Решение № 652 от 16.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1130/2008 г.

Решение № 652 от 16.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1130/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по § 2 от ПЗР на ГПК/07 г. във вр. с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.) Образувано е по касационна жалба на С. Г. С. против решение от 13.11.07 г. по гр. дело № 278/07 г. на Окръжен съд-Монтана, с което е оставено в сила решението от 15.02.07 г. по гр. дело № 619/06 г.на Районен съд - Монтана. С него са отхвърлени исковете на същата страна с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС против Ю. М. В. за разпределение ползването върху имот ХVIII, пл. № 3* и № 3* от кв.65 по плана на Монтана и таванска част от жилищна сграда - близнак, както и срещу Е. Г. Т. за разпределение ползването на таванската част от жилищната сграда-близнак, построена в описания по-горе имот, като неоснователни. Със същото решение е оставен без разглеждане искът, предявен от С. С. против Е. Г. Т., В. И. К., Й. К. Й., Я. К. Г., Й. З. Г. и Р. П. Г. с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС за разпределяне право на ползване върху свободен терен от имот ХVIII пл. № 3* и № 3* в кв. 65 по плана на гр. М., целият от 486 кв. м, поради разпределено ползване с влязъл в сила съдебен акт по гр. дело № 607/77 г. на РС - Монтана. Изложени са касационни основания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли решението да бъде отменено и исковете-уважени. Ответниците по касационната жалба не заявяват становище. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.), срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й по реда на чл. 218ж, ал. 1 от ГПК (отм.), с оглед заявените касационни основания, съдът установи следното: За да отхвърли предявените искове по чл. 32, ал. 2 от ЗС за разпределение ползването на таванска част от жилищна сграда-близнак въззивният съд е приел, че ищецът С е собственик на идеална част от това таванско помещение, но не притежава правото да по ползва - нот. акт № 18/1969 г. Правото на ползване като ограничено вещно право върху таванското помещение е прехвърлено от праводателя на ищеца Г. С. Ц. на трето неучастващо в процеса лице - В. С. Според съда, след като страните не са носители на правото на ползване върху процесното таванско помещение, искът за разпределение на ползването му е неоснователен. Изложени са и съображения, че искът не може да бъде уважен и на друго основание - процесното таванско помещение представлява неизползваемо подпокривно пространство, установено от заключението на вещите лица, следователно има характер на обща част на сградата, поради което е недопустимо разпределяне на ползването му по съдебен ред. Относно дворното място е прието, че не е обоснована необходимостта от преразпределение на ползването му с оглед извършеното по съдебен ред разпределение на дворното място с влязло в сила решение по гр. дело № 607/07 г. на МРС. Касационната жалба е неоснователна. Въззивният съд е приложил правилно материалния закон - чл. 32, ал. 2 от ЗС. Релевантните за спора факти и доводите на страните са обсъдени съобразно изискванията на чл. 188, ал. 1 от ГПК (отм.). Формираният във въззивното решение извод за неоснователност на предявените искове е в съответствие със закона и доказателствата по делото. При безспорно установените факти, че страните не са носители на правото на ползване върху процесното таванско помещение обосновано е прието, че искът за разпределение на ползването между тях на това помещение е неоснователен. Правилно съдът е приел, че е недопустимо преразпределение на дворното място след извършеното предходно с влязло в сила съдебно решение при липсата на данни за нови обстоятелства, които да налагат това. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. 2 от ГПК (отм.) въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.