Решение № 6040 от 16.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14293/2016 г.

Решение № 6040 от 16.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14293/2016 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Я. С. К., чрез проц. си представител адв. Г. Б.-Я., против решение № 1276/3.10.2016 г., постановено по адм. д. № 220/2016 г. по описа на Административен съд Б.. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Я. С. К. против заповед № 17-108/11.03.2016 г. на началника на СГКК-Б., с която, на осн. чл. 54, ал. 2 ЗКИР е постановен отказ за изменение на КККР, одобрена със заповед № РД-18-32/10.05.2006 г. на ИД на АГККК, гр. С. за Б., с последно изменение със заповед № 18-7867/8.10.2015 г. относно корегиране на границата на ПИ 04279.603.32 и обособяване на два броя нови поземлени имота с проектни идентификатори 603.358 и 603.359 поради наличие на спор за материално право. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. При анализа на събраните в хода на административното и съдебно производство гласни и писмени доказателства първоинстанционният съд обосновано е приел, че в конкретният случай е налице спор за материално право. Това е така, тъй като с исканото изменение се засяга площта на ПИ 603.32, като се намалява площта му с обособяване на два нови имота, при изрично заявено несъгласие на един от съсобствениците. Това е достатъчно основание за постановяване на отказа за изменение на КК и КР по смисъла на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, тъй като е налице забрана за изменение на КК и КР при наличие на спор за собственост с фигуриращия в КР съсобственик на засегнатия от изменението кадастрален обект. В тази връзка следва да се остави без уважение, като неоснователно, поддържаното в касационната жалба възражение, че спорът за собственост е разрешен с влязъл в сила съдебен акт. При установените по делото данни и доколкото заинтересованите по делото лица установяват право на собственост върху ПИ 603.32, правилно съдът е посочил, че спорът за собственост между тях и касатора не е разрешен, поради което е неприложима разпоредбата на чл. 62, ал. 5 от Наредбата по чл. 31 от ЗКИР. Наред с изложеното съдът е посочил, че в административното производство е недопустимо да се решават спорове за материално право между страните и липса на представени доказателства по чл. 86, ал. 1 от ЗКИР вр. с чл. 52, ал. 2 от ЗКИР, като е потвърдил изводите на административният орган. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав