Решение № 12135 от 19.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7357/2010 г.

Решение № 12135 от 19.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7357/2010 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Стефан Стоянов Стефанов, от гр. София, чрез неговия пълномощник срещу решение № 941/15.04.2010 г. по адм. д. № 4338/2009 г. на Административен съд София - град. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендира отмяната му, постановяване на друго по съществото на спора и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - РДНСК - Югозападен район, чрез своя процесуален представител намира касационната жалба за основателна. Ответникът Диана Стоянова Стоичкова счита касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от ответницата Диана Стоянова Стоичкова срещу заповед № ДК-02-СО-145/14.08.2008 г. на началника на Столична РДНСК, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж" преустройство и смяна на предназначението на част от таванско помещение в баня", находящ с в УПИ ХIII-579, кв. 7, м. "Вилна зона - Киноцентър 1-ва част" като извършен без строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи, че извършеното преустройство попада в предвидения в чл. 151, т. 3 ЗУТ случай, в който по изключение не се изисква разрешение за строеж. Според съда, касае се за вътрешно преустройство, без да се засяга конструкцията на сградата и без да се променя предназначението на помещението. Така постановеното решение е необосновано при следните съображения: Установява се по делото, че касаторът и ответницата - физическо лице са собственици съответно на втория и на първия етаж от двуетажната масивна вилна града, като касаторът е собственик на югоизточното таванско помещение, а ответницата Стоичкова - на североизточното и югозападното таванско помещение. Извършеното преустройство е следното: в североизточното помещение е обособено санитарно помещение, с тоалетна чиния, казанче и душ, като е оградено със стена и тухлена зидария и врати към коридора. От констативния акт се установява, че са изградени два броя стени, едната с врата и е извършен нов отвор - чрез врата, в съществуваща стена. От всички доказателства по делото безспорно се касае за преустройство, което променя предназначението на обекта - § 5, т. 41 ДР ЗУТ - от таванско в санитарно помещение. Предвид това приетите за установени от първоинстанционния съд фактически констатации не се подкрепят от доказателствата по делото. В случая не се касае за вътрешно преустройство, за което съгласно чл. 151 ЗУТ не се изисква разрешение за строеж, тъй като промяната на предназначението на помещението и отвор в съществуващ зид не се помества във визираните в цитираната новела изключения. След като не е приложимо изключението, то важи правилото, визирано в чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Липсата на строителни книжа - разрешение за строеж сочи на незаконен такъв и е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, която да предизвика правната последица премахване на строежа. Като е приел обжалваната заповед за незаконосъобразен административен акт, първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон. Следва обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго в смисъл на отхвърляне на първоинстанционната жалба като подадена срещу валиден и законосъобразен административен акт. С оглед изхода на спора на касатора ще следва да се присъдят направените по делото разноски пред касационната инстанция /пред първата такива не се установяват/ в размер на 300 /триста/ лв, представляващи възнаграждение за един адвокат. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,