Решение № 7577 от 23.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4601/2016 г.

Решение № 7577 от 23.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4601/2016 г., V о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Р. К. от [населено място], срещу Решение № 863 от 15.02.2016 г. по адм. дело № 12015/2015 г. на Административен съд С.-град. В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Посочва, че номерът на личната му карта, датата на нейното издаване, ЕГН и постоянният му адрес са събрани и обработени при нарушаване разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Твърди, че вписването му като адресат в изпратената нотариална покана не изисква по закон и не налага вписване на всичките данни от личната му карта. Моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено. Ответникът - адв. Д. Б. Р. от Адвокатска колегия Б., в писмения си отговор излага становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът - Надежда А. М., нотариус рег. № 409, БРС в писмения си отговор излага становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът - Комисия за защита на личните данни, не взема становище по постъпилата жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима, като подадена от активно легитимирана страна и в срок, срещу подлежащ на обжалване, валиден и допустим съдебен акт. По същество същата е неоснователна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по жалба на Д. Р. К. от [населено място], срещу Решение № Ж-191/2015 г. от 02.11.2015 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). Същата е била сезирана с жалба, подадена от Д. К., в която са изложени твърдения за неправомерно обработване на личните му данни от адв. Ройдева и нотариус М., съдържащи се в нотариална покана с удостоверена дата на връчване, рег. № 1532, том I, акт 48 от 16.03.2015 г. на нотариус Надежда М. и в копие на договор за наем на недвижим имот, вписан под № 16/16.01.2015 г., том I, дв. вх. № 360 на Агенция по вписванията. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат е приел, че оспореното решение на КЗЛД е постановено от компетентен административен орган в рамките на предоставените му правомощия, в изискуемата писмена форма, с посочване на правните и фактическите основания, при спазване на установените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон. Посочил е, че личните данни на Д. К. са събрани във връзка с дейността на администраторите като нотариус и адвокат, за конкретни, точно определени и законни цели, като са взети мерки за тяхната защита. Така постановеното решение е правилно. Въз основа на съвкупната преценка на приетите по делото доказателства съдът е направил правилен извод, че решението на КЗЛД е законосъобразно. Правилно е прието, че адв. Ройдева и нотариус М. са обработили личните данни на Д. К. в съответствие със закона. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЗЛД лични данни са всяка информация отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци. От тълкуването на посочената разпоредба следва, че ЕГН- то и номера на личната карта на лицето са негови лични данни, тъй като същото може да бъде идентифицирано чрез тях. В случая личните данни на жалбоподателя са събрани във връзка с дейността на администраторите като нотариус и адвокат за точно определени и законни цели, като са взети мерки за тяхната защита. Съгласно чл. 23, ал. 1 от ЗЗЛД администраторът на лични данни предприема необходимите технически и организационни мерки, за да защити данните от случайно или незаконно унищожаване, или от случайна загуба, от неправомерен достъп, изменение или разпространение, както и от други незаконни форми на обработване. Като администратори на лични данни по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЗЛД адв. Ройдева и нотариус М. имат задължение да обработват личните данни на физическите лица в случаите, когато това е допустимо при наличие на поне една от изброените в чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД предпоставки и в съответствие с изискванията на чл. 2, ал. 2 от ЗЗЛД. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД) нотариус е лице, на което държавата възлага извършване на предвидените в законите нотариални действия, а съгласно чл. 569 от ГПК - връчването на нотариална покана е нотариално удостоверяване, за което се извършва нотариално производство. В чл. 50 от ЗННД - е предвидена възможността нотариусът да възложи на определен служител в нотариалната кантора да връчва съобщения и книжа при условията и по реда на чл. 37 - 58 от Гражданския процесуален кодекс. Следователно връчването на нотариални покани и уведомления е нормативно определена дейност, поради което съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗЗЛД - обработването на личните данни от нотариус, в качеството му на администратор на такива данни е допустимо - обработването е необходимо за изпълнение именно на нормативно установено задължение - връчване на нотариална покана. По отношение на адв. Ройдева като администратор на лични данни по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЗЛД следва да се отбележи, че тя има задължение да обработва личните данни на физическите лица в случаите, когато това е допустимо при наличие на поне една от изброените в чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД предпоставки и в съответствие с изискванията на чл. 2, ал. 2 от ЗЗЛД. Законосъобразен е изводът на АССГ, че в случая личните данни на Д. К. са събрани във връзка с дейността на администраторите като нотариус и адвокат, за точно определени и законни цели. Неоснователен се явява доводът в жалбата за надхвърляне целите на обработване на личните данни. Правилно първоинстанционният съд е установил, че в случая е налице обработване по смисъла на ЗЗЛД на лични данни на жалбоподателя, като същите са обработени законосъобразно и при спазване на принципите залегнали в чл. 2, ал. 2 от ЗЗЛД. Предвид изложеното настоящият състав на Върховния административен съд, приема, че обжалваното решение е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение