Решение № 7926 от 21.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2914/2017 г.

Решение № 7926 от 21.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2914/2017 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Е. П. П. чрез адв. Минчев, срещу решение № 26 от 27.01.2017 г. по адм. д. № 818/2016 г. по описа на Административен съд гр. В. Търново. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност поради допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. От една страна твърди, че по делото не са събрани доказателства за реализиране на деянието, тъй като следи от наркотични вещества в кръвта се установявали единствено чрез лабораторен анализ, а не чрез свидетелски показания. От друга страна претендира, че деецът не следва да носи едновременно наказателна и административнонаказателна отговорност за едно деяние /чл. 33 от Закона за административните нарушения и наказания, ЗАНН/. Заявява, че обжалваната заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 16-1275-000833/14.12.2016 г. на Н. С. "Пътна полиция" при ОД на МВР - В. Т. е издадена въз основа на Акт за установяване на административно нарушение серия Г № 647354/14.12.2016 г., който не съдържал релевантните фактически установявания досежно вида и концентрацията на упойващите вещества, времето на техния прием, въздействието им върху поведението на жалбоподателката. Сочи, че последната имала астма, чието лечение се извършвало с инхалатори; тя получила пристъп и това наложило полицаите да посетят жилището й. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени като незаконосъобразна обжалваната заповед. Ответникът, Н. С. "Пътна полиция" при ОД на МВР - В. Т., не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес. При служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, съставът на седмо отделение на ВАС приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Релевираните възражения за допуснати от АС В. Т. процесуални нарушения са общи, без конкретни позовавания на пороци. Производството пред АС В. Т. е образувано по редовна и допустима жалба на Е. П. срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 16-1275-000833/14.12.2016 г. на Н. С. "Пътна полиция" при ОД на МВР - В. Т. Въз основа на анализ на събраните по преписката и в хода на съдебното производство доказателства, съдът е установил фактическа обстановка, която се явява съответна и се споделя от касационната инстанция. За да отхвърли жалбата срещу заповедта, съдът е отхвърлил всички възражения на жалбоподателката, като е направил обосновани изводи за издаване на обжалваната заповед от компетентен орган, при спазване на разпоредбите на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно и обосновано. Оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 16-1275-000833/14.12.2016 г. на Н. С. "Пътна полиция" при ОД на МВР - В. Т. е издадена на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата, като на Е. П. е наложена принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за правоуправление на МПС до решаване на отговорността на водача, но за не повече от шест месеца, считано от 14.12.2016 г.". Мярката е наложена поради констатирано от органите на Пътна полиция, обективирано в Акт за установяване на административно нарушение серия Г № 647354/14.12.2016 г. нарушение на Павлова, изразяващо се в управление на ППС / лек автомобил "О. В.", с рег. № ......, на 13.12.2016 г. около 23.50ч. в гр. В. Търново/ под въздействие на наркотици и други упойващи вещества - нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП. В мотивната част на заповедта е изписано отчетено наличие в кръвта на водача на канабис - 5 и амфетамин. Тестът е извършен в сградата на РУ гр. В. Търново при стайна температура. Водачът заявява, че не е ползвал упойващи вещества. Издаден е талон за медицинско изследване № 0026577. По делото е приложен и Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества от 14.12.2016 г. Употребата на водача на наркотични вещества -канабис и метаамфетамин е установено с техническо средство полеви тест " D. D. T. 5000" с фабричен номер ARHJ0011". Въз основа на анализ на фактите във връзка с приложимото право, съдът правилно е установил вида и характера на наложената мярка, като е разграничил ПАМ като вид държавна принуда от наказателната отговорност. Възраженията на касатора за неправилно приложение на закона от съда е неоснователно. Аргументирано е заключението на първоинстанционния съд за издаване на оспорения акт от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и при наличие на задължителните реквизити по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 АПК. Установената фактическа обстановка напълно попада в хипотезата на чл. 171, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДвП. Неотносими са възраженията на касатора относно допуснатите нарушения във връзка със съставяне на Акта за установяване на административно нарушение. С процесната заповед се налага принудителна административна мярка /ПАМ/. Мерките за административна принуда по чл. 171, т. 1 ЗДвП /съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП/ се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност. При настоящата законова регламентация, необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установено по надлежен ред управление на МПС под въздействието на наркотични вещества или техните аналози. Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. Наведените от касатора доводи за допуснати процесуални нарушения в хода на процедурата по съставяне на АУАН са неотносими към това производство. Същите биха били от значение в производството по обжалване на наказателно постановление, ако такова е съставено срещу водача. Е. П. не ангажира доказателства за опровергаване на констатациите по акта, нито относно управлението на посоченото МПС на изписаната дата, място и час, нито относно отчитането на наркотични вещества в кръвта й. Предназначението на ПАМ с превантивен характер е да осуети възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като тази мярка не съставлява вид административно наказание (Арг.: чл. 12 и чл. 13 ЗАНН). Поначало административният акт, с който се прилага превантивна ПАМ предхожда наложеното на адресата административно наказание с правораздавателен акт на административнонаказателна юрисдикция (НП), като двата акта имат общ правопораждащ юридически факт - допуснатото закононарушение. Всеки от тях обаче има различно предназначение и самостоятелни правни последици, поради което не се касае за дублиране на административна отговорност като вид юридическа отговорност за правонарушения. ПАМ са форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда, докато административните наказания са израз на държавната наказателна репресия и се налагат по повод извършено административно нарушение. Административнонаказателната отговорност се свежда до осъществяване на санкции, предвидени за виновно неизпълнение на административноправни задължения, докато ПАМ са средство за обезпечаване осъществяването на различни правоотношения, възникващи в сферата на изпълнително-разпоредителната дейност. С налагането на подобни мерки се прилага диспозицията на съответната правна норма и затова тя не е средство за реализиране на правна отговорност. Ето защо и няма нормативна пречка за едновременното прилагане на ПАМ и налагане на административно наказание по реда на ЗАНН за констатираното нарушение на ЗДвП. В тази насока са неоснователни и възраженията на касатора досежно ангажиране на административнонаказателна и наказателна отговорност на дееца за едно деяние. Наложената ПАМ не е вид наказание, поради което и няма пречка да се реализира въпреки воденето срещу дееца наказателно производство. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, в случаите по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП ПАМ се прилага под прекратително условие - "до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 6 месеца". При вярно установената фактическа обстановка по делото, Административният съд правилно е приложил материалния закон и обосновано е приел заповедта, предмет на оспорване, за законосъобразен административен акт. Релевантният за приложението на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП юридически факт е фактът на допуснато административно нарушение, което следва да е установено и подведено под приложимата материалноправна норма за ангажиране на административната отговорност на жалбоподателя. Органът е посочил фактическите обстоятелства, които съставляват основание по закон за издаването на заповедта и е цитирал относимата правна уредба, при което следва да бъде споделена преценката на АС, че актът за прилагане на ПАМ съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, вр. с чл. 59, ал. 2 АПК. За да наложи ПАМ, за компетентния орган е достатъчен съставеният надлежно АУАН с констатирано от компетентните лица нарушение, което при условията на обвързана компетентност го задължава да наложи посочената мярка. Предвид изложеното, не е налице релевираното касационно основание за отмяна на съдебното решение. При данните по делото, преценката на съда е правилна, а постановеното в този смисъл обжалвано решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, вр. с чл. 223 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,