Решение № 5226 от 14.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2024/2026 г.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на „ДЕКОРАЛ ЛАЙН” ЕООД, ЕИК205163544, със съд. адрес гр. София, ул. „Иван Вазов“ № 29, вх. А, ап. 2, подадена чрез адв. Савов, против Решение № 37361 от 12.11.2025 г., постановено по адм. дело № 165/2025 г. по описа на Административен съд София – град /АССГ/, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ № Р-22221022003049-091-001/18.01.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД /Териториална дирекция/ на Национална агенция за приходите /НАП/ - София, потвърден с Решение № 450/10.04.2023 г. на Директора на Дирекция „Обжалване данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ - гр. София, в частта на определените спрямо „ДЕКОРАЛ ЛАЙН” ЕООД, ЕИК205163544, задължения по ЗДДС за внасяне в общ размер на 65 429,50 лева, от които главница в общ размер на 57 075,94 лева и лихви в общ размер на 8 353,56 лева.

В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага доводи, че административният съд неправилно и в противоречие със събраните по делото доказателства е приел, че не е доказано реалното осъществяване на процесните доставки, по които „Декорал лайн“ ЕООД е упражнило право на приспадане на данъчен кредит. Твърди, че съдът е обсъдил доказателствата избирателно, без да извърши съвкупна преценка на представените приемо-предавателни протоколи и заключението на вещото лице относно счетоводното отразяване на фактурите, извършените разходи, използването на подизпълнители и наличието на персонал при доставчиците „Екрос“ ЕООД, „Глабул мел“ ЕООД, „Тракс Вай Експорт“ ЕООД и „Самогон“ ЕООД. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, се иска отмяна на съдебния акт в оспорената част с отмяна на процесния РА и присъждане на разноски.

Ответникът по касационната жалба – Директорa на Дирекция „ОДОП“ – гр. София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. Ангова, в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Настоява за оставяне в сила на решението. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Подадена е и частна жалба от Директорa на Дирекция „ОДОП“ – гр. София при ЦУ на НАП, против Определение № 1417/13.01.2026 г., постановено по адм. дело № 165/2025 г. по описа на Административен съд София -град, с което е оставена без уважение молбата му по чл. 248 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК за изменение на Решението в частта за разноските. Настоява, че в нарушение на приложимото материално право първата съдебна инстанция е редуцирала дължимото в полза на данъчната администрация юрисконсултско възнаграждение под установения в чл. 7, ал.2, т. 6 във вр. с чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 09 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във вр. с чл. 161, ал. 1 от ДОПК, минимум. Настоява за отмяна на определението и присъждане на претендираните разноски.

Ответникът по частната жалба – „ДЕКОРАЛ ЛАЙН” EООД, чрез процесуалния си представител адв. Савов по аргументи, изложени подробно в депозирано писмено становище, оспорва същата и настоява за оставяне в сила на оспореното определение.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Делото е за втори път на производство пред ВАС. С Решение № 13448 от 11.12.2024 г. по адм.дело № 4617/2024 г. по описа на ВАС, е отменено решение № 1772 от 18.03.2024 г. по адм.дело № 4889/2023 г. по описа на АССГ и делото е върнато за ново разглеждане поради наличие на съществено процесуално нарушение.

Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е законосъобразността на РА № Р-22221022003049-091-001/18.01.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД НАП - София, потвърден с Решение № 450/10.04.2023 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ - гр. София, с който са установени задължения по ЗДДС за внасяне в размер общо на 60 854,43 лева и лихви за забава в размер общо на 9 297,22 лева, в резултат на непризнато право на данъчен кредит по конкретно индивидуализирани фактури, издадени от „ТРАКС ВАИ ЕКСПОРТ“ EООД, „ГЛАБУЛ МЕЛ“ EООД, „САМОГОН“ EООД, „ЕНЕРДЖИ ЕФИШЪНСИ“ EООД и „ЕКРОС“ EООД, за конкретно данъчни периоди от м. 02.2020 г. до м. 03.2020 г., м. 05.2020 г., м. 07.2020 г., от м. 10.2020 г. до м. 03.2021 г., от м. 06.2021 г. до м. 07.2021 г., м. 12.2021 г. и от м. 02.2022 г. до м. 03.2022 г.

С обжалваното решение съдът е отменил частично РА, в частта с която е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 3 778,49 лв. по 5 фактури, издадени от „ЕНЕРДЖИ ЕФИШЪНСИ“ EООД респ. в останалата част жалбата на дружеството е отхвърлена.

Тук е мястото да се посочи, че решението се обжалва само в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу РА. В останалата си част решението е влязло в сила и не е предмет на настоящото касационно производство.

За да постанови обжалваната пред касационната инстанция част от съдебния акт, съдът е приел че РА е издаден от компетентни органи по приходите, в предвидената за това форма и при липсата на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Описал е установената, релевантна за спора, фактическа обстановка във връзка с ревизията - събраните доказателства в хода на ревизията и на съдебното производство, включително изготвеното заключение по приетата ССчЕ, след което е пристъпил към изграждане на своите изводи за материалната законосъобразност на акта в коментираните му тук части.

1. Относно вменените задължения по ЗДДС в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 32 542,92 лева по 4 фактури, издадени от „ЕКРОС“ ЕООД за данъчни периоди м. 10.2020 г., м. 12.2020 г., м. 01.2021 г. и м. 02.2021 г.

След анализ на представените договори за сътрудничество от 22.10.2020 г. и 04.01.2021 г., приемо-предавателни протоколи, фактури, счетоводни документи и заключението по ССчЕ съдът е споделил извода на приходната администрация за липса на доказателства за реално извършени доставки от посочения доставчик. Прието е, че представените договори са с общ предмет и препращат към технически спецификации, оферти и проектни предложения, които не са представени по делото. Съдът е счел, че липсата на конкретизация относно вида, обема и съдържанието на възложените дейности препятства възможността да се установи съответствие между договореното и фактурираното изпълнение. Посочено е, че приемо-предавателните протоколи, разгледани самостоятелно, не са достатъчни да установят реално изпълнение, доколкото представляват вторични документи, които следва да бъдат подкрепени с други доказателства за участие на доставчика в процесното изпълнение. Подчертано е, че спорът не е дали съответните СМР са били извършени по принцип, а дали е доказано именно „Екрос“ ЕООД да е осъществило процесните доставки.

2. Относно вменените задължения по ЗДДС в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 16 550 лева по 6 фактури, издадени от „Глабул Мел“ ЕООД за данъчни периоди м. 11.2020 г., м. 12.2020 г., м. 06.2021 г., м. 07.2021 г., м. 02.2022 г. и м. 03.2022 г.

След анализ на представените фактури и съпроводителни документи съдът е приел, че не са ангажирани достатъчно доказателства за реално осъществени доставки. Прието е, че по делото не е представен договор между страните, а фактурите и протоколите не съдържат необходимата индивидуализация на доставките относно вид, количество, място и конкретен обем на изпълнение. Съдът е констатирал, че използваните описания като „материални и транспортни услуги“, „настилка и замазка“, „наем на рекламни роботи“ и други подобни не позволяват да се установи конкретното съдържание на възложените и изпълнените дейности.

3. Относно вменените задължения по ЗДДС в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 1 240,70 лева по фактура, издадена от „Тракс Ваи Експорт“ ЕООД за данъчен период м. 03.2021 г. Посочено е, че нито фактурата, нито приемо-предавателният протокол позволяват да се индивидуализира предметът на доставката и начинът на нейното изпълнение, като липсват и други доказателства, установяващи реално участие на доставчика в изпълнението на процесните дейности. При тези фактически установявания РА е възприет за материално законосъобразен в тази му част.

4. Относно вменените задължения по ЗДДС в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 6 742,32 лева по 3 фактури, издадени от „Самогон“ ЕООД за данъчни периоди м. 12.2021 г., м. 02.2022 г. и м. 03.2022 г.

След анализ на представените договори за сътрудничество, КСС, фактури, приемо-предавателни протоколи, договори с подизпълнители и заключението по ССчЕ съдът е приел, че липсват достатъчно доказателства за реално извършени доставки от посочения доставчик. Съдът е констатирал, че договорите са с общ предмет и препращат към технически спецификации, оферти и проектни предложения, които не са представени по делото. Макар по договора от 01.12.2021 г. да е представена КСС с по-подробна индивидуализация на дейностите, е прието, че липсват доказателства за реалното им изпълнение. Относно представените договори за подизпълнение между „Самогон“ ЕООД и „Ейч Еф Си Фригосервиз“ ЕООД и между „Самогон“ ЕООД и „Алдострой груп“ ЕООД съдът е приел, че същите не са подкрепени с доказателства за реално изпълнение, закупуване и влагане на материали или участие на представители на тези дружества в процесните дейности.

С тези мотиви АССГ е отхвърлил жалбата срещу РА в тези му части.

Решението на административния съд в обжалваната му част е неправилно.

Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК при касационната проверка на оспореното първоинстанционно решение съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, т. е. тази проверка не е ограничена до посочените в касационната жалба касационни основания по чл. 209, т. 1, т. 2 и т. 3, предложение първо АПК.

Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на административния съд в оспорената му част като валидно и допустимо, постановено от компетентен съд, на когото делото е подсъдно според правилата, определящи родовата и местна подсъдност съгласно чл. 156, ал. 1 ДОПК, в законен състав, съгласно чл. 164 АПК и по допустимо оспорване според изискванията на чл. 156, ал. 1 ДОПК.

Задължението на касационната инстанция по чл. 218, ал. 1 АПК е да провери дали са налице само твърдените в касационната жалба съществени нарушения на съдопроизводствените правила и наведените доводи за необоснованост.

В тази връзка следва да се посочи, че в съответствие с изискванията на чл. 172а ал. 2 от АПК в съдебния акт подробно е описана фактическата обстановка по случая, възприета като установена от съда, и изводите му са мотивирани със собствени мотиви след обсъждане на събраните по делото писмени доказателства. Съдът е изпълнил указанията дадени с Решение № 13 448 от 11.12.2024 г. по адм. дело 4617/2024 г. по описа на ВАС.

По материалната законосъобразност и обоснованост на съдебния акт, оплакванията в касационната жалба по които следва да бъдат разгледани общо.

Всъщност основният спорен въпрос между страните в процеса е наличието на реално осъществени доставки на стоки и услуги между страните, посочен в спорните фактури, като нито една от тях не отрича значението на реалността на доставката като едно от задължителните условия за възникване на правото на данъчен кредит, съобразно установената съдебна практика както на националните съдилища, така на Съда на Европейския съюз.

В по-общ план следва да се акцентира, че правилно съставът на АССГ е приел, че възникването на правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС се обуславя от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС, както и последващото им използване в облагаемата дейност на търговеца.

Необходимостта от установяване на обективното извършване на доставките не се отрича от СЕС и в Решението от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, който в своята практика многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това негово разбиране е отново застъпено в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка".

Материалноправните предпоставки за възникването на правото на приспадане са формулирани нееднократно в съдебната практика на ВАС, а и тази на СЕС. Както е посочено и в т. 25 от Решение от 13 февруари 2014 г. по дело С-18/13 на СЕС /а и в редица други/ "Освен това от текста на член 168, буква а) от Директива 2006/112 следва, че за да се ползва от правото на приспадане, е необходимо, от една страна, заинтересуваният да бъде данъчнозадължено лице по смисъла на тази директива, и от друга страна, стоките или услугите, на които се основава това право, да се използват впоследствие от данъчнозадълженото лице за целите на собствените му облагаеми сделки, а нагоре по веригата тези стоки или услуги трябва да бъдат доставяни от друго данъчнозадължено лице (вж. Решение по дело Боник, посочено по-горе, точка 29 и цитираната съдебна практика). Следователно, ако тези условия са изпълнени, приспадането по принцип не може да бъде отказано.". Преценката относно това дали са налице тези условия /в частност спорните такива в процеса относно доставянето на стоките/ се прави от съда в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право.

Що се касае до формалните предпоставки за правото на приспадане, то те са дефинирани например в т. 29 от Решение 15 септември 2016. на СЕС по дело С-518/14 по следния начин: "от член 178, буква а) от Директива 2006/112 следва, че упражняването му зависи от притежаването на фактура, съставена в съответствие с член 226 от тази директива (вж. в този смисъл решения от 1 март 2012 г., Kopalnia Odkrywkowa Polski Trawertyn P. Granatowicz, M. W №siewicz, C-280/10, EU: C: 2012: 107, т. 41 и от 22 октомври 2015 г., PPUH Stehcemp, C-277/14, EU: C: 2015: 719, т. 29). ", в която връзка е и разрешението дадено с Решение от 8 май 2013 г. по дело С-271/12 на СЕС.

Установяването на всички посочени кумулативни предпоставки е изцяло в доказателствена тежест на лицето, което претендира правото, съобразно общите правила на чл. 154, ал. 1 от ГПК, а и практиката на ВАС и на СЕС.

При справяне с така възложената му доказателствена тежест, ще стои въпросът за добросъвестността на получателя в аспекта на извършена измама/респ. злоупотреба с права и неговото знание и/или участие, безспорно доказателствената тежест за установяването на които обстоятелства стои изцяло в данъчната администрация.

Именно това са били обстоятелствата в главното производство при които е постановено Решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-142/11 и С-80/11, а именно "че, първо, сделката, с която се обосновава правото на приспадане, е извършена видно от съответната фактура и второ, тази фактура съдържа данните, изисквани от Директива 2006/112, поради което са изпълнени предвидените в тази директива процесуални и материалноправни условия за възникването и упражняването на правото на приспадане" /т. 44 и т. 52/.

Но също така е вярно и че обезпечеността на доставчиците – материално-техническа и кадрова не е предпоставка за правото на данъчен кредит и в този смисъл е и съдебната практика на СЕС – решение по дело С-324/11 (Gabor Toth), решение по съединени дела C-80/11 и С-142/11 (Mahageben kft и Peter David) и решение С-18/13 ("Макс Пен"), която е възприета и в решенията на ВАС, съгласно която липсата на обезпеченост на доставчика не може да рефлектира върху правото на данъчен кредит за получателя по доставките, освен ако приходната администрация или съда не установят, че е налице данъчна измама с участието и/или със знанието на получателя по доставките.

Неспазването от прекия или предходен доставчик на изискванията на специалните закони (виж по аналогия Решение по дело C-329/18, СЕС), при установено предаване на стоката (представени са договори и подписани приемо-предавални протоколи) и последващата ѝ реализация за целите на икономическата дейност на получателя, също не влияе на правото на приспадане на данъчен кредит за получателя.

Тези обстоятелства обаче преди всичко не касаят главния факт на доказване – фактическото предаване на стоките или услугите по фактурите. Тези обстоятелства биха били от значение за спора при евентуално наличието на представени от страна на приходните органи обективни данни за налична схема за данъчна измама, в която ревизираното лице да участва, т. е. да му са му били известни обстоятелства за некоректно поведение на прекия му доставчик спрямо фиска, за неизпълнението на фискалните му задължения и за намерение за увреда на публичния фискален интерес. Само поради посочените по-горе съображения, не може да се ограничи правото на получателя по доставка на стока да приспадне данъчен кредит, ползвани за целите и в икономическата му дейност, при липса на данни за данъчна измама /виж решение на СЕС по дело С-18/13, което няма пречка да се приложи и при доставки на стоки/. Материалната, техническа и кадрова обезпеченост на доставчика не е достатъчно основание да се откаже данъчно предимство на получателя по облагаема доставка, което следва и от т. 46 - 53 от Решението на СЕС по дело С-342/11, според което, когато "доставката не е извършена между посочените във фактурите страни, проверката дали самият издател на фактурата е осъществил въпросната сделка е предпоставена от наличието на конкретни улики за наличието на измама, предоставени от данъчния орган". В решението си от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 г., СЕС е приел, че чл. 167, чл. 168, буква а), чл. 178, буква а) и чл. 273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане поради това, че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател. В т. 65 от решението е прието, че ".... като налага на ДЗЛ изброените в т. 61 изисквания, при чието неизпълнение може да бъде отказано право на приспадане - данъчната администрация прехвърля собствените си контролни задължения върху данъчнозадължено лице ". Това задължение на органа по приходите се извежда и от т. 52 от решението в която е посочено, че "... право на приспадане може да бъде отказано само ако се установи, въз основа на обективни данни, че съответното данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки".

Такава установеност не е налице в процесния случай, което е в доказателствена тежест на приходните органи предвид обстоятелството, че отказът от право на приспадане е изключение от основния принцип, какъвто се явява това право.

В крайна сметка, както е посочило и вещото лице по приетата ССчЕ, по делото са налични доказателства за сключени договори със съответните дружества-доставчици, спорните фактури съдържат всички нормативно установени реквизити и/или са придружени с документи, съдържащи тази информация, доказателства за приемането на стоките и извършената работа, доказателства за редовното счетоводно отразяване на доставките, при редовно водена счетоводна отчетност при оспорващия.

Или съвкупната преценка на доказателствата налага изводът за доказаност на всички предпоставки за възникването и надлежното упражняване на правото на данъчен кредит, така както бяха очертани по-горе в това изложение.

Всички тези доказателства са подробно анализирани в приетото по делото заключение на вещото лице, което съдът неправилно не е обсъдил в съвкупност със самите документи и всъщност макар и да го е кредитирал е сторил необосновани изводи.

В тази връзка следва да се посочи, че по отношение на доставчика „ЕКРОС“ ЕООД по делото са представени договори от 22.10.2020 г. и 04.01.2021 г., два приемо-предавателни протоколи обр. 19, фактури, счетоводни записвания и доказателства за осчетоводяване на доставките. Видно от съдържанието на двата договора работите се състоят в извършване на механични/декоративни работи на обекта съгласно позициите и подпозициите на реконструктивните работи изброени в предложението/офертата, подадена от възложителя. Действително към договорите не са приложени технически спецификации и оферти, към които те препращат, но липсата на част от съпътстващата търговска документация не е достатъчна сама по себе си да обоснове извод за липса на реална доставка. Следва да се има предвид, че представените приемо-предавателни протоколи съдържат достатъчна индивидуализация чрез посочване на конкретните обекти – LCW Банишора и LCW Казанлък, както и чрез вида на възложените дейности – монтажни и декоративни работи, като се съдържат и данни за използвани материали – поцинкована ламарина, въздуховоди, стъклена вата, тръби, опори, фитинги, батерии, изолационна лента и други. Разгледани в съвкупност с фактурите, договорите, счетоводните записвания и заключението по ССчЕ, тези документи обосновават извод за реално извършване на доставките от „ЕКРОС“ ЕООД.

Неправилен е и извода относно доставките по фактури от доставчика „ГЛАБУЛ МЕЛ“ ЕООД. Настоящият касационен състав не отрича липсата на представен писмен договор, но това обстоятелство само по себе си не е достатъчно, за да обоснове липса на реално възникнало облигационно правоотношение между страните. В случая към процесните фактури са приложени приемо-предавателни протоколи, съдържащи описание на извършените дейности, а част от тях – включително протоколът от 03.06.2021 г. – съдържат конкретизация относно използваните материали, техните характеристики, количествени параметри и извършените монтажни дейности. Фактурите съдържат необходимите реквизити и са намерили надлежно отражение в счетоводството на страните и в подадените справки-декларации по ЗДДС.

Неправилен е и изводът относно фактурата, издадена от „ТРАКС ВАИ ЕКСПОРТ“ ЕООД. И по отношение на тази доставка са налице фактура, приемо-предавателен протокол и счетоводно отразяване на доставката. Представеният протокол конкретизира вида на извършените монтажни дейности и вложените компоненти по изграждане на пожароизвестителна инсталация в обект LC Waikiki – гр. Казанлък, като същите кореспондират с предмета на фактурата и с цялостната дейност на ревизираното лице.

По отношение на доставките от „САМОГОН“ ЕООД също не се споделят изводите на първоинстанционния съд. По делото са представени договори, включително договор от 01.12.2021 г. с приложение – количествено-стойностна сметка, съдържаща конкретизация на дейностите и характеристиките на материалите. Представени са и договори за подизпълнение с „Ейч Еф Си Фрегосервиз“ ЕООД и „Алдострой Груп“ ЕООД. Представени са и приемо-предавателни протоколи с достатъчна индивидуализация кореспондираща с останалите доказателства.

Както нееднократно се сочи в съдебната практика съставяните между данъчните субекти документи, обективиращи развитието на отношенията помежду им, съставляват в по-голямата си част частни документи, но това не е пречка същите да бъдат кредитирани от състава на съда, още повече в случаи като процесния, в които те не са били оспорени от процесуалния представител на Директор Дирекция „ОДОП“ – гр.София в по реда и в преклузивния за това срок по чл. 193, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, поради което и се ползват с придадената им от закона формална доказателствена сила и в този смисъл в битието им на „частни документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица“ – чл. 180 от ГПК. С оглед пълнота следва да се посочи, че в хода на производството пред първоинстанционния съд е допуснато оспорване чл. 193, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, относимо само по отношение на приемо-предавателни протоколи по фактури с доставчик „ЕНЕРДЖИ ЕФИШЪНСИ“ EООД, които не са предмет на настоящото производство. Оспорената разписка от 15.12.2021 г. за изплащане на сума от 4 000 лева подписана между „Алдострой Груп“ ЕООД и „Самагон“ ЕООД също не влияе върху обоснования извод по-горе предвид съвкупния анализ на останалите представени доказателства.

С оглед изложеното, доказателствата, преценени в тяхната съвкупност, обосновават извод за наличие на реални стопански операции между ревизираното лице и всеки един от коментираните доставчици.

Като е достигнал до различен извод, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, и вместо него постановено ново, с което да бъде уважена жалбата на „ДЕКОРАЛ ЛАЙН” ЕООД срещу процесния РА.

По частната жалба на Директор на Дирекция „ОДОП“ – гр. София при ЦУ на НАП.

Изхода на правния спор влече отмяна и на определението, постановено в производството по чл. 248 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.

По въпроса за разноските.

Предвид така приетото от касационната инстанция Решение № 37361 от 12.11.2025 г., постановено по адм. дело № 165/2025 г. по описа на Административен съд София – град е частично неправилно и в частта му за разноските. Или съдебният акт следва да бъде отменен и в частта, с която „ДЕКОРАЛ ЛАЙН” ЕООД, ЕИК205163544 е осъдено да заплати на Национална агенция за приходите сумата от 540 /петстотин и четиридесет/ лева съдебно-деловодни разноски.

При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на съдебни разноски за воденото на процеса пред четири съдебни инстанции е основателна.

На „ДЕКОРАЛ ЛАЙН” ЕООД се дължат съдебно-деловодни разноски в общ размер на 3560,12 евро /левова равностойност 6 962,98 лева/ за всички съдебни инстанции, както следва: 3 290,67 евро /левова равностойност 6 435,99 лева/, представляващи горницата над вече присъдената с първоинстанционното решение сума от 211,67 евро /левова равностойност 414 лева/ до пълния претендиран размер на разноските в производството по адм. дело № 4617/2024 г., включващи 6000 лева адвокатско възнаграждение, 800 лева депозит за вещо лице и 50 лв. държавна такса, както и сумата от 269,45 евро /левова равностойност 527,00 лева/, представляваща държавна такса за касационното производство.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение