Решение № 14 от 2.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8118/2018 г.

Решение № 14 от 2.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8118/2018 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на служба "Военна полиция" - бригаден генерал Б. Сертов срещу решение № 228 от 21.05.2018 г., постановено по административно дело № 917/2017 г. от Административен съд – Велико Търново, с което по жалба на Д. Георгиев е отменена негова заповед № ВП-3802/17.08.2017 г. По наведени доводи за неправилност на решението, поради постановяването му при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново, по съществото на спора. Ответникът по касационната жалба - Д. Георгиев, в представени писмени бележки от процесуалния му представител оспорва жалбата като неоснователна и излага подробни съображения за законосъобразност на обжалваното решение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при липса на доказателства, от които по безспорен начин да се установява вмененото на ответника нарушение на служебната дисциплина, при което съдът е извел извод, че заповедта е постановена и в нарушение на материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е необходимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи. Доводите на касационният жалбоподател за необоснованост на обжалваното решение и несъответствието му с материалния закон са неоснователни. По същество тези доводи напълно съвпадат с възраженията на страната, изложени пред решаващия съд и обсъдени подробно в мотивите му. Първоинстанционният съд е обсъдил както тези възражения, така и въведените от жалбоподателя обстоятелства, на които се основава жалбата му въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице пълно изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора, като към установените фактически положения е извършена правилна преценка относно приложението на закона. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за основателност на жалбата. Настоящата инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд и не следва да ги преповтаря в своето решение. Обосновано и законосъобразно съдът е приел, че административният орган не се е справил с доказателствената тежест и не е установил по безспорен и категоричен начин, че с действията си майор Д. Георгиев е извършил вменените му в оспорваната заповед нарушения: по отношение на т. 11. 1 от заповед № ВП-1855/12.04.2013 г. – неизпълнение на дадено от прокурор указание за събиране на доказателства е възприел запитване от страна на майор Д. Георгиев и отговор на запитания, въз основа на което е направил обоснования извод, че указанията на разследващия прокурор са били изпълнени. След като е изпълнено указанието на прокурора, то липсва нарушение на военната дисциплина и основание за налагане на дисциплинарно наказание на лицето. Несъстоятелни са възраженията на касатора, че съдържанието на "не-официален документ" може да се установява със свидетелски показания. Докладната записка е документ, съдържащ изявление в писмена форма на неговия "издател", с което изявление той свидетелства за съществуването или несъществуването на дадени факти (свидетелстващ, удостоверяващ документ), носещ подписа му. Отделно от това докладната записка е изготвена от Д. Георгиев в качеството му на началник на 2-ри сектор в отдел "Контрол и охрана" в РСВП – Плевен, на когото с административен акт е възложено да извърши предварителна проверка по сигнал за инцидент в двора на НВУ "Васил Левски". Поради това съдържанието му не може да бъде установявано със свидетелски показания. По същите причини майор Д. Георгиев не може да бъде приет за автор и издател на докладни записки с рег. № ПР-833/16.05.2017 г. и ПЛ-1645/17.05.2017 г., тъй като същите не носят неговия подпис. Този факт е заявен и от двете страни в първото по делото заседание и е приет за безспорен и ненуждаещ се от доказване. Обосновано също така съдът е приел за недоказано нарушението и на чл. 110, т. 4 от Устава, поради липсата на документ – докладна записка на майор Д. Георгиев (назована "първата"), съдържаща неговите констатации, изводи и предложения. След като единствената изготвена от жалбоподателя докладна липсва, то не може да се установи наличието на нито едно от посочените в заповедта нарушения на служебната дисциплина. С оглед на установените по делото факти настоящият състав намира за правилни и обосновани изводите на решаващия съд, че изложените в обжалваната пред него заповед фактически обстоятелства не намират опора в доказателствения материал, поради което не са налице вменените на майор Д. Георгиев нарушения на служебната дисциплина. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение