Решение № 126 от 5.3.2025 г. на ВКС по г.д. № 20248002100360/2024 г.

Производството е по реда на чл.290 и сл.ГПК. Образувано е по касационна жалба на собствениците в Етажна собственост на сграда „У.“, находяща се в [населено място], район „В.“, ул.М. А. Р.“ № 6 срещу решение № 4961 от 28.09.2023 г. по в.гр.д.№ 5378 от 2022 г. на Софийския градски съд, въззивен IV-Е състав, с което е отменено решение № 20200001 от 18.10.2021 г. по гр.д.№ 81549 от 2018 г. на Софийския районен съд, 28 състав и вместо него е постановено решение за отхвърляне на предявения от етажните собственици срещу Л. В. Е. иск по чл.41 ЗС във връзка с чл.48, ал.3 ЗУЕС за сумата 22 420 лв., като частична претенция от задължение в общ размер от 44 420 лв., представляващи задължение за плащане на разходи за извършване на ремонтни дейности в общите части на сградата, съгласно решение по т.1 от дневния ред, взето на общо събрание на етажните собственици от 30.12.2015 г. С определение № 5176 от 13.11.2024 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на решението на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие на обжалваното решение с посочена практика на ВКС- т.8 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. по тълк.д.№ 1 от 2001 г. на ОСГК на ВКС и решение № 2 от 09.02.2017 г. по гр.д.№ 2947 от 2016 г. на ВКС, ГК, IV г.о. по следния правен въпрос: Допустимо ли е съдът при постановяване на решението си да вземе предвид факти, настъпили след приключване на устните състезания в производството, по което е постановено решението? В проведеното открито съдебно заседание пълномощникът на касаторите не се явява и не изразява становище по жалбата. Ответникът по жалбата Л. В. Е. в открито съдебно заседание и в писмен отговор от 19.01.2024 г. оспорва тази жалба. Моли решението да бъде оставено в сила и да му се присъдят направените разноски по делото пред ВКС. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по въпроса, по който е допуснато касационното обжалване напълно споделя приетото в горепосочената практика на ВКС, че въззивното решение може да бъде основано само на факти, които са настъпили до приключване на устните състезания пред въззивната инстанция. Действително, съгласно чл.235, ал.3 ГПК съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за делото. В съответствие с принципите за състезателност и равенство на страните в гражданския процес /чл.8 и чл.9 ГПК/ обаче съдът не може да основе решението си на доказателства, които са представени след приключване на устните състезания по делото, не са приети като доказателства в открито съдебно заседание и за които не е дадена възможност на страните да вземат становище. На същото основание съдът не може да основе решението си на факти, настъпили след приключване на устните състезания по делото, дори тези факти да са безспорни, общоизвестни или служебно известни на съда. Съгласно чл.155 ГПК, съдът не може да основе решението си на такива факти, ако не ги е съобщил на страните и не им е дал възможност да ги оспорят. С оглед отговора на поставения въпрос обжалваното решение е неправилно като постановено при допуснато от въззивния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила и като такова следва да бъде отменено. Видно от мотивите му, въззивното решение е основано на факт, настъпил след приключване на устните състезания по въззивното дело: устните състезания по в.гр.д.№ 5378 от 2022 г. на Софийския градски съд са приключили на 01.06.2023 г., а решението по това дело е основано на настъпил след 01.06.2023 г. факт- постановяване и влизане в сила на 20.07.2023 г. на решение № 4091 от 20.07.2023 г. по в.г.р.д.№ 12472 от 2021 г. на Софийския градски съд, постановено по предявен иск с правно основание чл.40 ЗУЕС. След отмяната на решението, на основание чл.293, ал.3 ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззвивния съд, тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия: приемане като доказателство по делото на влязлото в сила решение № 4091 от 20.07.2023 г. по в.г.р.д.№ 12472 от 2021 г. на Софийския градски съд, с което е уважен иск по чл.40 ЗУЕС за отмяна на решение на ОС на ЕС от 30.12.2015 г., и даване възможност на страните да вземат становище по това решение. Доколкото настоящото касационно производство е в неговата контролно-отменителна фаза /а не се развива по реда на чл.295 ГПК/, ВКС не може сам да извърши горепосочените съдопроизводствени действия, а следва да върне делото на въззивния съд с указания за тяхното извършване. Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение