Решение № 12779 от 19.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5673/2023 г.

Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), чрез процесуалния представител Е. Рафаилов главен юрисконсулт против решение 1340 / 01.03.2023 г. по адм. дело 11369 / 2022 г. на Административен съд София град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила, поради необсъждане на част от доказателствата по делото и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответниците по касационната жалба Р. Рангелова, майка и законен представител на Р. Михайлова, чрез адвокат М. Петрова изразяват становище за неоснователност на същата. Молят обжалвания съдебен акт да бъде оставен в сила и претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 АПК е неоснователна. С решение 1340 / 01.03.2023 г. по адм. дело 11369 / 2022 г., Административен съд София град е отменил заповед РД-Е113-01-1775 / 24.11.2022 г. на Управителя на НЗОК, върнал е делото за издаване на нова заповед, при съобразяване с мотивите на решението по тълкуването и прилагането на закона в едномесечен срок и е присъдил разноски. Съдът е приел, че административният акт е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Решението е правилно. По делото е установено, че Р. Рангелова, в качеството й на майка и законен представител на малолетната й дъщеря Р. Михайлова е подала заявление по реда на чл. 23, ал.1 във вр. с чл. 7, ал. 1, т.1 от Наредба 2 от 27 март 2019Г. за медицинските услуги и други услуги по чл. 82, ал. 1А и ал. 3 от Закона за здравето (ЗЗ) и за реда и условията на тяхното одобряване, ползване и плащане с вх. Е 113-01-915 / 21.06.2022 г. Към заявлението са приложени всички изискуеми документи. Лечебно-контролната комисия (ЛКК) с протокол Е 113-06-2288 / 23.06.2022 г. е изискала протокол от ЛКК по неврохирургия от УМБАЛЦМ Пирогов и протокол от ЛКК по детска ортопедия и травматология от Изпълнителния директор на УСБАЛО проф. Б. Бойчев . Получено е било становище на ЛКК 372 / 27.06.2022 г., според което лечението на детето не може да се проведе в България, а може да се проведе в САЩ, според офертата или би могло да се направи опит същото да се проведе на територията на ЕС - в болницата в Шпайзинг, Австрия, след предварителна консултация. С протокол Е113-2929 / 09.08.2022 г. е установено, че вече има две положителни становища от ЛКК, сочещи в посока, че детето не може да се лекува в страната, но отново на основание чл. 29, ал. 3 от Наредбата е изискан личен преглед на детето. Така с протокол ЕО113-06 /3244/ 08.09.2022 г. са изискани експертни доклади . Д-р И. Чавдаров с вх. Е113-06-915 / 14.09.2022Г. е заявил, че такова лечение не се практикува в България, не може да се направи, а лекарят няма информация за друг специализиран център (различен от този в САЩ) за провеждане на операцията. Насочил е детето към Детска болница Сейнт Луис САЩ. Професор Б. Владимиров е посочил, че детето е подходящо за оперативно лечение дорзалнаризотомия, която не се извършва в България, но в рамките на ЕС може да се извърши консултация по преценка. Насочил е към професор М. Гено във Франция, Лион, с който детето може да бъде потенциално консултирано. От други заключения на лекари се установява, че опита в страната е силно ограничен. Въпреки представените доклади и заключения на специалисти, с протокол Е 113-06-3574/03.10.2022 г. и на основание чл. 29, ал. 3 от Наредбата, комисията е изискала да бъдат събрани още експертни становища. Изискан е бил доклад от Експертен съвет по Неврохирургия вх. Е 113-01-915/ 28.10.2022г., чието заключение е, че лечението на детето може да се проведе в България - в Клиниката по неврохирургия Св. Иван Рилски или в УМБАЛ Св. Марина Варна. Въз основа на проведеното административно производство е била издадена заповед РД-Е113-01-1775 / 24.11.2022 г. на Управителя на НЗОК, с която е направен отказ съгласно чл. 9, т. 1 във ар. чл. 6, т. 1 и т 4 от Наредбата. Решението на Административен съд София град се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за предмета на спора материалноправни норми, като е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същиото са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становищата по тях, и е отговорено на всички относими възражения. Редът за одобряване, ползване и заплащане на услугите по чл. 82, ал. 1а и 3 от Закона за здравето (ЗЗ) е установен в Наредба 2 от 27.03.2019 год. за медицинските и други услуги по чл. 82, ал. 1а и 3 от ЗЗ и за реда и условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане, издадена от министъра на здравеопазването. Съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредба 2 българските граждани имат право на заплащане на услуги по чл. 82, ал. 1а и 3 от ЗЗ във връзка с лечението им в страната или в чужбина съобразно тяхното заболяване, за които не са предвидени други механизми за финансиране със средства от държавния бюджет, общинските бюджети и от бюджета на НЗОК или които не могат да бъдат осигурени в страната, като съобразно ал. 4 от същия член, услугите по ал. 1 се заплащат след предварително одобрение от НЗОК, дадено по реда на тази наредба. Забавянето на лечението на детето, не му дава възможност да се лекува в пълен обем според индивидуалните му нужди и го ограничава с оглед наложителни консултативни прегледи и евентуална операция, за която няма яснота - дали, кога и от кого, при какъв успех може да се извърши в референтни клиники . Липсват доказателства, които да оправдават крайната цел и заявлението е било отхвърлено без да са изложени ясни и точни мотиви, относно къде да се проведе лечението. Съгласно представения протокол на ЛКК Пирогов по детска ортопедия и травматология 372/27.06.2022 г. лечението не е възможно на територията на страната. В тази посока е и ЛКК протокол 122/19.08.2022 г. от УМБАЛ Св. Иван Рилски на ЛКК по неврохирургия, който сочи, че лечението на детето не може да се проведе на територията на страната. Налице са две становища, съгласно които може и следва да се приложи чл. 82, ал, 1а ЗЗ и да се поемат разходите на детето за лечение, в болница, която не само е представила оферта, но е дала план за лечение, прогнозен изход от същото, както и срок за провеждането му. Правилно административният съд е приел, че със заповедта от се е стигнало до нарушаване на общите изисквания на чл. 35 и чл. 36 от АПК, задължаващи административния орган да събере и оцени всички относими доказателства и въз основа на тях да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая. Наличието на вече събрани доказателства в предходни производства не освобождават административния орган от задължението му по чл. 35 и чл. 36 от АПК. Липсата на фактически основания за издаване на акта е нарушение на изискванията за форма, тъй като лишават както адресата, така и контролната инстанция от възможност да прецени фактите, а оттам и приложимия закон. Неспазването на административнопроизводствените правила по чл.35, чл.36 АПК е съществено и води до нарушаване на принципа по чл.7 АПК. Доказването в административния процес е дейност по издирване и установяване на правнозначимите факти тоест на фактите, които биха допринесли за изясняването и правилното решаване на спора. Разпоредбата на чл.35 АПК е една от импликациите на принципа за участие за страните, както и за постигане на обективната истина. Нормата на чл.35 АПК създава насрещно задължение на административния орган да приеме и разгледа обясненията и възраженията на заинтересованите лица. Тази превантивна защита се намира в пряка връзка с разпоредбите на чл.34 АПК и се явява тяхно логическо продължение, както и във връзка с принципа на истинност, установен в разпоредбата на чл.7 АПК. Не на последно място, значение има и фактът, че пълното изясняване на фактическата обстановка има определящо значение за конкретното право на засегнатия адресат от акта да получи адекватно и съответстващо на заболяването му лечение и медицинска грижа. Едно от основните задължения на държавата е да закриля здравето на гражданите (чл. 52, ал. 3 Конституцията на Република България), разбирано като състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие. Това свое задължение държавата изпълнява чрез прилагане на принципите по чл. 2 ЗЗ, един от които е осигуряване на достъпна и качествена здравна помощ, налагаща обосновано и прецизирано спрямо законовите разпоредби, произнасяне от страна на административния орган по разглеждане на заявленията на лицата за медицинските и други услуги по чл. 82, ал. 1а и 3 ЗЗ и за реда и условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане. Предвид изложеното Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на процесуалния представител на ответната страна за присъждане на направените разноски за тази инстанция за адвокатско възнаграждение по смисъла на чл. 38, ал.1 от Закона за адвокатурата (ЗА). Разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗА предвижда, че адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на: 1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално затруднени лица; 3. роднини, близки или на друг юрист. В настоящия случай, пред първоинстанционния съд, е представено пълномощно, като в съдебно заседание пред ВАС е налице изрично искане, от което може да се установи недвусмислената воля на договарящите страни, че правната помощ се оказва от адвоката безплатно. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА и предвид изхода на спора, насрещната страна дължи разноски за възнаграждението на адв. Петрова, което съдът следва да определи в размер, не по-нисък от предвидения в Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и да осъди другата страна да го заплати. За процесуално представителство, защита и съдействие по такъв вид дела, чл. 8, ал. 3 от Наредбата предвижда адвокатско възнаграждение в размер на 1000,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение