Решение № 6242 от 26.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11289/2015 г.

Решение № 6242 от 26.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11289/2015 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Е." ЕООД, със седалище и адрес на управление в с. Б., община Д., подадена чрез упълномощен адв. Ф., против решение № 105 от 24.07.2015 г., постановено от Добричкия административен съд, по адм. д. № 302/2015 г. С жалбата, с писмено становище и в съдебно заседание чрез упълномощен адв. Рюстем се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението. Касационният жалбоподател твърди, че решението на първоинстанционния съд се основава на подробен анализ на фактическите обстоятелства, които установяват настъпилите множество промени в правното състояние на недвижимите имоти, придобити от "Е." ЕООД. Оспорва изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на атакувания отказ и моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение, като незаконосъобразно постановено и претендира присъждане на направените разноски. Ответникът - Общинска служба по земеделие - Генерал Тошево оспорва касационната жалба с писмен отговор на и. д. началник на ОСЗ, с който пледира за оставяне в сила обжалваното съдебно решение, което е правилно и законосъобразно. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото решението е постановено при правилно приложение на материалния закон. Според участващия по делото прокурор въз основа на събраните доказателства е установено, че описаните в документите за собственост на жалбоподателя поземлени имоти не съществуват във вида, размерите и конфигурацията, в които са закупени, като от тях са обособени нови поземлени имоти с нови граници, площи и идентификационни номера, а партидите им са закрити и са открити нови партиди, записани на трети лица. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на "Е." ЕООД за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 2 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 105 от 24.07.2015 г. е отхвърлена жалбата на "Е." ЕООД със седалище и адрес на управление с. Бенковски, общ. Добричка, обл. Добрич, срещу отказа да му бъдат издадени скици за поземлени имоти с № № 013025, 013026, 038021 и 038020 в землището на с. Р. община Г. Т. обективиран в писмо с изх. № АР-16-734/14.04.2015 г. на началника на ОС "Земеделие" - гр. Генерал Тошево. За да достигне до този резултат Добричкият административен съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентния за това административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, в писмена форма и е мотивиран. Първоинстанционният съд е преценил, че задължението за извършване на претендираната услуга произтича от общата компетентност на общинската служба по земеделие по поддържане и осъвременяване на картата на възстановената собственост, която обединява данните от плановете и картите, създадени по реда на ЗСПЗЗ, както и от разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 49/2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост, според която общинската служба по земеделие и гори сега общинска служба по земеделие/ издава и заверява скици на поземлените имоти. В този смисъл са и чл. 33, ал. 2 от ЗСПЗЗ, чл. 26а, ал. 3 и чл. 60, ал. 6, т. 5 от ППЗСПЗЗ, в които е нормативно уредено правомощието на ОСЗ да издава скици при извършване на разпоредителни сделки и делба на земеделски земи до одобряването на кадастралната карта и кадастралните регистри за съответната територия по реда на ЗКИР - така също § 4, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ПЗР на ЗКИР. В мотивите на обжалваното решение е отразено, че основните причини за атакувания отказ са, че имотите по нотариалните актове на дружеството са трансформирани в други имоти в резултат на съдебна делба и извършените разпоредителни сделки и новообразуваните имоти са записани на други собственици, с оглед на което административният орган е тълкувал и приложил правилно изискванията на материалния закон. При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Атакуваният съдебен акт е правилен и при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото Добричкият административен съд точно е констатирал, че дружеството се легитимира с четири броя нотариални актове от 2005 г., но впоследствие партидите на описаните в нотариалните актове на жалбоподателя имоти с № № 013025, 013026, 038021 и 038020 са закрити в изпълнение на влязло в сила съдебно решение за прогласяване на нищожност на Договора за доброволната делба от 10.05.1999 г., в резултат на което бивши имоти с № № 013006 и 038015 /от разделянето на които те са образувани/ са пререгистрирани с нови № № 013080 и 038069. Безспорно е установено, че партидите на посочените имоти също са закрити след извършването на съдебната делба, след което са открити самостоятелни партиди на новопроектираните в резултат на новата делба 18 броя поземлени имоти, които са записани на имената на съделителите, които са ги получили в дял. Не е спорно обстоятелството, че след извършените разпоредителни сделки осем от визираните имоти са записани на името на трето лице - Тодор Борисов Попов, като партидите им са закрити след обединяването им в настоящи два имота № № 013094 и 038082, по отношение на които са открити нови самостоятелни партиди. От приетите като доказателства по делото извадки на посочените партиди е установено, че в тях са отразени двете съдебни решения, с които е прогласена за нищожна доброволната делба, а по-късно и съдебната делба на имотите, както и искова молба, с която дружеството- жалбоподател е предявило срещу Тодор и Янка Попови обективно и субективно съединени искове по чл. 108 от ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците, че той е собственик на имоти с № № 013094 и 038082. При тези вярно установени факти, първоинстанционният съд е извел обосновани правни изводи за наличие на спор за собственост. По силата на чл. 3, ал. 2 от Наредба № 49/2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост скицата на поземления имот е копие от картата на възстановената собственост и отразява състоянието на имота към датата на издаването й, съгласно данните в регистъра. Правилно е становището на първостепенния съд, че описаните в документите за собственост на жалбоподателя поземлени имоти не съществуват във вида, размерите и конфигурацията, в които те са закупени, тъй като от тях са обособени нови поземлени имоти с нови граници, площи и идентификационни номера, партидите им са закрити и са открити нови партиди, които са записани на трети лица. Към настоящия момент старите имоти не са отразени на картата на възстановената собственост, поради което ОСЗ законосъобразно е отказала издаване на претендираните скици, съставляващи извлечение и копие от картата на възстановената собственост и които следва да отразяват състоянието на имотите към датата на издаването им. Върховният администратвен съд споделя тезата на първоинстанционния съд, че за да бъде изпълнена поисканата административна услуга, следва имотите да бъдат индивидуализирани със своите правнорелевантни признаци в съответния план /карта/, което в конкретната хипотеза не може да се осъществи, предвид настъпилата промяна в конфигурацията, площта, номерацията и собствеността на имотите. Ето защо отказът на началника на ОСЗ - Генерал Тошево да издаде поисканите скици на несъществуващи в КВС поземлени имоти към момента на постановяването му е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Правилно е заключението на Добричкия административен съд, че новообразуваните поземлени имоти са записани на трети лица, а според чл. 3, ал. 1 от Наредба № 49/2004 г. лицето, което иска издаването на скица, следва да е вписано в регистъра като собственик или като носител на ограничено вещно право върху имота към момента на издаването й. В случая обаче дружеството - жалбоподател е бивш собственик на имоти по закрити партиди, които вече не съществуват в правния мир. Касационният жалбоподател не е опровергал правилните правни изводи на първоинстанционния съд. Относно позоваването на съдебна практика - решение по адм. д. № 5942/2014 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, решаващият съдебен състав счита, че е неотносимо към настоящия спор, доколкото посоченото решение е постановено при друга фактическа обстановка и касае искане за издаване на скица с оглед съставяне на констативен нотариален акт, а в случая правнорелевантните обстоятелства на различни. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски се оставя без уважение. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение