Решение № 15792 от 21.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4809/2010 г.

Решение № 15792 от 21.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4809/2010 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от началника на Митница Аерогара София, и директора на Агенция "Митници", чрез процесуалния представител юрк. Недялкова, против решение от 06.12.2009 г., постановено по адм. дело № 684 от 2005 г. по описа на Софийския градски съд, с което е отменено решение № 517 от 08.10.2004 г. на началника на Митница Аерогара София, мълчаливо потвърдено от директора на РМД - София. Касаторът излага съображения, че решението е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон и несъобразяване с целта на закона. Излага съображения, че съдът неправилно е приел, че обжалваното митническо решение е издадено в нарушение на чл. 102 ППЗМ, тъй като тази разпоредба може да се приложи както преди разрешение за вдигане на стоките, така и след това - за събиране на допълнителни данни за митническата облагаема стойност. Според касатора неправилно в мотивите на обжалваното решение е прието, че не е налице основание за определяне на митническата стойност по реда на чл. 36, ал. 2, т. 1-3 ЗМ, тъй като от декларираната митническа стойност на идентични стоки, внасяни от други фирми за същия период, е установено, че митническата стойност на внасяните от "Вики ВБ" ЕООД стоки и декларираните митнически стойности на идентични стоки за процесния период не са съпоставими. Според касатора декларираната митническа стойност на стоките от дружеството е значително занижена. По съображения в посочения смисъл подробно развити в касационната жалба моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да бъде отхвърлена подадената жалба против митническото решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Вики ВБ" ЕООД, чрез своите процесуални представители взема становище, че обжалваното решението е правилно и обосновано и следва да бъде оставено в сила. Заинтересованата страна - директорът на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - София, не изразява становище по касационната жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, но по същество е неоснователна. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение съставът на Софийския градски съд - административно отделение, е отменил решение № 517 от 08.10.2004 г. на началника на Митница Аерогара София, мълчаливо потвърден от директора на РМД - София, с което е определена митническа стойност на внесените по 28 бр. ЕАД стоки на осн. чл. 36, ал. 2, т. 1 ЗМ във връзка с ал. 1 от ЗМ и чл. 74 от ППЗМ общо в размер на 243 605 лв., като във връзка с определената митническа стойност ответникът по касационната жалба "Вики ВБ" ЕООД е задължен да заплати публични държавни вземания в размер на 57 873 лева. За да отмени решението на началника на Митница Аерогара София, съдът е приел, че същото е немотивирано поради липсата на съображения в него относно неприемането от страна на административния орган на декларираната митническа стойност, както и липсата на мотиви за това, че не са изпълнени условията на чл. 35, ал. 1 и 4 от ЗМ, за да се пристъпи към определянето на нова митническа стойност. В мотивите си съдът е приел, че в производството по издаването на административния акт не е спазена разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ППЗМ, тъй като не са представени доказателства за поискана от митническия орган допълнителна информация относно това дали декларираната митническа стойност на стоките представлява обща сума, платена или подлежаща на плащане. Посочил е, че неспазването на законоустановените способи за установяване приемливостта на договорената цена по чл. 35 ЗМ, води до опорочаване на определената митническа облагаема стойност по правилата на чл. 36 и сл. от ЗМ. Така постановеното решение е правилно. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. От правилно установените факти съдът е направил обосновани и законосъобразни правни изводи. В преписката не са представени данните, на които се основава изводът, че декларираната митническа стойност е занижена, и правилно съдът е приел, че обжалваното решение е незаконосъобразно. В материалите по делото се съдържат доказателства, че от митническите органи е била поискана допълнителна информация относно това дали декларираната стойност на стоките представлява общата сума, платена или подлежаща на плащане. Правилни са изводите на съда относно липсата на мотиви в административния акт относно преминаването към определяне на митническата стойност на внасяните стоки по чл. 36, ал. 2 от ЗМ. Разпоредбата на чл. 35 ЗМ регламентира, че митническата стойност на внасяните стоки е договорната стойност, която реално е платена или подлежаща на плащане, коригирана по чл. 38 ЗМ. Само в случай че тази стойност не може да се определи по чл. 35 ЗМ, се преминава към определянето й по реда на чл. 36 ЗМ в поредността на методите по ал. 2, т. 1-4, докато условията на първата по ред разпоредба позволят нейното прилагане. Правилно първоинстанционният съд е установил, че митническият орган не е изложил никакви основания и мотиви защо не е приел декларираната стойност на внесените стоки така, както е посочена в митническата декларация и в търговските фактури, издадени от турския продавач. От тях се установява безспорно, че стойността по фактурите и митническата декларация съвпадат. Също така е установено, че е налице съответствие между цената на стоките, която е декларирана пред митническите власти, и тази, уговорена с договора между "Вики ВБ" ЕООД и турския му контрагент, и цената на стоките по издадените от последния фактури. В тази връзка правилен е изводът на съда, че не е доказано наличието на достатъчно основания за съмнения по смисъла на закона. В заключение следва да се посочи, че не може да се приеме, че справката, извлечена от електронната база данни на "БИМИС", в която има регистриран внос на по-високи цени, е достатъчно основание, за да обоснове съмненията. По тези съображения Върховният административен съд - първо отделение, намира, че обжалваното решение като правилно и обосновано следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - първо отделение,