Решение № 14922 от 7.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4002/2009 г.

Решение № 14922 от 7.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4002/2009 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по жалба на Тачо Иванов Бойчев от гр. София срещу решение от 4.12.2008 г., постановено по адм. дело № 684/2007 г. от Софийски градски съд (СГС), Административно отделение, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РД-07-19/31.01.2007 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Държавна собственост на Министерство на отбраната (ИА "ДСМО"). Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд Ответникът Министерство на отбраната оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли. Ответникът изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Социални дейности на Министерство на отбраната" оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата на жалбата. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на касатора против заповед № РД-07-19/31.01.2007 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Държавна собственост на Министерство на отбраната, с която е прекратено служебното правоотношение на основание чл. 107а ЗДСл. Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден в съответствие с административно процесуалните правила, от компетентен орган и в съответствие с материалния закони и неговата цел. Пред касационната инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства по смисъла на чл. 219, ал. 1 АПК, поради което и на основание чл. 220 АПК настоящият състав приема за доказани фактите така, както са установени от първоинстанционния съд. Заповед № РД-07-19/31.01.2007 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Държавна собственост на Министерство на отбраната" е издадена на основание чл. 107а, ал. 1 от ЗДСл., чиято разпоредба предвижда прекратяване на служебното правоотношение по инициатива на органа по назначаването срещу уговорено обезщетение - органът по назначаването може да предложи на държавния служител прекратяване на служебното правоотношение срещу обезщетение в размер на не повече от 6-кратния размер на последната получена месечна брутна заплата. Ако служителят не се произнесе писмено по предложението в 7-дневен срок, смята се, че то не е прието. Между страните не се спори, че отправеното предложение № 61-00-80/31.01.2007 г. е прието от служителя на същата дата, видно от представеното писмено съгласие на рег. № 01-00-80/31.01.2007 г. от Тачо Иванов Бончев. Прекратяването на служебно правоотношение по реда на чл. 107а, ал. 1 от ЗДСл. предполага постигане на взаимно съгласие между страните по служебното правоотношение, при условията, залегнали в закона. Нормата на чл. 107а от ЗДСл. не е императивна и за органа по назначаването е уредена единствено възможността да предложи на държавния служител прекратяване на служебното правоотношение срещу обезщетение в размер на не повече от 6-кратния размер на последната получена месечна брутна заплата, а право на служителя е да прецени дали да приеме предложението на административния орган, което задължително следва да бъде изразено писмено в 7-дневен срок. Съгласно ал. 2 на чл. 107а от ЗДСл., ако държавният служител приеме предложението по ал. 1, органът по назначаването е длъжен да му изплати уговореното обезщетение заедно с връчването на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Изплащането на обезщетението не е елемент от фактическия състав на заповедта и неизплащането на уговореното обезщетение, едновременно с нейното връчване не би могло да доведе до незаконосъобразност на оспореният административен акт. В конкретния случай от приложения протокол № 60-00-315/31.01.2007 г. е установено, че касаторът е бил поканен от главния секретар на ИА "ДСМО" да получи от касата на Агенцията дължимата сума по заповедта, но същият е отказал, което е довело и до изплащането на дължимото му обезщетение на 2.02.2007 г. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение