Решение № 4408 от 1.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9990/2013 г.

Решение № 4408 от 1.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9990/2013 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от "ТСБ -92" ЕООД, гр. Пловдив срещу Решение № 918 от 22.04.2013, постановено от Административен съд Пловдив по адм. дело № 3060 по описа на същия съд за 2012 г., с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт № 161106494/20.02.2012 г. издаден от гл. инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 546/17.05.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ"- Пловдив при ЦУ на НАП за отказан данъчен кредит в размер на 158 263.29 лв., ведно с лихви - 48 461.54 лв., данъчни периоди - м. 07.2008 г., м. 10.2008 г., м. 12.2008 г., м. 01.2009 г., м. 06.2009 г., м. 08.2009 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, които съставляват отменителното касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли за отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора. Ответната страна по касационната жалба - Директорът на дирекция ОДОП при ЦУ на НАП, гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. Григорова оспорва жалбата в писмена защита. Алтернативно, в случай че жалбата бъде уважена, претендира на основание чл. 161, ал. 3 от ДОПК направените разноски да бъдат присъдени в тежест на жалбоподателя, тъй като в последна фаза на произвоството са представени множество писмени доказателства. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за което е процесуално допустима, като разгледана по същество е частично основателна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на дружеството против Ревизионен акт № 161106494/20.02.2012 г., издаден от гл. инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 546/17.05.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ "- Пловдив при ЦУ на НАП за отказан данъчен кредит в размер на 158 263.29 лв., ведно с лихви - 48 461.54 лв., данъчни периоди - м. 07.2008 г., м. 10.2008 г., м. 12.2008 г., м. 01.2009 г., м. 06.2009 г., м. 08.2009 г. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Приел е, че относно доставките, с предмет "дървен материал", за които тримата доставчици са издали съответните фактури - "Меджик груп" ЕООД (43 бр.), "Пенков комерс" ЕООД (4 бр.) и "Ваада-ММ" ЕООД (2 бр). предвид факта, че всички фактури се отнасят до родово определени вещи - дървен материал, не е установено наличието на правопораждащия факт по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, а именно - прехвърляне правото на собственост, при което се счита за настъпило данъчно събитие по чл. 25 от същия закон и възникване на последиците, обуславящи правото на ДК. Касационният съд, в настоящия си състав, намира за неправилно като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон решението на АС Пловдив в частта, в която е отказан данъчен кредит относно доставчика МЕДЖИК ГРУП ЕООД, гр. София - отказан данъчен кредит по фактури, издадени на РЛ през м. 07.2008 г. /24 бр., л. 74/, м. 10.2008 г. /4 бр./, м. 12.2008 г. /7 бр./, м. 01.2009 г. /9 бр. по дневник покупки/ с предмет на доставките - дървен материал. Административният съд не е съобразил всички събрани по делото доказателства, не ги е обсъдил в тяхната съвкупност, ценил е избирателно доказателствата. Като е допуснал тези нарушения съдът не е установил правилно фактическата обстановка по спора, в резултат на което е достигнал до правни изводи в противоречие с материалния закон. С оглед обстоятелството, че всички относими към спора доказателства са събрани, без да са допуснати процесуални нарушения, не се налага събирането на нови доказателства, след отмяна на незаконосъобразното съдебно решение в тази му част, касационната инстанция следва да реши спора по същество. Същината на спора е относно наличието или липсата на данъчни събития по фактурите, по които е отказано право на приспадане на данъчен кредит. Съдът необосновано е приел, че липсва установено прехвърляне на право на собственост по процесните фактури. Съгласно приложимата разпоредба на чл. 24, ал. 2 ЗЗД - при договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. В случая предмет на фактуриране са родово определени вещи, за които съгласно приетото и неоспорено заключение на експертизата са налице приемо-предавателни протоколи от датата на издаване на фактурите. По силата на извършеното приемо-предаване е извършено прехвърляне на правото на собственост, т.е. настъпило е данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 и ал. 1, предл. първо ЗДДС. Ето защо няма основание да се приеме, че данъкът /ДДС/ е начислен неправомерно. Дървеният материал е получен от "ТСБ 92" ЕООД и е заприходен в счетоводството на фирмата. Обстоятелството, че фирмите доставчици не са открити на адреса си при извършване на насрещна проверка също не е достатъчно, за да се приеме, че не са получени количествата материал. С оглед вида и количествата на стоките не е от съществено значение установяването на транспорта и начина на съхраняване на стоките при доставчиците. В тази връзка следва да се съобрази даденото задължително тълкуване на относимите текстове от Директива 2006/12/ЕО, направено от СЕС по съединени дела № С-80/11 и С-142/11, според което не се допуска национална практика за отказ от право на приспадане поради това, че ДЗЛ не се е уверило, че издателят на фактурите е бил в състояние да извърши доставката, когато не са налице данни и твърдения за данъчна измама. Също така, според актуалното решение на СЕС по дело С-18/13 по преюдициално запитване на АССГ, при сходна с настоящия спор фактическа обстановка /макар и за услуги/ е дадено задължително тълкуване на Директива 2006/112/ЕО на Съвета, според което не се допуска извършване на приспадане на ДДС, когато няма данни доставчиците да разполагат с материална, техническа и кадрова обезпеченост или има нередовна счетоводна отчетност при тях, но само при наличие на две кумулативни условия - тези обстоятелства да сочат за наличие на измама и въз основа на обективните данни, представени от органите по приходите, да се установява, че ДЗЛ е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама. В