Решение № 9676 от 16.10.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Хармония Р" ЕООД, [ЕИК], срещу решение 48 от 30.12.2022 г. постановено по адм. д. 352/2022 г. по описа на Административен съд - Русе. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) 11268/09.08.2022 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" - Велико Търново, ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "запечатване на търговски обект бензиностанция, находящ се в гр. Полски Тръмбеш и забрана на достъпа до него за срок от 7 дни. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че към датата на извършената от органа проверка е констатиран напълно изряден обект. Изложени са твърдения, че всички продажби преминават през нивомерната система и че констатираните разминавания са малки и напълно вместващи се в допустимите рамки на разминавания при търговска продажба. Сочи, че заповедта е издадена в противоречие с целта на закона и в нарушение на принципа за съразмерност. Иска отмяна на обжалваното решение и на оспорената заповед. Претендират разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - началник отдел "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, оспорва касационната жалба, като излага доводи за неоснователност на същата. Моли решението да бъде оставено в сила, като правилно и обосновано. Прави искане за присъждане на разноски юрисконсултско възнаграждение. Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в становище по съществото на делото. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу акт подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество жалбата е основателна. Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е законосъобразността на заповед за налагане на ПАМ 11268 от 09.08.2022 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" - Велико Търново, ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС е наложена на дружеството ПАМ запечатване на търговски обект бензиностанция, забрана на достъпа до него за срок от 7 дни. Оспорената заповед е издадена след извършена проверка на 13.06.2022 г. в търговски обект - бензиностанция, находяща се в гр. Полски Тръмбеш, ул. Четиридесет и четвърта, стопанисван от "Хармония Р" ЕООД. За извършената проверка е съставен протокол сер. АА 0105352 от 13.06.2022 г. и е установено, че обектът разполага с 5 броя резервоари, от които единият е празен, налични са 3 броя невисокодебитни колонки и 7 броя невисокодебитни пистолета. Със същия протокол са изискани документи и след представянето им на 27.07.2022 г. било констатирано следното: 1. На 02.04.2022 г. е доставено гориво и подадена информация за него - бензин А95, отчетено по нивомер 2529 литра, а доставката по документ е 2009 литра; 2. На 03.03.2022 г. е доставено гориво, отчетено по нивомер 6426 литра, а доставката по документ е 6050 литра, т.е. с 376 литра повече по нивомер; 3. На 07.05.2022 г. в НАП е подадена информация за доставка на автогаз по нивомер, когато горивото е влято в резервоара на обекта, а документалната доставка е отразена чрез бар код четец на 09.05.2022 г. Въз основа на констатациите в протокола е издадена оспорената заповед, с която е наложена принудителна административна мярка: запечатване на стопанисвания от дружеството търговски обект - бензиностанция и забрана за достъп до него за срок от 7 дни за нарушение на чл. 118, ал. 4 и ал. 6 ЗДДС и на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС. За да отхвърли жалбата на дружеството срещу заповедта за налагане на принудителна мярка, първоинстанционният съд е приел, че същата е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът е приел, че е установено извършването на нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, буква "г" ЗДДС и ЗПАМ е законосъобразна. Според административния съд, изискването и на закона, и на Наредба Н-18/13.12.2006 г. е подаваните данни да са такива, даващи възможност за определяне на наличните количества горива, т.е. точното количество, намиращо се в резервоарите към момента на подаване на информация от нивомерната система към НАП и след като и на 02.04.2022 г., и на 03.03.2022 г. в НАП е получена информация за заредено гориво в по-голямо количество от действително доставеното е счетено, че подадените данни не отговарят на нормативните изисквания и е налице нарушение на чл. 3, ал. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. вр. чл. 118, ал. 6 от ЗДДС. В допълнение съдът е приел, че оспорената заповед е обоснована по отношение на срока, за който е наложена принудителната административна мярка, тъй като органът е съобразил, количеството неотчетено гориво и повторността на нарушението. Решението е неправилно. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "г" ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда и начина за подаване на данни по чл. 118 от същия закон в НАП. В конкретния случай мярката е наложена за нарушение на чл. 118, ал. 6 ЗДДС. Тази норма предвижда задължение за регистрираните и нерегистрирани по ЗДДС лица, които извършват продажби на течни горива от търговски обект да предават по дистанционна връзка в НАП и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива. Съгласно чл. 3, ал. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. това задължение се отнася до лицата, които извършват продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход и за тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол. В конкретния случай принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС е наложена за установено несъответствие в доставените количества горива по документи (АДД) и количествата в резервоарите, отчетени от нивомерната измервателна система. По делото не е било спорно, че нивомерната система в търговския обект е работела на посочените в заповедта дати, когато в обекта са получени доставки на горива. Системата е отчела доставките и е предала данните към ЕСФП, а чрез нея - по безспорно изградената дистанционна връзка с НАП и към ИС на НАП. Предадените от нивомерната система данни за извършени на горепосочените дати доставки са постъпили на сървърите на НАП за по-голямо количество получено гориво от реално доставеното . Това обстоятелство, само по себе си, не може да обоснове извод, че адресатът на мярката е извършил нарушение. По делото е установено, че системата предава данните към ИС на НАП автоматично. В административното производство по издаване на акта не е установено, че отчитането на по-голямо количество гориво се дължи на бездействие на дружеството или поради неизпълнение на задълженията за въвеждане на данни за доставени горива. От доказателствата по делото се установява, че доставките на горива са отразени в паметта на ЕСФП. От представените по делото доказателства се установява и че между едноличния търговец и "Дианел Сервиз" ЕООД е сключен договор за абонаментно техническо поддържане от 01.01.2022 г., видно от който търговецът е имал сключен договор за сервиз към датата на доставките на гориво. От обясненията дадени от свидетеля Д. Тамахкянров - управител на Дианел Сервиз" ЕООД се установява, че разликите при доставките на гориво от 02.04.2022 г., 03.03.2022 се дължат на технически проблем свързан със самата доставка, поради което необосновано съдът е приел, че описаното в ЗПАМ административно нарушение е извършено. При тези фактически установявания, съдебният състав на касационната инстанция намира, че административният орган не е доказал наличието на неправомерно поведение на дружеството при предаването на данни в НАП за наличното количество гориво на обекта. Не може да се приеме, че дружеството е организирало дейност в отклонение от данъчното облагане. Изложеното обосновава извод, че мярката е наложена в противоречие с материалния закон, без да е доказано извършено нарушение, поради което тя следва да бъде отменена. Решаващият състав е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановена отмяна на ЗПАМ. При този изход на спора на касатора следва да бъдат присъдени разноски съгласно представения списък в общ размер на 920 лв., представляващи заплатени държавни такси за първа инстанция в размер на 50лв. и за касационна инстанция в размер на 370 лв., както и заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство в размер на 500 лв. С оглед гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение