Решение № 1364 от 1.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9676/2018 г.

Решение № 1364 от 1.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9676/2018 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Младши автоконтрольор в 01 група, 01 сектор на ОПП - СДВР срещу решение № 4210/20.06.2018 г. на Административен съд София град, постановено по адм. дело № 3037/2018 г., с което е отменена негова заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 943/24.02.2018 г., с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) временно е отнето свидетелството за управление на моторно превозно средство на К. Методиев до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробно се излагат твърдения относно установеното от контролните органи, а именно: К. Методиев е бил водач на МПС, към момента на спиране на МПС-то, изрично е отказал да бъде изпробван с техническо средство от автопатрул на ООП-СДВР. За нарушението е съставен акт за установяване на административно нарушение, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до оборване на констатациите му, а това не е сторено. Пред съда са разпитани двама свидетели на жалбоподателя и неправилно, въз основа на техните показания, е направен извод относно обстоятелството, че К. Методиев не е управлявал лекия автомобил при проверката. От настоящата инстанция се иска да бъде отменено постановеното съдебно решение и да бъде отхвърлена жалбата на лицето срещу наложената ПАМ. Ответната страна – К. Методиев, чрез своя процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховна административна прокуратура, чрез своя представител, участвал в производството, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд София град е била заповед № 943/24.02.2018 г. издадена от мл. автоконтрольор в отдел ПП, при СДВР, с която по отношение на К. Методиев е приложена принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, но за не повече от 18 месеца", като правно основание на мярката е посочен чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. От фактическа страна съдът е установил, че производството по издаване на оспорената заповед е започнало във връзка със съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 552278/24.02.2018 г. С акта е констатирано, че на 24.02.2018 г. около 04.00 ч., в гр. София, по ул. Царево село, с посока на движение към ул. Смърч, К. Методиев управлявал лек автомобил "Ауди" с рег. [рег. номер на МПС] и при направената му проверка отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо следство Дрегер, издаден му е и талон за медицинско изследване. При съставяне на акта, водачът е отбелязал, че при проверката не е управлявал лекия автомобил. Пред съда са разпитани двама свидетели на жалбоподателя, които са очевидци и твърдят, че по време на извършената проверка К. Методиев не е управлявал лекият автомобил. При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които водят до невъзможност да се разбере волята на административния орган. На първо място в мотивите на заповедта не е посочено конкретно фактическото основание за издаването на заповедта, като това препятства преценката за какво нарушение е наложена ПАМ. Освен това не е конкретизиран срокът на мярката, като е посочено, че се налага за не повече от 18 месеца. На последно място съдът е приел, че Методиев е бил проверен в момент когато не е управлявал МПС, като се е позовал на показанията на свидетелите, като е посочил защо им дава вяра. Постановеното решение е правилно, макар да не се споделят изцяло мотивите на решаващият състав. За да отмени заповедта за прилагане на ПАМ, съдът е приел, че при издаването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и не са били налице предвидените в закона материално правни предпоставки. При осъществената проверка относно законосъобразността на административния акт съдът е констатирал пропуск при определяне на срока на ПАМ. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че наложената принудителна административна мярка е наложена съгласно правната норма на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП до решаване въпросът за отговорността, но за не повече от 18 месеца. Макар в касационната жалба да е коректно цитиран законовия текст, в заповедта това не е така. Срокът, за който се прилага ПАМ, не е посочен, дори не е преписана правилно законовата разпоредба. В заповед № 943/24.02.2018 г. срокът е определен като "не повече от 18 месеца". Пропуснато е предвиденото от законодателя прекратително условие -"до решаване въпроса за отговорността". С цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение, в случаите по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, мярката се прилага под прекратително условие - "до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца". Срокът, за който ПАМ може да бъде приложена, е нормативно определен в чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП и при посочването му в заповедта административният орган не действа при условията на оперативна самостоятелност, тъй като не определя неговия размер. В настоящия случай обаче не е цитиран правилно законовият текст и не е посочено прекратителното условие, по силата на което ПАМ може да отпадне и преди изтичане на максимално предвидения срок за налагането й. Начинът, по който е цитирана правната норма в заповедта, не държи сметка за предвидената в ЗДвП възможност при по бързо решаване на въпроса за отговорността на нарушителя, действието на ПАМ да бъде прекратено. С настъпването на посоченото прекратително условие се преустановява действието на ПАМ, като законодателят е предвидил максимален срок за приложението й. Административният орган не е длъжен да определи конкретен срок на действие на процесната мярка, но в настоящия случай, като не е приложил правилно законовата норма, е пропуснал да посочи задължителен реквизит на заповедта. Допуснатото от административния орган нарушение е съществено, както правилно е посочил и АССГ, защото рефлектира върху самото волеизявление на органа, доколкото целта на закона не допуска да се налага принудителна административна мярка при липса на яснота относно нейния срок и защото рефлектира върху правата на задълженото лице. Останалите изводи направени от АССГ не се споделят от настоящата инстанция. Не е налице допуснато друго съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в неяснота относно това, в коя от хипотезите на правната норма е наложена ПАМ. От мотивите на заповедта и в акта за установяване на административно нарушение е посочено, че при извършена проверка категорично отказва проверка за употреба на алкохол и наркотични вещества и му е изваден талон за медицинско изследване. Посочените в АУАН, който е вписан в мотивите на ЗПАМ и направените в него фактически констатации дават възможност да бъде разбрано какво е нарушението, което е извършил К. Методиев. Според настоящият състав неправилно решаващият състав е приел, че констатациите на АУАН № 552278/24.02.2018 г. не са оборени от показанията на разпитаните по делото свидетели и е установено, че лицето не е имало качеството "водач" по време на проверката. Различието в преценката на касационната инстанция и АССГ относно горните факти не може да повлияе върху крайния извод за правилност на постановеното решение, тъй като при прилагането на ПАМ административният орган е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила, което е от категорията на съществените и е достатъчно основание да бъде отменен административния акт. С оглед гореизложеното, решението на АССГ, следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд