Решение № 415 от 30.09.2010 г. на ВКС по н. д. № 348/2010 г.

Решение № 415 от 30.09.2010 г. на ВКС по н. д. № 348/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Ружена Керанова Производството пред Върховния касационен съд е по реда на чл. 420, ал. 1 във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на ЧНД № 4206/2009 г. по описа на Софийски градски съд. В искането се сочи, че постановеното по делото определение за групиране на наказанията, наложени на осъдения М. М. А., е допуснато нарушение на закона, поради което атакуваният акт подлежи на отмяна, а производството на прекратяване. В съдебното заседание искането за възобновяване се поддържа от представител на Върховната касационна прокуратура. Осъденият М. М. А. не се явява, редовно призован, като същият изрично е отбелязал, че не желае да участва в производството пред касационната инстанция. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането е основателно. Софийски градски съд с протоколно определение от 02.11.2009 г. по ЧНД № 4206/2009 г. се е произнесъл по реда на чл. 306, ал., т. 1 от НПК, като е групирал наложените на М. М. А. наказания по отделни дела, а именно: НОХД № № 3148/05 г. на СГС; 3521/05 г. на СГС; 1162/05 г. на СГС; 7510/05 г. на СРС; 789/06 г. на СГС; 383/06 г. на Районен съд - С. и 2110/05 г. на СГС, като е определил на осъдения най-тежкото измежду тях - десет години лишаване от свобода. В хода на производството съдът е събрал доказателства за всички предходни осъждания на А. по влезли в сила присъди до момента на постановяването на атакувания съдебен акт, но въпреки това се е произнесъл само за част от тях, както бе посочено. Извън формираната съвкупност са останали деянията, предмет на влезлите в сила присъди по НОХД № № 2011/06 г. по описа на СГС; 122/08 г. по описа на Окръжен съд - С.; 2442/06 г. по описа на СГС, Така постановения съдебен акт е в противоречие с процесуалния закон (чл. 14 от НПК), както и в противоречие с чл. 25 от НК, тъй като не е извършено пълно и цялостно групиране на престъпленията на осъдения и налагане на общо наказание за тях (виж в този смисъл ТР № 3/2009 г. по т. д. № 3/09 г. на ОСНК). Съдебният акт, предмет на искането, има и друг порок. Необсъждането на останалите присъди, макар данни за същите да са били събрани, е препятствало възможността да се установи, че след влизане на последната присъда в сила - по НОХД № 2442/06 г. по описа на СГС е образувано и проведено производство по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК във вр. с чл. 25 от НК, по което има влязъл в сила съдебен акт (определение от 29.05.2009 г. по ЧНД № 1629/2009 г. по описа на СГС). С посоченото определение е извършено пълно и цялостно групиране на наказанията, налагани на осъдения с отделни присъди и също е било приложено към делото, но съдът го е игнорирал. От това следва, че към момента на постановяване на определението по ЧНД № 4206/09 г. въпросът за определяне на общото наказание за известните множество престъпления, за които А. е бил осъждан с отделни присъди, е разрешен. Съдът е следвало да прекрати производството, поради наличието влязъл в сила съдебен акт по разгледаните въпроси, без да са налице нови обстоятелства. Посоченото до тук обуславя и извод, че атакуваният съдебен акт подлежи на отмяна. Не се налага връщане на делото за ново разглеждане, тъй като и ВКС, с оглед правомощията си по чл. 425, ал. 1, т. 2 от НПК, може да прекрати наказателното производство. По гореизложените съображения, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,