Решение № 13224 от 31.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3657/2018 г.

Решение № 13224 от 31.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3657/2018 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Орбико България" ЕООД, чрез адв. Вичев, срещу решение № 50 от 16.01.2018 г., постановено по адм. дело № 3404/2016 г. по описа на Административен съд - Варна. С доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението се претендира отмяната му със законните последици. Ответникът - началник на Митница Варна, чрез юрк. Шулева, в писмено становище оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като обосновано и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата и предлага да се отмени решението като незаконосъобразно и да се уважи жалбата срещу административния акт. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за основателна по следните съображения. Производството пред Административен съд - Варна е образувано по жалба на "Орбико България" ЕООД срещу решение изх. № 32-340256/05.12.2016 г. към ЕАД № 16 BG002000 H0017333/02.03.2016 г., издадено от началника на Митница Варна, с което на дружеството е определен нов размер на държавните вземания и са определени дължимите суми за доплащане, представляващи акциз в размер на 14 702, 96 лева и ДДС в размер на 2940, 59 лева. Съдът е приел, че решението на началника на Митница Варна е издадено от компетентен орган, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Приел е, че нулевата ставка по чл. 33а, ал. 3 ЗАДС е приложима само за опаковки до 210 литра и при наличието на всички предпоставки, посочени в разпоредбата. Приел е още, че единствено в чл. 26е, ал. 3 ППЗАДС е предвидена възможност за прилагане на нулева ставка по отношение на смазочни масла над 210 литра, но само след като към митническата декларация е представена писмена декларация с определено съдържание. Според съда последващо подаване на декларация по чл. 26е, ал. 2 ППЗАДС е ирелевантно за прилагане на облекчения режим. С оглед на това е отхвърлил жалбата и е осъдил дружеството да заплати на Митница Варна направените в производството разноски. Обжалваното решение е неправилно. По делото няма спор между страните за количеството и вида на внесената стока - моторни масла "Шел", представляваща енергиен продукт и акцизна стока с общо тегло 22 760 кг и тарифен код 2710 19 8190. Според чл. 33а, ал. 1 ЗАДС, акцизната ставка за смазочни масла с кодове по КН от 2710 19 71 до 2710 19 93 и други смазочни масла, включени в код по КН 2710 19 99, е 0 лв. за 1000 кг. Разпоредбата на чл. 33а, ал. 3 ЗАДС предвижда ставката по ал. 1 да се прилага само в случаите, когато стоките са в потребителски опаковки до 210 литра, предназначени за реализация на територията на страната и/или ще се използват пряко в дейности, които не представляват производство по смисъла на чл. 59 ЗАДС. За процесната стока е установено, че не е в потребителски опаковки до 210 л. Следователно, спорно по делото е дали процесната стока попада във втората хипотеза. С чл. 26е, ал. 2 от ППЗАДС се урежда условието за прилагане на акцизна ставка 0 лева за 1000 кг, при внасяне на смазочни масла на територията на страната, които не са в потребителски опаковки до 210 литра, а именно - вносителят писмено да декларира пред митническите органи, че акцизните стоки ще се използват пряко в дейности, които не представляват производство по смисъла на чл. 59 от закона, акцизните стоки няма да се използват за моторно гориво или гориво за отопление и няма да се използват като добавка или за разреждане на моторни горива. От доказателствата по делото се установява, че дружеството заедно с митническата декларация е подало и декларация с посоченото в чл. 26е, ал. 2 ППЗАДС съдържание - л. 22 от административната преписка. Действително в последната не са конкретизирани дейностите, в които ще се използват стоките, и лицата, които ще ги потребяват, съобразно изискването на чл. 26е, ал. 3 ППЗАДС. По време на проверката на декларираните от "Орбико България" ЕООД данни митническите органи констатират, че стоката е продадена на "Сени Марин" ЕООД, от което следва, че касаторът няма как да използва стоките пряко в дейности, които представляват производство по чл. 59 ЗАДС. Предвид посоченото - за дружеството са били налице основания за освобождаване на стоката от акциз, но административният орган неправилно не е приложил облекченият ред за прилагане на нулева акцизна ставка. В допълнение на изложеното, видно от заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, по данни от счетоводството на дружеството-купувач на маслата "Сени Марин" ЕООД, последните са използвани за зареждане на плавателни съдове. Това обстоятелство представлява допълнително основание за прилагане на нулева акцизна ставка, предвид чл. 24, ал. 1, т. 1 ЗАДС, в който изрично е предвидено, че се освобождават от облагане с акциз енергийните продукти за зареждане на въздухоплавателни средства и плавателни съдове (включително за риболов). От изложеното следва, че решението на началника на Митница Варна е издадено в противоречие с материалния закон, което е основание за незаконосъобразност. Предвид това, обжалваното решение като постановено при наличие на отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, следва да бъде отменено и по реда на чл. 222, ал. 1 от АПК – постановено ново решение по същество, с което се отмени решение. С оглед изхода на делото и своевременно заявеното искане за присъждане на разноски от "Орбико България" ЕООД пред двете съдебни инстанции, на основание чл. 143, ал. 1, Митница Варна дължи реално направените разноски в процеса в общ размер на 2385 лв, както следва: 75 лв – държавни такси пред двете инстанции, 250 лв - депозит за ССЕ, 1060 лв-адв. възнаграждение пред АС-Варна и 1060 лв. - адв. възнаграждение пред ВАС. Съдът намира направеното възражение за прекомерност на възнаграждението за неоснователно, тъй като същото е съобразено с фактическата и правна сложност на спора, проявената процесуална активност на касатора и с размера, предвиден в чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,