Решение № 3492 от 21.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9473/2023 г.

Производството е по реда на чл. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба от директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), чрез юрк. Аврамова, против Решение 5378 от 14.08.2023г., постановено по дело 9572 по описа за 2022г. на Административен съд-София-град, допълнено с Решение за поправка на очевидна фактическа грешка 5471 от 25.08.2023г., постановено по същото дело, с което е обявена нищожността на Ревизионен акт Р-22221921007070-091-001/23.06.2022г., издаден от Б. Бончев като орган, възложил ревизията и М. Начева - ръководител на ревизията, органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, в частта, потвърден с Решение 1454/08.09.2022г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика при Централно управление на Националната агенция за приходите. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради противоречие на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Инвокира се оплакване, че необосновано съдът е счел, че заповедите на заместник изпълнителния директор се делегират правомощия по възлагане на ревизии по чл. 112, ал. 2, т. 2 ДОПК, каквито не са предвидени в цитираната разпоредба. Твърди се, че не е налице дерогиране компетентността по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК на териториалния директор, а се дерогира ограничението на същия да делегира правомощията си по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК на органи по приходите и служители от същата дирекция. Изложени са доводи, че първостепенният съд необосновано е приел, че ревизионният акт е нищожен поради липса на компетентност на служители от различни териториална дирекция от тази на седалището и адрес на управление на ревизираното лице. Поддържа, че била налице териториална компетентност за извършване на всички процесуани действия от приходните органи. Оспорва извода на съда, че ревизиионният акт е постановен в нарушение на чл. 10, ал. 9 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), доколкото при тълкуването на текста на разпоредбата не произтича компетентност за органите по приходите от друга ТД на НАП, различна от компетентната по смисъла на чл. 8 ДОПК. Настоява за отмяна на атакуваното решение. Претендира присъждане на разноски. Ответникът- МИК Експрес ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Видолов, оспорва основателността на жалбата, по подробно изложени съображения в писмен отговор. Сторено е искане за присъждане за разноски за адвокатски хонорар. Прокурорът от Върховна прокуратура на Република България дава заключение за основателност на касационната жалба в мотивирано становище по съществото на делото. Върховният административен съд - Осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима, като за да се произнесе по същество приема следното: При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Върховният административен съд състав на осмо отделение намира обжалваното решение за правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а за да се произнесе по същество установи следното: Предмет на съдебен спор пред Административен съд- София-град е била законосъобразността на Ревизионен акт Р-22221921007070-091-001/23.06.2022г., издаден в рамките на ревизионно производство, образувано със Заповед за възлагане на ревизия Р-22221921007070-020-001/13.12.2021г., издадена от Б., на длъжност началник сектор Ревизии при ТД на НАП Велико Търново. За компетентността на органа, възложил ревизията, в решението на директора е посочено, че тя произтичала от три заповеди: 1/ Заповед ЗЦУ ОПР-9/21.05.2021г. на изпълнителния директор на НАП, с която оправомощава зам.изпълнителния директор с подробно описани в заповедта правомощия (л.22) ; 2/ Заповед 3-ЦУ-3287/ 08.11.2021 г., с която Б. Бончев, М. Начева и А. Василева са включени в списък на органи по приходите, за които не се прилагат правилата на чл. 7, ал. 1 и чл. 8 ДОПК и осъществяват правомощията си по чл. 12, ал. 1 ДОПК на територията на цялата страна , издадена от зам. изпълнителния директор на НАП (л. 23) ; 3/ Заповед З- ЦУ-3523/13.12.2021г. (л.21), С обжалваното решение Административен съд- София- град е прогласил нищожността на ревизионния акт и на основание чл. 160, ал.5 ДОПК е изпратил преписката на компетентния орган по приходите при ТД на НАП - София за възлагане на ново ревизионно производство по отношение на М И К Експрес ЕООД за д. периоди м. 01.06. до 31.10.2021г., с изключение на м. 04 .2021г. Аргументите за този извод са извлечени от представената по делото Заповед от 13.12.2021г. на зам- изпълнителния директор на НАП и направеното тълкуване от съда на разпоредбите на чл. 8, ал. 1, т. 3 ДОПК и чл. 10, ал. 9 ЗНАП. Изложил е мотиви, че възложилият на ревизията- Б., на длъжност началник сектор Ревизии при ТД НАП Велико Търново, е оправомощен в нарушение на разпоредбата на чл. 112, ал.2, т.2 ДОПК. Решаващият състав е констатирал липса на доказателства за установеност на необходимостта в хипотезата на чл. 10, ал. 9 ЗНАП. Формирал е извод, че от тази норма не произтича компетентност за приходната администрация от друга ТД на НАП да издава актове спрямо лица, които не са териториалната компетентност на съответната дирекция. Поради изложените мотиви съдът е счел, че липсват каквито и да е данни и мотивировка и кое обстоятелство е наложило да се възложи и извърши ревизията на М И К Експрес ЕООД от служители от ТД на НАП-Велико Търново, вместо от органи по приходите в ТД на НАП София. Съгласно чл. 7, ал.1 ДОПК актовете по този кодекс се издават от орган по приходите от компетентната териториална дирекция. На основание чл. 8, ал.1, т. 3 ДОПК компетентната ТД на НАП относно производствата по този кодекс е тази по седалището на местното юридическо лице. Правилно е прието от първостепенния съд, че компетентната ТД на НАП е гр. София, доколкото седалището и адресът на управление на ревизираното лице е гр. София, [жк], [адрес]. Не се спори по делото, че ревизиращият екип е съставен от органи по приходите от ТД на НАП Велико Търново, определени въз основа на писмо на заместник изпълнителния директор на НАП, на основание чл. 10, ал. 1 и 2 ЗНАП както следва: М. Начева- главен инспектор, ръководител на ревизията и Г. Николова- главен инспектор по приходите при ТД НАП- Велико Търново, както и възложител на ревизията- Б. Бончев, съгласно Заповед от 01.05.2021г. по чл. 12, ал.6, издадена от изпълнителния директор на НАП. Съгласно чл.10, ал. 8 ЗНАП в приложимата й по време редакция преди изм. с ДВ, бр.105/2020г., в сила от 01.01.2021г., при необходимост за изпълнение на възложените на агенцията функции, изпълнителният директор на НАП или оправомощено от него длъжностно лице може да нареди служители от една териториална дирекция да преминат в друга териториална дирекция, за изпълнение на което съответният териториален директор командирова служители от поверената му дирекция при условия и ред, определени в КТ. В разпоредбата на чл. 10, ал. 9 ЗНАП изрично се регламентира възлагането от изпълнителния директор на НАП или оправомощен от него заместник, който да нареди служители от една териториална дирекция да осъществяват правомощията си по отношение на лица, за които съгласно правилата на чл. 8 ДОПК компетентни са органите на друга териториална дирекция, включително за части от работното време и без промяна на мястото на работа, но то е само при само при необходимост, което изрично е упоменато в цитираната разпоредба. Правилно и законосъобразно първостепенният съд е приел, че няма никакви мотиви в гореописаните заповеди какво е наложило ревизията на дружеството да се проведе от органи по приходите извън компетентната териториална дирекция по чл. 8, ал. 1, т. 3 ДОПК. В случая става въпрос за изключение от правилата, заложени в чл. 7, ал. 1 и чл. 8 ДОПК за обхвата на териториалната компетентност, която за процесния случай е обвързана със седалището и адреса на управление на юридическото лице, каквото е ревизираното лице. Гореизложеното налага извод, че цитираните заповеди са издадени без да са налице предпоставките за издаването им. Съответстващ на закона е изводът на първостепенния съд, че такива доказателства и мотиви за необходимостта процесната ревизия да се извърши от органи по приходите от ТД на НАП Велико Търново, а не от компетентната ТД на НАП София не са представени по делото. Твърдения в този смисъл не са изложени и от процесуалния представител на приходната администрация. Обосновано първостепенният съд е достигнал до извод, че делегирането на правомощия от заместник изпълнителния директор на органи по приходите от друга териториална дирекция, различна от тази по чл. 8 от ДОПК да извършат ревизия на лицето, чийто адрес се намира в гр. София, противоречи и на нормата на чл. 112, ал. 2 от ДОПК. Според цитираната разпоредба дадените правомощия в чл. 112, ал. 2, т. 2 от ДОПК са изрична компетентност на изпълнителния директор или негов заместник, които разполагат в възможността да възлагат ревизия по отношение на данъчно задължени лица на територията на цялата страна, но се допуска възможност последните да делегират правомощията си към конкретни органи по приходите от съответна ТД на НАП, т.е могат да възлагат ревизии, но нямат правомощия да оправомощават друг орган да стори това. С оглед изложеното правилно първостепенният съд е приел, че оспореният ревизионен акт е нищожен, тъй като не е налице териториална компетентност по смисъла на чл. 7, ал. 1 вр. чл. 8, ал. 1, т. 3 ДОПК, в резултат на което са опорочени възлагането и извършването на ревизията, което тежко нарушение, води до нищожност на издадената заповед за възлагане на ревизия, а оттам се явява опорочено и цялото ревизионно производство. При този изход на делото е основателно искането на ответника за присъждане на разноски, които съобразно доказателствата за тяхното извършване се констатираха в общ размер на 2000 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - осмо отделение,