Решение № 15282 от 16.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3736/2014 г.

Решение № 15282 от 16.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3736/2014 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационни жалби на "Българска телекомуникационна компания" ЕАД, подадени чрез адв. Йорданова срещу Решение № 7270 от 22.11.2013 г. постановено от Административен съд София-град по адм. д. № 10663 по описа на същия съд за 2012 г. и срещу допълнително решение № 480/28.01.2014 г. постановено от Административен съд София-град по адм. д. № 10663 по описа на същия съд за 2012 г. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваните решения поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваните съдебни решения и присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание процесуалният представител на касатора е представил АПВ № 801858/18.08.2008 г. и АПВ № 800883/8.05.2008 г. Ответникът - директорът на Дирекция ОДОП гр. София, редовно призован чрез процесуален представител юриск. Шинев оспорва касационните жалби против решение № 7270 от 22.11.2013 г. и допълнително решение № 480/28.01.2014 г., постановени от Административен съд София-град по адм. д. № 10663 по описа на същия съд за 2012 г. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са неоснователни. Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационните жалби са подадени от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими, но разгледани по същество са неоснователна поради следните съображения: С касационната жалба се обжалва решение № 7270 от 22.11.2013 г., допълнено с решение № 480/28.01.2014 г., постановени от Административен съд София-град по адм. д. № 10663 по описа на същия съд за 2012 г. Предмет на първоинстанционното производство е бил ревизионен акт № 2900-1200127/20.06.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП "ГДО" гр. София, потвърден с решение № 2223/11.09.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП, в частта на допълнително начисления ДДС в размер на 998 431.51 лв. главница и 474 895.23 лв. начислени лихви за забава. С обжалваното решение № 7270 от 22.11.2013 г. АССГ е обявил за нищожен по жалба на "БТК" АД ревизионен акт № 2900-1200127/20.06.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП "ГДО" гр. София, потвърден с решение № 2223/11.09.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", в частта която за данъчни периоди август 2007 г. - ноември 2007 г. са установени задължения за ДДС с общ размер от 238 248.36 лв. по фактури, издадени от доставчика ALEX INVEST COMERT S. R. L., ведно със законните лихви. В тази част съдебното решение е влязло в сила, поради необжалването му. В мотивите на съдебното решението съдът е приел, че правилно с РА са установени допълнителни данъчни задължения по ЗДДС в размер на 356 785.94 лв. по фактури, издадени в изпълнение на договор с ALEX INVEST COMERT S. R. L., както и допълнителни данъчни задължения по ЗДДС в размер на 403 397.21 лв. по фактурите, издадени в изпълнение по договор с DANINA COMERT S. R. L., както и законните лихви са законосъобразно определени, поради което в тази част обжалвания РА следва да бъде потвърден, но съдът не се произнесъл изрично в диспозитива на съдебното решение. В производство по реда на чл. 176 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, по молба на "БТК" АД за допълване на решение № 7270 от 22.11.2013 г., с допълнително решение № 480/28.01.2014 г. АССГ се е произнесъл и е отхвърлил жалбата против РА, в частта, в която са установени допълнителни данъчни задължения по ЗДДС в размер на 356 785.94 лв. по фактури, издадени в изпълнение на договор с ALEX INVEST COMERT S. R. L., както и допълнителни данъчни задължения по ЗДДС в размер на 403 397.21 лв. по фактурите, издадени в изпълнение по договор с DANINA COMERT S. R. L., както и законните лихви. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че РА, в частта, в която са установени допълнителни данъчни задължения по ЗДДС в размер на 356 785.94 лв. по фактури, издадени в изпълнение на договор с ALEX INVEST COMERT S. R. L., както и допълнителни данъчни задължения по ЗДДС в размер на 403 397.21 лв. по фактурите, издадени в изпълнение по договор с DANINA COMERT S. R. L., както и законните лихви е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административно-производствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Съдът е приел, че посочените задължения са законосъобразно определени, тъй като в случая е била прехвърлена собствеността върху родово определени вещи-карти и ваучери за ползване на телекомуникационни услуги в момента на тяхното предаване с приемо-предавателни протоколи в склада на "БТК Мобайл" ЕООД. В случая мястото на изпълнение е на територията на РБългария и съгласно чл. 12, ал. 1 във вр. с чл. 6 от ЗДДС доставката е облагаема. Доставката е извършена от данъчно задължено лице по ЗДДС и е с място на изпълнение на територията на страната. Решение № 7270 от 22.11.2013 г., допълнено с решение № 480/28.01.2014 г., постановени от Административен съд София-град по адм. д. № 10663 по описа на същия съд за 2012 г. е правилно. Правилно е прието от АССГ, че въпреки описанието на предмета на доставката в двата договора между БТК и румънските дружества, по същество е договорено доставяне на стоки, а не услуги. Без значение е обстоятелството, че самия материален носител е с незначителна стойност в сравнение с услугата, за която материализира права, както и че предплатените карти и ваучери за телекомуникационни услуги сами по себе си представляват движими вещи - стока, която дава възможност в бъдеще да се ползва една услуга, но тази услуга може никога да не бъде ползвана съответно поради това да не бъде престирана. В случая румънските дружества са закупили карти в търговски количества с цел последващата им препродажба, поради което не са ползвали никакви услуги от телекомуникационната компания "БТК Мобайл", съответно последната не е престирала никаква услуга на ALEX INVEST COMERT S. R. L. и DANINA COMERT S. R. L. Ползвател на услугата и то вероятен ще бъдат крайните потребители на картите и ваучерите. Закупените от румънските дружества карти са им предадени в склад на БТК Мобайл" ЕООД, находящ се на територията на страната, но същите не са напускали склада на БТК, тъй като са предадени за отговорно пазене. Установено е също, че румънското дружество DANINA COMERT S. R. L. счетоводно е третирало картите като стока, като ги е отнесло в сметка 30 "материали, продукция и стоки". Правилно е приел съда, че приложима е разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от ЗДДС, според която място на изпълнение на доставка на стока, която не се изпраща или превозва е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предаване на стоката по чл. 6, ал. 2. Неоснователно е позоваването на касатора на цитираното решение на СЕС С-495/13 във връзка с което са представени в касационното производство 2 бр. АПВ, доколкото в случая е установено, че закупените карти са предадени на румънските дружества в склад на БТК "Мобайл" ЕООД, находящ се на територията на страната, както и че картите не са напускали склада на БТК, тъй като са предадени за отговорно пазене. Освен това същността на акта за прихващане или възстановяване, до промяната в разпоредбата на чл. 129, ал. 3 - ДВ, бр. 108/2007 г., предполага, че с него вече са били проверени и установени данъчни задължения. АПВ има всички характеристики на стабилен административен акт, поради което, не би могло задължението или правото, определени с него, да бъдат променяни без спазване на определени правила. Но с влязлото в сила изменение на разпоредбата на чл. 129, ал. 3 от ДОПК, считано от 19.12.2007 г., е уредено, че независимо от извършеното прихващане или възстановяване, задълженията за данък подлежат на установяване чрез извършване на ревизия. Тази разпоредба действа занапред, тъй като законодателят не й е придал обратно действие и е приложима в настоящият случай, тъй като всички АПВ са издадени след посоченото изменение на чл. 123 и сл. ДОПК. Заповедта за възлагане на ревизия, РА и АПВ са издадени след 19.12.2007 г., поради което изменението на чл. 129, ал. 3 от ДОПК (ДВ, бр. 108/07 г.) е приложимо. По тези съображения, настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените от касатора касационни основания за отмяна на обжалваното решение. Решението на административния съд е обосновано и правилно, поради което следва да се остави в сила. Разноски: Относно искането на ответника по касационната жалба - директора на дирекция "ОДОП" София, юрисконсултско възнаграждение не се присъжда на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, тъй като то е присъдено от първоинстанционния съд и то е за цялото производство. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,