Решение № 6643 от 7.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11830/2018 г.

Решение № 6643 от 7.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11830/2018 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 237 - 244 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила на 06.03.2018 г. МОЛБА ЗА ОТМЯНА НА ВЛЯЗЛО В СИЛА СЪДЕБНО Решение от В. Асенов, [населено място], [квартал], [улица], по реда на чл. 239, т. 5 от АПК, на решение № 921 от 15.02.2018 г. по адм. дело № 10929/2017 г. на АССГ (Административен съд София – град). Молителят счита, че това решение е незаконно и противоречи на задължителната съдебна практика на ВКС, а именно ТР на ОСГК на ВКС № 1 от 1997 г. по гр. дело № 11/1997 г. в частта му относно спор за материално право по ЗСПЗЗ. Заявява, че ако в случая наистина има спор за материално право, то този имот следва да остане празен и да не се записва на никой в плана на новообразуваните имоти докато не се реши този спор. По тези съображения моли да бъде отменено влязлото в сила решение по реда на чл. 303 от ГПК и делото върнато на ниво СРС (Софийски районен съд) за ново гледане. В изпълнение на разпореждане от 23.03.2018 г. на съда за представяне на точно и мотивирано изложение на основанието за отмяна на влязлото в сила решение съобразно изискването на чл. 239 АПК и да се посочат адреси за призоваване на останалите страни по делото, молителят В. Асенов е представил МОЛБА от 8.05.2018 г., в която на първо място заявява, че адресът на ответната страна е посочил в самата молба за отмяна и останали ответници в делото няма. Посочил е адрес на заинтересованото лице Ц. Виденова. На второ място заявява, че в самата молба е посочил процесуалните нарушения на съда по реда на чл. 235, т. 5 от АПК. Освен това твърди, че като страна не е бил редовно призован за последното съдебно заседание в АССГ и не е могъл да си осигури адвокатска защита от адвокат Г. Стоянов служебно ангажиран за това с. з. и счита, че призовката по делото следва да се изпраща на него като страна, а не на процесуален представител. В открито съдебно заседание пред ВАС молителят се явява лично и с адв. Стоянов, който поддържа молбата за отмяна, и допълнителната молба към нея и моли да бъде уважена така, както е предявена и делото върнато на АССГ за повторно разглеждане по същество. Претендира присъждане на разноските, направени пред тази инстанция. Като реплика адв. Стоянов заявява, че неговият доверител наистина се е явил в съдебното заседание, но той не е редовно призован и съдът не му е дал възможност да отложи делото и това е нарушението. Молителят В. Асенов представя писмени доказателства, заверени "вярно с оригинала". Ответникът – Областен управител на Област София, чрез надлежно упълномощен юрисконсулт Тодорова оспорва молбата за отмяна и моли да бъде потвърдено решението на АССГ. Счита, че не са налице основания за отмяна и основанието, което е посочено не кореспондира със съдържанието на молбата за отмяна. Претендира разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение. От ответната (заинтересованата е по-прецизното процесуално качество) страна Ц. Виденова, [населено място], чрез адв. Стоичкова е постъпил писмен Отговор, в който се моли да бъде отхвърлена молбата за отмяна като неоснователна и недопустима. В открито съдебно заседание пред ВАС се явява лично и с пълномощника си, счита молбата за недопустима и моли да бъде отхвърлена, защото видно от решението и от доказателствата лицето В. Асенов е присъствал лично в съдебно заседание, така че не са му нарушени правата. Моли решението на Административен съд София – град да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноските по делото, така както са направени. Ответната (заинтересованата) страна Х. Гьорева, [населено място], се явява лично, оспорва молбата, заявява, че не вижда основание за отмяна и моли решението да бъде потвърдено. Ответната (заинтересованата) страна Д. Димитров, [населено място] се явява лично, оспорва молбата за отмяна, твърди че мястото си го знае и е тяхно и има от 25 години нотариален акт. Ответната (заинтересованата) страна Л. Костова, [населено място], се явява лично, оспорва молбата за отмяна и тяхното възражение. Заявява, че няколко пъти съдията го е попитал, тъй като е без адвокат, дали желае да започне делото и той е казал, че сам ще се защитава. Ответната (заинтересованата) страна М. Тонева, [населено място], не заявява становище по молбата за отмяна. В производството по отмяната на влязъл в сила съдебен акт законодателят не е предвидил участието на прокурор нито по отменения Закон за Върховния административен съд (ЗВАС), нито по действащия понастоящем Административнопроцесуален кодекс (АПК), поради което и представител на Върховната административна прокуратура не е дал заключение по делото. Настоящият тричленен състав на ВАС намира, че процесната МОЛБА ЗА ОТМЯНА се явява депозирана в срока по чл. 240 от АПК в действащата към момента на подаването й редакция преди изменението и допълнението в ДВ, бр. 77 от 18 септември 2018 г., в сила от 1.01.2019 година, от надлежна страна, спрямо която съдебният акт е неблагоприятен, каквото е изискването на чл. 238, ал. 1 АПК, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, се явява НЕОСНОВАТЕЛНА. С решение № 130977 от 29.05.2017 г. по гражданско дело № 21433/2016 г., в производство по реда на чл. 145 и следващите от АПК във връзка с § 4к, ал. 6 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), Софийски районен съд, І Гражданско отделение, 29 състав ОТХВЪРЛЯ жалба, подадена от В. Асенов от [населено място], [квартал], [улица], против Заповед № РД-15-056/10.05.2012 г. на Областен управител на Област София за одобряване на плана на новообразуваните имоти за обекти в землището на кв. Гниляне, район Нови Искър, Столична община, в частта досежно имоти с идентификатори 68134.5927.101 и 68134.5927.102 по плана на новообразуваните имоти за м. "Рагеви круши", кв. Гниляне, район Нови Искър. Със същото решение съдът ОСЪЖДА жалбоподателя да заплати на ответната и заинтересованата страна Ц. Виденова, направените по делото разноски. С решение № 921 от 15.02.2018 г. по адм. дело № 10929/2017 г., в производство по реда на чл. 208 – 228 от АПК, тричленен състав на Административен съд София - град, ІV касационен състав, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ОСТАВЯ В СИЛА горното решение № 130977 от 29.05.2017 г. по гражданско дело № 21433/2016 г. по описа на Софийски районен съд, І –во ГО, 29 състав и ОСЪЖДА касационния жалбоподател В. Асенов от [населено място], да заплати разноските на същите страни. Решението е постановено в касационно производство по реда на чл. 208 и следващите от АПК, поради което е окончателно и от датата на постановяването му влиза в сила решението на първоинстанционния съд. Влязлото в сила съдебно решение може да бъде отменяно само по извънредния способ и само на посочените от молителя основания. Отмяната по реда на чл. 237 и сл. от АПК е извънинстанционно средство за контрол върху влезли в сила съдебни решения, както и за защита срещу влезли в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. Основанията за отмяна са изчерпателно изброени в чл. 239 АПК от т. 1 до т. 6 включително. Самостоятелно основание за отмяна е и това по чл. 246 АПК - от трети лица, за които решението има сила и е неблагоприятно, макар и да не са били страни по делото. В конкретния случай молителят В. Асенов претендира отмяна не на решението на Софийски районен съд, а иска отмяна на решението на Административен съд София - град, като се позовава на основанието по чл. 239, точка 5 от АПК. Веднага на това място за яснота на молителя, който в първоначалната си молба за отмяна е искал отмяна по реда на чл. 303 от ГПК следва да се отбележи, че в Глава четиринадесета от Административнопроцесуалния кодекс са регламентирани условията и реда за отмяна на влезли в сила съдебни актове, поради което, след като въпросът е уреден изрично, правилата на чл. 303 и сл. от Гражданския процесуален кодекс не намират приложение. Съгласно чл. 239, точка 5 от АПК, актът подлежи на отмяна, когато "страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани". Молителят твърди нарушение при провеждане на откритото съдебно заседание пред Административен съд София – град на датата 19.01.2018 година. Всъщност адм. дело № 10929/2017 г. по описа на Административен съд София - град е било образувано по постъпила касационна жалба от В. Асенов срещу решение № 130977 от 29.05.2017 г. по гражданско дело № 21433/2016 г. на Софийски районен съд. По делото са проведени две съдебни заседания – на 8.12.2017 година и на 19.01.2018 година и не е вярно твърдението на пълномощника на молителя, че съдебното заседание на 19.01.2018 г. е единственото. И на двете съдебни заседания касаторът В. Асенов се е явявал лично. В съдебно заседание на 8.12.2017 г. съдът е дал ход на делото и ход по същество и е обявил, че ще се произнесе с решение в срок. В срока за произнасяне на решението си обаче съдът е установил, че заинтересованата страна М. Тонева е нередовно призована, поради което, с определение от 11.12.2017 г. е отменил хода по същество и е насрочил делото за 19.01.2018 г., като изрично е разпоредил да се призоват всички страни. От приложените по делото разписки се установява, че за тази дата на касационния жалбоподател (касатор) В. Асенов са изпратени две призовки: едната е връчена на В. Асенов чрез адв. Г. Стоянов на датата 21.12.2017 г. и видно от приложената на л. 73 разписка, е получена "лично" от адвоката, а другата е връчена на В. Асенов на адреса, посочен в касационната жалба на датата 2.01.2018 г. и видно от приложената на л. 71 разписка е получена "лично" от самото лице. При тези обективни данни, е спазена разпоредбата на чл. 56, ал. 3 от ГПК, че призоваването се извършва най-късно една седмица преди заседанието, поради което касаторът В. Асенов е бил редовно призован за съдебното заседание на 19.01.2018 година и твърдението му, че не е редовно призован не се подкрепя от изложените факти. Призовката е изпратена и на молителя лично, и на адвокат Стоянов, поради което изразеното от молителя в допълнителната молба, че призовката по делото следва да се изпраща на него като страна, а не на процесуален представител, е спазено. В това открито съдебно заседание на 19.01.2018 г. В. Асенов в качеството си на касатор (касационен жалбоподател) се е явил "лично", заявил е "да се даде ход на делото", заявил е, че "поддържа касационната жалба и няма доказателствени искания и няма да сочи други доказателства", а в хода по същество е развил съображения, че решението на СРС е неправилно и моли да бъде отменено. След пледоариите и на другите явили се по делото страни, съдът е обявил, че ще се произнесе с решение в срок, и на 15.02.2018 г. е постановил съдебното решение, на което понастоящем се иска отмяна. Във връзка с възражението на адв. Стоянов в производството по отмяната, че съдът не е дал възможност на касатора да отложи делото следва да се посочи, че за разглеждане на делото се съставя протокол, в който се вписват мястото и времето на заседанието, съставът на съда, името на секретаря, явилите се страни и техните представители, същността на изявленията, исканията и изказванията на страните, представените писмени доказателства, показанията на свидетелите и на другите лица по делото и констатациите и определенията на съда – чл. 150, ал. 1 ГПК. В протокола от проведеното на 19.01.2018 г. съдебно заседание няма отразено искане на касатора за отлагане на делото, и ако той или пълномощникът му е считал, че такова не е записано, е имал възможността да поиска поправка или допълване на протокола по реда на чл. 151 от ГПК. Не са били нарушени правата на касатора В. Асенов за защита, защото при личното му явяване, съдът не е имал задължение да отложи делото, за да се яви и адвокат. Както се установи по-горе, за това съдебно заседание е призован и адв. Стоянов, и взаимоотношенията между "клиент" и "адвокат" не стоят на проверка и преценка на съда. Междувпрочем, по делото няма данни адв. Стоянов да е бил служебно ангажиран за това съдебно заседание, както твърди молителя в допълнителната си молба. Тоест, няма никакво нарушение на процесуалните правила от страна на съда, които да са лишили молителя да участва в производството по касационното дело. Нито една от предпоставките на чл. 239, т. 5 от АПК не е налице в конкретния случай – няма нарушение на съдопроизводствени правила вследствие на които страната да е била лишена от възможност на участва в делото или да е не е била надлежно представлявана. Напротив страната се е явила и не е имало препятствие да се защитава сама. Защитата от адвокат не е задължителна и неявяването на адвокат при редовно призована страна не води до извод за нарушение на чл. 6 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, както счита пълномощникът на молителя. Не на последно място следва за яснота да се отбележи, че в производството по отмяна на влязъл в сила съдебен акт не се преценяват касационни основания за отмяна на постановено съдебно решение, които според чл. 209 от АПК са: нищожност; недопустимост и неправилност в трите форми на този порок - поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Затова са ирелевантни твърденията на молителя, че решение № 921 от 15.02.2018 г. по адм. дело № 10929/2017 г. е незаконосъобразно и в противоречие с ТР на ОСГК на ВКС № 1 от 1997 г. по гр. дело № 11/1997 година, както и че е налице спор за материално право. Кои имоти да бъдат включени в плана на новообразуваните имоти, който се одобрява от областния управител на основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28б, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, е извън предмета на производството по отмяната на влязло в сила съдебно решение. Съгласно чл. 244, ал. 2 от АПК, ако съдът отмени решението на което се иска отмяна, той връща делото за ново разглеждане от друг състав, но никога не решава спора по същество. Следва да се отбележи още за яснота, че непълнотата на доказателствата не е основание за отмяна на съдебно решение нито в редовно инстанционно касационно производство, нито в извънинстанционно производство по отмяна на влязло в сила съдебно решение и затова са неотносими, макар и заверени "вярно с оригинала" представените от молителя в производството пред ВАС писмени доказателства. С оглед всичко изложено до тук, в конкретния случай не е налице нито една от хипотезите, предвидени в чл. 239, т. 5 от АПК, поради което подадената молба за отмяна на влязлото в сила решение на Административен съд София - град ще трябва да бъде отхвърлена. При този изход на делото, на молителя не следва да се присъждат разноски, въпреки че са поискани своевременно. На ответната и заинтересованата страна Ц. Виденова се дължат разноски за юрисконсулт и адвокат. Относно юрисконсултското възнаграждение – следва да се има предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК в редакцията й след изменението на кодекса, обнародвано в "Държавен вестник" бр. 8 от 24.01.2017 г., във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която законът препраща, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лева. Предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, за производството по настоящото дело в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лева. Относно адвокатското възнаграждение – видно от представения Договор за правна защита и съдействие, между Ц. Виденова като "клиент" и адвокат Стоичкова е договорено и изплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева. В открито съдебно заседание пред ВАС, проведено на 22.04.2019 г., пълномощникът на молителя е направил възражение за прекомерност, което е с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, и което следва да бъде уважено, тъй като делото не се характеризира нито с фактическа, нито с правна сложност. Затова възнаграждението следва да бъде намалено на 500 лева, което е минималният размер съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо от АПК, Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение,