Решение № 9241 от 9.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4495/2009 г.

Решение № 9241 от 9.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4495/2009 г., III о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 34б, ал. 3, изр. 2 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД). Образувано е по жалба на Моню Иванов Монев, нотариус с район на действие Районен съд - гр. Перник, против заповед № ЛС-И-78 от 5.02.2009 г. на Министъра на правосъдието, с която е отказано преместването му като нотариус в района на Районен съд - София. Жалбоподателят твърди, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като са налице важни причини, които налагат преместването му и обстоятелства обосноваващи необходимостта от откриване на допълнително място по смисъла на чл. 10, ал. 4 ЗННД. Иска се отмяна на административния акт. Ответната страна - министър на правосъдието, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Поддържа, че не са налице важни причини, обосноваващи необходимост от преместване. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав намира жалбата за допустима- подадена срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, от неблагоприятно засегната от него страна и в срока по чл. 149, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Въз основа на представените от страните писмени доказателства, съдът приема за установено следното: Жалбоподателят е вписан като нотариус с район на действие Районен съд - Перник от 23.11.2004 г. С молба вх. № 94-М-511 от 21.11.2008 г. същият прави искане пред министъра на правосъдието за преместването му като нотариус в района на Районен съд -София. Молбата си мотивира с обстоятелството, че от 2001 г. живее на съпружески начала с Десислава Матева, която работи като адвокат в гр. София, като от 2005 г. живеят в притежавания от нея апартамент. На 1.10.2007 г. се родила дъщеря им Анна Монева и като родител следвало да участва в грижите за детето и да бъде в непосредствена близост до близките си. Представя доказателства за твърдените в молбата факти -нотариални актове, удостоверение за раждане на Анна Монева и копие от личните карти на родителите, от които се установява, че постоянния им адрес е в гр. София. Молбата е разгледана от комисия, назначена със заповед № ЛС-И-1475/ 22.10.2008 г. на министъра на правосъдието, която след обсъждане на съображенията и представените доказателства, стига до заключението, че не са налице важни причини, които да обосновават необходимост от преместване на нотариуса в друг район, както и че не съществува свободно място за нотариус в района на Районен съд - гр. София, в който заявителят иска да се премести. По тези мотиви комисията предлага молбата да бъде оставена без уважение (протокол от 9.01.2009 г.). Въз основа на данните по преписката и в съответствие със становището на комисията министърът на правосъдието издава заповед № ЛС-И-78/5.02.2009 г., предмет на обжалване, с която отказва да удовлетвори молбата за преместване. При така установените факти настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, трето отделение, обосновава следните правни изводи: За конкретната административна заповед, издадена при оперативна самостоятелност, съдът проверява на основание чл. 169 АПК дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове по чл. 146 АПК. Министърът на правосъдието е компетентен по смисъла на чл. 10, ал. 5 във връзка с чл. 34б, ал. 2 от ЗННД орган, на когото по силата на закона е предоставена възможност (може) свободно да избере начина за законосъобразно решаване на въпроса за преместване на нотариуса в друг район. Оспорената заповед е издадена в предвидената в чл. 59, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) писмена форма, като съдържа посочените в текста реквизити и при спазване на административнопроизводствените правила. Същата е постановена и в съответствие с материалноправните изисквания, предвидени в чл. 34б, ал. 1 от ЗННД. Съгласно цитирания текст нотариус може да бъде преместен в друг район на действие поради важни причини и при открито място по чл. 10 от ЗННД (разпоредба, която регламентира минималния брой места за нотариуси в определен район, съобразно числеността на населението и конкретната необходимост по преценка на министъра на правосъдието - чл. 10, ал. 4 от ЗННД). Институтът на преместване на нотариус в друг район е предвиден да се допуска само като изключение. Основният принцип е за заемане на място от кандидат за нотариус чрез конкурс. Анализът на нормата на чл. 34б, ал. 1 ЗННД показва, че изброените в нея предпоставки са кумулативни, т. е. преместването може да се осъществи само при едновременното наличие на двете условия - важни причини, които да налагат преместването и открито място за нотариус в района, в който действащият такъв иска да се премести. В случая съдът приема, че тези предпоставки не са изпълнени. Доколкото причините, посочени в закона като "важни" не са легално определени, преценката дали такива са налице следва да се направи конкретно, съобразно данните за всеки отделен случай. При тези критерии съдът намира, че посочените в молбата за преместване причини не могат да се приемат за важни по смисъла на закона, тъй като са с личен и временен характер, а и не са предизвикани от обстоятелства, които да не могат да бъдат преодолени по друг начин. Отглеждането на малолетното дете на жалбоподателя безспорно е важен за последния личен въпрос, който обаче той самия е приел да разреши по този начин без това да се налага от обективни фактори. Родителските грижи следва да се полагат от двамата родители и най-вече от майката с оглед ниската възраст на детето-1 година и половина към датата на заповедта. Работното място на нотариуса в гр. Перник е на близко разстояние от постоянното му местожителство в гр. София и всекидневното му пропътуване (което по твърденията на жалбоподателя е правено и преди раждането на детето) дава възможност да упражнява ежедневни родителски грижи. Следователно описаните в молбата трудности, свързани с отглеждането и възпитанието на детето са предвидими и временни последици от съзнателно взето лично решение на жалбоподателя, поради което не могат да обосноват пренебрегване на професионалната дейност на нотариуса и и да се приемат за важни причини, налагащи преместването на жалбоподателя в друг район на дейност. Не е осъществена и втората от посочените по-горе предпоставки. Липсва вакантно място за нотариус в района на Софийския районен съд. Откриването на такова допълнително място е в резултат на необходимост, като преценката за това дали такава е налице е от компетентността на административния орган (чл. 10, ал. 4 от ЗННД) и е продиктувана на първо място от оптималното осъществяване на нотариалната дейност за цялата страна. След като такава необходимост не е установена, преместването в посочения в молбата друг район на действие не може да се извърши. Следователно, като отказва да разреши исканото преместване, административният орган постановява акт в съответствие със закона и неговата цел. С оглед изложеното съдът приема, че оспорената заповед е издадена при спазване на предпоставките на чл. 34б, ал. 1 от ЗННД, поради което и с оглед липсата на други пороци по смисъла на чл. 146 АПК, не са налице основания за нейната отмяна. Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение,