основания да се приеме, че в Сирия са налице преследвания на лица, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, или нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, водещи до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Освен това информацията от различните информационни източници не сочела към датата на постановяване на съдебния акт в Сирия да са били регистрирани масови случаи на физическо или психическо насилие, правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които да са били дискриминационни сами по себе си или да са се прилагали по дискриминационен начин, наказателно преследване или наказания, които да са били непропорционални или дискриминационни, да е бил налице отказ на съдебна защита, изразяващ се в непропорционално или дискриминационно наказание, наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца. Освен изложеното е прието, че липсвали данни чужденецът да е бил заплашван, върху него не е било оказвано насилие, не е бил осъждан или преследван от държава, партии или организации, недържавни субекти в страната му на произход, в т. ч. и по етнически или религиозни причини в Сирия. Според съда основният мотив, който кандидатът за закрила е изтъкнал за напускането на Сирия, била общата обстановка на несигурност в страната заради войната, като обстоятелството, че чужденецът доброволно бил напуснал Сирия, воден от желание за промяна, го правело икономически мигрант, а не бежанец. Наред с това според съда заявеният факт в хода на проведеното интервю, че не е отбил военна служба също не представлявал основание за опасение от преследване, като в тази връзка е посочено, че според Глава V В от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от Службата на Върховния комисар на Организацията на Обединените нации, опасенията от преследване и наказание за дезертиране или за опит за бягство от военна служба сами по себе си не представлявали основателни опасения от преследване по смисъла на дефиницията, тъй като лице, което е дезертирало или избягало от военна служба просто от неприязън към военната служба или от страх от сражения, не било бежанец. Посочено е, че единствената релевантна причина да се иска статут на бежанец в такава хипотеза била ако лицето докажело, че изпълнението на военната служба би противоречало на неговите политически, религиозни или морални убеждения или на валидни съображения на съвестта обстоятелства, които нито били наведени от чужденеца, нито са били установени в хода на производството. На следващо място съдът е приел за правилна и преценката на органа за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Прието е, че в разглеждания случай не се навежда като причина за напускане на страната по произход наличието на опасност чужденецът да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или да бъде подложен на изтезание, нечовешко или унизително отношение или наказание. След обсъждане на бежанската история на лицето, анализ на данните и доказателства по делото, както и при съобразяване Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на член 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г., съдът е приел, че твърдения за обстоятелствата, визирани в чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, не били направени от молителя. Наред с изложеното съдът е приел, че по отношение приложението на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ административният орган е извършил анализ на фактите за Сирийската арабска република, съдържащи се в представената в производството справка с дата 29.01.2025 г., издадена от Дирекция Международна дейност при ДАБ, приемайки че в държавата по произход на чужденеца - Сирия все още имало ситуации на несигурност и атентати, извършвани от екстремистки групи, но независимо от това ситуацията със сигурността била стабилна и не можело да се говори за безогледно насилие. Съдът е приел формираните от административния орган съображения за правилни и обосновани, тъй като били съответни и на представените в хода на съдебното производство доказателства. Прието е, че от представените пред съда справки било видно, че на територията на Сирия бил налице вътрешен въоръжен конфликт, считано от 2011 г., но след оттеглянето (свалянето) на президента Башар Асад представители на бившия сирийски режим се помирявали и уреждали статута си с временното правителство на страната, а военният персонал и лицата, призовани за задължителна служба, се явявали в центровете за уреждане на статута в голяма численост в дните, откакто Хаят Тахрир ал Шам бил обявил обща амнистия. Освен това страната се стабилизирала и се връщала към нормално функциониране на държавните институции, а към 29.12.2024 г. 94 от общо 114-те подкрепяни от ВКБООН обществени центрове в Сирия били възобновили своята дейност. Съгласно данните от справката - според ВКБООН в периода 8-29.12.2024 г. 58 400 души се били завърнали в Сирия, а от началото на 2024 г. до 29.12.2024 г. приблизително 419 200 сирийски бежанци се били завърнали в страната. Предвид изложеното според съда - дори и да се приемело, че бил налице въоръжен конфликт в Сирия, то същият не бил повсеместен, като не можело да се счита, че със самото си присъствие в родината си или друго населено място, молителят би бил изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие, породено от въоръжения конфликт. В тази връзка съдът е приел, че не била налице липса на детайлно обсъждане и изследване в решението на обстановката в района, където е живял чужденецът, като от данните по преписката не можело и да се направи извод, че личното и общественото положение на Х. А. Ф. го поставяли в такава рискова група, чиято дейност да го изложи на неблагоприятни последствия на фона на съществуващия конфликт в страната по произход и спорадичните проблеми със сигурността там. Съдът е извел изводите си въз основа приетите по делото справки, които били издадени от компетентен държавен орган в кръга на правомощията му по установените форма и ред, поради което представлявали официални свидетелстващи документи и се ползвали с материална доказателствена сила, която чужденецът не е успял да обори с насрещни доказателства в защита на тезата си. Предвид изложеното и позовавайки се на данните от приложените по делото справки относно актуалното положение в страната по произход на молителя, първоинстанционният съд е приел, че въпреки настъпилите нови обстоятелства в страната по произход на молителя - не била налице съществена промяна в обществено политическия живот в Сирия, рефлектираща негативно на гражданите ѝ, като дори напротив - тенденциите за общото положение в Сирия били по-скоро положителни. Относно военната намеса от страна на Израел в Сирия, съдът е приел, че съгласно някои медии според категоричните заявки на Израел целта на армията на Израел не била мирното население на Сирия, а унищожаването на тежки оръжия, които биха могли да бъдат използвани срещу народа на Сирия или израелския народ от екстремисти. Предвид всичко изложено според съда макар административният орган да е формирал волята си въз основа на различна от установената към момента на постановяване на съдебния акт фактическа обстановка, по аргумент от чл. 142, ал. 2 АПК, съдът е приел, че искането на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут правилно е било отхвърлено като неоснователно. Наред с това според съда правилно предвид обсъдените бежанска история на чужденеца и актуална обстановка в страната му на произход административният орган е приел, че в случая липсват и предпоставките за приложение на принципа забрана за връщане (non-refoulment). Според съда липсвали фактически обстоятелства, налагащи извода, че ако Х. А. Ф. бъде върнат обратно в Сирия има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение, като тежката политическа и икономическа обстановка в страната на произход в неговия конкретен случай също не водели до този извод. На последно място било прието, че предвид липсата на членове на семейството на Х. А. Ф., които да са получили закрила в Република България, то според съда не били налице и предпоставките за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9, чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ, тъй като от страна на молителя не били посочени твърдения в този смисъл. Направен е краен извод за законосъобразност на оспореното решение на председателя на ДАБ при МС и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд - Хасково е правилно. Настоящият касационен състав споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът задълбочено и пространно е изследвал всички факти и обстоятелства, свързани с личната история на лицето и касаещи основателността на претенцията на касационния жалбоподател и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи. На първо място следва да се посочи, че правилно съдът, съобразявайки събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на Х. А. Ф.. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ под понятието преследване следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В конкретния случай няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Заявителят не е направил релевантни твърдения, които да представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ. В проведеното на 20.01.2025 г. интервю същият сочи единствено икономически причини за напускане на Сирия. Чужденецът не е бил заплашван, върху него не е било оказвано насилие, не е осъждан и не е бил преследван от официалните власти. Що се касае до твърдението на чужденеца, че не е бил подложен на насилие - с изключение на един път през 2022 г., когато кюрдите в селото му са го били, защото не е спазвал часовете, в които има право да се придвижва, следва да се посочи, че в справката са налице данни за отношенията на кюрдите с новата власт, като от информацията е видно, че на 18.02.2025 г., след провеждане на преговори Сирийски демократични сили (SDF), които са водена от кюрдите коалиция от недържавни въоръжени групировки, контролиращи Хасака, източната част на Дейр ал Зор, както и части от провинциите Ракка и Алепо (Халеб), се били съгласили да интегрират своите военни сили и граждански институции в структурите на новото сирийско правителство, а SDF се била съгласила с ключови условия на сирийското правителство, включително напускане на територията на Сирия на чуждестранни бойци в структурите ѝ. Предвид изложеното следва да се приеме, че липсват действия от страна на властите или други субекти, извършващи преследване, визирани в чл. 8, ал. 3 от ЗУБ, от които да се направи извод за преследване или дискриминация към сирийския гражданин. Освен това във връзка с твърденията на Х. А. Ф., че подлежи на задължителна военна служба според закона в Сирия следва да бъде посочено, че съгласно представена пред касационната инстанция справка с вх. МД-02-398/21.07.2025 г., съдържаща информация за това какви са характерът и особеностите на военната служба при новото правителство, по какъв начин се извършва мобилизацията и има ли варианти за освобождаване от военна служба, а също и продължават ли кюрдските сили да наемат хора за своите редици и доброволно или задължително е включването в кюрдските отряди, през февруари 2025 г. няколко източника съобщавали, че назначеният за президент на преходния период Ахмед ал Шараа е обявил, че премахва задължителната военна служба и вместо това разчита на доброволно набиране на войници. В статия на арабски език на Шведският център за информация (SCI) е посочено, че войниците, подофицерите и офицерите щели да се набират чрез интензивни програми, които се отклонявали от традиционните академични стандарти и правила за обучение, като този процес имал за цел да ускори обучението на военни и на служители на силите за сигурност, за да отговори на потребностите на новата държава. Освен това според официални източници на провинция Тартус, която е отрекла слуховете за призоваване и наемане на мъже за военна служба, военната служба в Сирия вече била доброволна. В справката е посочено също така, че преходната администрация в Сирия премахва задължителната наборна военна служба, освен в ситуации на национално извънредно положение, като според различни източници сирийската армия щяла да се превърне в армия от доброволци, в която населението щяло да бъде насърчавано да участва с цел осигуряване на границите на страната. Освен това е изложено, самата наборна служба била легитимно право на държавата и като цяло не отговаряла на изискванията на член 9 от Директива 2011/95/ЕС. Наред с това според сирийски военни представители новата армия се състояла главно от членове на Хаят Тахрир ал Шам и други съюзнически въоръжени групировки, а не от наборници без военен опит. Що се касае до това дали кюрдските сили продължават да наемат хора за своите редици в справката е посочено, че въпреки че според закона за кюрдската администрация членовете на етническите и религиозни малцинства били задължени да служба, според съобщенията разпоредбите не се прилагали, като тези лица се присъединявали по-скоро доброволно. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд и за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът е приел, че от страна на Х. А. Ф. липсват твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Правилно административният съд е приел и че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В настоящия случай правилно е преценено от съда, че оспореният административен акт е издаден при съобразяване на решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, б. в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, б. д от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. За хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е извършен анализ от административния съд на предоставената от Х. А. Ф. бежанска история и актуалната информация относно Сирия. Административният съд подробно е обсъдил данните в представената в административното производство справка на дирекция Международна дейност при ДАБ, на който се е позовал административният орган. В подкрепа на изводите си съдът е анализирал и информацията относно Сирия, която е допълнително представена пред него със справки, като е направил правилен извод, че не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. Тези обстоятелства се потвърждават и от представените пред касационната инстанция справка с вх. МД-02-398/21.07.2025 г. и справка с вх. МД-02-483/10.09.2025 г. на дирекция Международна дейност при ДАБ, съгласно които броят на завърналите в Сирия продължавал да расте, като сред основните причини за завръщане на сирийците са политическото развитие, подобрената сигурност и събирането на семействата. Освен това видно от справка с вх. МД-02-483/10.09.2025 г. - ВКБООН продължавал да улеснява безопасното завръщане на сирийски бежанци, предоставяйки транспортна и финансова помощ. Видно от данните от справките - на 03.09.2025 г. сирийското Министерство на правосъдието обявило, че вече е отменило няколко милиона забрани за пътуване срещу сирийски граждани, като пътуващите нямало да бъдат арестувани при пристигането си в Сирия, а само щели да бъдат информирани за текущия си правен статус, освен ако нямали активни съдебни производства от страна на прокуратурата. Също така за първи път от 14 години насам Сирия отново легално изнасяла суров петрол. Наред с това на 05.09.2025 г. в присъствието на президента Ахмед ал Шараа бил създаден Сирийски фонд за развитие, който бил предназначен за подкрепа на възстановяването и създаването на работни места. Освен това от данните в справка с вх. МД-02-398/21.07.2025 г. може да се направи извод за подобрение на обществено политическата ситуация в Сирия очаквало се създаването на Народно събрание, Федералният съвет на Швейцария, а също и Съединените щати отменяли наложените на Сирия икономически санкции, което било прието за положителна стъпка в развитието и възстановяването на Сирийската държава. На 04.06.2025 г. турският министър на отбраната заявил пред международната информационна агенция, че турското военно присъствие сирийската територия щяло да бъде преоценено след като Сирия постигнела мир и стабилност, както и когато заплахата от тероризъм в региона бъдела напълно премахната. Освен това според същата справка сирийският министър на здравеопазването посетил Турция и подписал Оперативен протокол за Кардиологичната болница в Дамаск и за Онкологичната болница в Алепо, като това споразумение, приветствано от турския министър на здравеопазването бележело важна стъпка в двустранното сътрудничество в областта на здравеопазването, в което сътрудничество Турция допринасяла с опит в планирането и управлението на двете болници. Освен всичко изложено следва да се посочи, че настоящата касационна инстанция отчита и факта, че самият Х. А. Ф. не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Изрично е посочил, че не е бил жертва на насилие и не били отправяни заплахи срещу него. Следва да се посочи и че обстоятелството, че родителите му, шестте му сестри и двамата му братя продължават да живеят в Сирия, обосновава съждение за липса на притеснение у тях. Предвид изложеното обосновано съдът е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. На следващо място правилно административният орган е приел, че не са налице предпоставките по чл. 9, ал. 8 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, съгласно която разпоредба Хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците. . Последователно и безпротиворечиво е разбирането на Върховния административен съд, че под други причини от хуманитарен характер по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ се има предвид не всяка причина, независимо от нейното естество, а се визират останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1 на чл. 9 от ЗУБ, въз основа, на които може да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. Макар и неназовани, тези причини, обаче, следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. Според настоящия състав - от данните по делото е видно, че в случая такива причини не се установяват по отношение на Х. А. Ф.. Посочените от молителя причини за напускане на страната му по произход не могат да бъдат окачествени като други причини от хуманитарен характер по смисъла на горната норма. Следва да бъде посочено също така, че предвид липсата на твърдения от страна на молителя член на неговото семейство да е с предоставена международна закрила правилен и обоснован е изводът на административния орган, а и на съда, че не са налице и основанията, предвидени в хипотезите на чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ. На последно място следва да се посочи, правилно е приложен и на принципа забрана за връщане (non-refoulement). Когато приеме за неоснователна молба за закрила поради липсата на основания по смисъла на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, административният орган е длъжен да се съобрази с визирания принцип, залегнал в правилото на чл. 4, ал. 3 от ЗУБ и въведен с чл. 33, ал. 1 от Конвенцията за статута на бежанците (Женевска конвенция), съгласно който никоя договаряща държава не следва да експулсира или връща ( refouler ) бежанец на територията, където са застрашени живота или свободата му, по причина на неговата раса, религия, националност, принадлежност към дадена социална група или политически възгледи. В настоящия случай въз основа на представените в хода на производството множество доказателства за обстановката в страната е извършено изследване дали този принцип е нарушен, като предвид направените от административния орган изводи, че чуждият гражданин не е бил принуден да напусне страната си на произход поради наличието на заплахи за него по смисъла на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, основани на преценката по представената справка за ситуацията в Сирия, обосновано председателят на ДАБ е приел, че ако молителят се завърне в родината си няма да са застрашени неговите живот и здраве, нито ще се наруши принципът non-refoulement - извод, който напълно е споделен от първоинстанционния съд, а и от настоящия касационен състав. Що се касае до възражението на Х. А. Ф., че съдът неправилно и в противоречие с материалния закон е приел, че Турция била трета сигурна държава за молителя за международна закрила, следва да се посочи, че в действителност жалбата на лицето срещу административния акт не е била отхвърлена от съда с мотив, че идва от трета сигурна страна. Поради това настоящият касационен състав не следва да обсъжда въпроса за това дали Турция е трета сигурна страна, нито се налага отмяна на първоинстанционното решение и връщане на преписката на административния орган с указания за извършването на проверка по отношение на тази трета страна. Освен това от страна на административния орган също липсват констатации, че лицето идва от трета сигурна страна на произход, като единствено са разгледани предпоставките за предоставяне на статут. След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспореното Решение 2564/14.03.2025 г., издадено от председателя на Държавна агенция бежанци при Министерски съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ е отхвърлена молбата на Х. А. Ф. за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, Административен съд - Хасково е постановил едно правилно и законосъобразно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,