настоящия случай, както вече се посочи по-горе, няма данни и твърдения за данъчна измама, нито установеност от страна на приходните органи, че ДЗЛ е знаело за такава измама. Предвид установеното прехвърляне на право на собственост и настъпване на данъчно събитие по спорните фактури, както и предвид установеното използване на получените стоки за последващи облагаеми доставки, се приема, че данъкът е начислен правомерно. Предвид изложеното, касационният съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 70, ал. 5 ЗДДС, поради което няма основание да се постанови отказ от право на приспадане на данъчен кредит за спорните доставки на дървен материал. Като е достигнал до обратния извод, административният съд неправилно е ценил доказателствата и доказателствените средства в тяхната съвкупност, постановил е необосновано и незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено. Вместо това, по съществото на спора, следва да се постанови решението, с което да се отмени като незаконосъобразен ревизионният акт по отношение на непризнатото право на приспадане на данъчен кредит от доставчиците. В останалата част, в която е отхвърлена жалбата срещу РА относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактура от ВААДА ММ ЕООД и ПЕНКОВ КОМЕРС ЕООД, имащи за предмет дървен материал - решението е правилно и следва да се остави в сила. Относно доставчика ВААДА ММ ЕООД - отказан данъчен кредит в размер общо на 8 334 лв. по 2 бр. фактури с № № 222/12.06.2009 г. на ст-ст 19 980 лв. и ДДС - 3 996 лв. и 231/29.06.2009 г. на ст-ст 21 690 лв. и ДДС - 4 338 лв., с предмет на доставките - дървен материал, не са представени надлежно водени счетоводни регистри, които да установят придобиване и отчитане на приход от продажбите. Пропускът не е опроверган, а потвърден с липсата на отразени двете фактури в Дневника за продажби. Не на последно място и все в тази насока е установеното и неопровергано обстоятелство на липса на регистрирано ФУ с номер на фискалната памет посочен на фискалните бонове към фактурите, на името на ВААДА-ММ ЕООД. Вещото лице също не е установило редовна счетоводна отчетност и изписване на фактурираните кофражни дъски, греди, талпи и профили, които според представените доказателства би следвало да са от дървения материал на Карел Епе - Гърция. Тук се отбелязва, че представените аналитични регистри и хронологични регистри представляват компютърни разпечатки и нямат автор и дата на разпечатване. В превозните билети /чл. 80, ал. 10 ЗГ и чл. 94, ал. 3 и ал. 4 ППЗГ - отм., действащи в процесния период/ е отразен склад в Благоевград, за който обект също не са представени данни. Относно доставчика ПЕНКОВ КОМЕРС ЕООД - отказан данъчен кредит в размер общо на 9 890 лв. по фактури, издадени на РЛ през м. 08/2009 г. - 6 бр. и през м. 06.2009 г. - 67 бр., с предмет на доставките - дървен материал, за фактурираните количества кофражни дъски, иглолистни дъски, талпи - не са представени превозни билети, както в хода на ревизията, така и впоследствие. Този факт не е опроверган в хода на делото. Счетоводството на доставчика не е посетено. Отказаните като неосъществени реално доставки не са намерили отражение в Дневника за постъпила дървесина. Няма твърдения, че сечта е извършена от доставчика, за да се преценява липсата на позволително за тези дейности /с последица административнонаказателна отговорност за съответния извършител/. При липса на доказателства за превоз на стоката, както и за редовно счетоводство на доставчика, изводът на приходния орган остава непроменен и при несъобразяване с изискванията на специалния ЗГ. Правилно е установено, че не са допълнително установени заприхождаване на получената дървесина и нейното разходване, както и наличност при доставчика към дати на фактуриране на стоката към получателя. Правилно е приел първостепенният съд, че от заключението на вещото лице не се съдържа информация, а и не би могло да отговори на въпроса относно реалността на документираните с процесните фактури доставки. Към експерта не са поставени въпроси, свързани с цялостна проверка на заведеното счетоводство при преките доставчици. Вещото лице не е посетило счетоводствата на същите и не е възложена допълнителна експертиза с тази цел. Не установява по категоричен начин и последващата реализация на стоката именно по процесните фактури. Не е установено какви количества и вид дървен материал е получил жалбоподателят от други доставчици и те не са съпоставени с тези, получени от тримата доставчици, за да се констатира по убедителен начин последващата им реализация. В случая доказателствената тежест е на оспорващото дружество, претендиращо изпълнение на законовите основания за признаване на данъчен кредит, поради което следва да докаже при условията на пълно насрещно доказване наличието на това материално право. В конкретния случай от съществено значение за установяване реалността на всяка от спорните доставки е релевантният факт за прехвърляне на собствеността върху дървесината, с оглед изискването на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД. В тази връзка правилно съдът е приел отсъствието на надлежни и убедителни доказателства за индивидуализиране на предмета на отделните доставки, включващи местонахождението на вещите, както и задължителното изискване за придружаващ транспорта им "превозен билет", съгласно действащите към процесните периоди нормативни разпоредби на ЗГ (отм.) Въпросът е, че не е доказано с допустими доказателства и доказателствени средства, че стоките - дървен материал с посочените видове и количества - са били доставени именно от издателите на спорните фактури. В тази част решението следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед изхода на спора на касатора не следва да бъдат присъждани разноски, тъй като приложение в случая намира правилото по чл. 161, ал. 3 ДОПК. То предвижда в случаите, когато пред Съда се представят доказателства, които е могло да бъдат представени в административното производство, представилата ги страна да заплаща изцяло разноските по делото независимо от неговия изход. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение