Решение № 8935 от 12.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15311/2018 г.

ВАСII отделение12.06.2019 г.докладчик Любомира Мотова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1788/18.10.2018 г., постановено по административно дело № 958/2018 г. по описа на Административен съд – Бургас. ОСЪЖДА Община Карнобат да заплати на Н. Желева от [населено място]сума в размер на 300 (триста) лева- разноски за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 8935 от 12.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15311/2018 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Карнобат против решение № 1788/18.10.2018 г., постановено по административно дело № 958/2018 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отменена негова Заповед № РД-264/19.03.2018 г. От съдържанието на касационната жалба се извличат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорват се възприетите правни изводи относно валидността и законосъобразността на процесната заповед. Ответната страна – Н. Желева оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Бургас е заповед, издадена от кмета на община Карнобат, с която на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ е наредено на Н. Желева да премахне ползвания от нея незаконен строеж представляващ "Един брой метална гаражна клетка, с размери 3, 00/5, 00 м.", разположена в югоизточната част на УПИ XV от кв. 14 по плана на гр. Карнобат. Имотът е съсобствен между Община Карнобат, съгласно АЧОС № 6028/19.05.2010 г. и етажните собственици. С обжалваното решение, съдът е отменил заповедта на кмета, след като е извършил цялостна проверка за законосъобразност и отговаряйки на всички поддържани пред него доводи и възражения. Въз основа на тази проверка, съдът е приел, че описанието на гаража извършено в административното производство, не е достатъчно той да бъде индивидуализиран точно и по несъмнен начин, като съответно премахването му да породи целените правни последици единствено спрямо адресата на заповедта. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдебният акт е постановен при правилно приложение и тълкуване на относимите материално-правни норми. Правните изводи относно компетентността на органа, издал акта при условията на делегиране на правомощия, съгласно чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ и посредством спазване на административно-производствените правила, са обосновани и съобразени с приложимите норми и с константната практика на Върховния административен съд, поради което се споделят от касационния съд. С допуснатата и приета по делото СТЕ, безспорно се установява, че обектът описан в оспорената заповед, представлява "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 ЗУТ, от допълващото застрояване. Строежът е пета категория, затова и компетентен орган за издаване на заповед за неговото премахване е кметът на община или упълномощено от него лице. От заключението на вещото лице се установява, че в дворното място са разположени общо 18 (осемнадесет) гаражни клетки – две на улична регулация в северозападната част на УПИ XV на кв. 14 по плана на гр. Карнобат, пет в югозападната част, по югозападната граница на имота, осем по границата юг- югоизток и накрая, три гаража са разположени зад блока по средата на свободното дворно място, като вещото лице е изработило схема на разположение на всички гаражни клетки, след като се е установило, че към изготвения от служителите на общината констативен акт, такава схема липсва. Неизготвянето на окомерна скица или подобна на нея схема, възпрепятства точното и ясното индивидуализиране на наредения за премахване незаконен строеж. В случая става дума за множество гаражни клетки, разположения на различни места в имота и изготвянето на такава скица би спомогнало на органа за издаване на законосъобразен административен акт с точно и ясно индивидуализирани обекти, подлежащи на премахване. От заключението на вещото лице, също така става ясно, че гаражът на Н. Желева не е разположен в югоизточната част на УПИ XV, като там е установено, че се намират други осем гаражни клетки, собственост на други лица. Установено е, че процесната гаражна клетка е разположена на различно място- в средата на имота в свободното дворно място, като според КА и издадената Заповед, тя е разположена сред други осем гаражни клетки. Правилно първоинстанционният съд приема, че това е съществено нарушение във формата на акта и при изпълнението на тази заповед е възможно да възникнат неблагоприятни последици за трети лица, различни от адресата на заповедта. В съдебната практика е наложено безпротиворечиво становището, че незаконният строеж, респективно частта, съставляваща незаконен строеж, следва да е конкретизирана точно по параметри, обем и характеристики, тъй като в противен случай не е ясен предметът на принудително изпълнение и може да се засегнат законни права на адресата. Приема се, че при липса на конкретизация на предмета, разпореден за премахване, е налице съществен порок на заповедта – неясен предмет на премахване, което води до нейната незаконосъобразност само на това основание. В настоящия случай е налице такава неяснота в предмета на премахване и затова правилно първоинстанционният съд е отменил оспорената заповед като незаконосъобразна. Не се установяват и допуснати от съдебния състав съществени нарушения на съдопроизводствените правила, въпреки обратните твърдения в жалбата. Решението се явява и обосновано, тъй като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и верни правни изводи. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. Предвид изхода на спора е основателно направеното своевременно искане от ответника по касация за присъждане на адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, като същото следва да бъде уважено до доказания размер на платено адвокатска възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,

Цитирани разпоредби

1