Решение № 4976 от 5.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13889/2011 г.

Решение № 4976 от 5.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13889/2011 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Председателят на Държавната агенция за бежанците е подал касационна жалба срещу решението от 27.07.2011 г. по адм. дело № 4961/2011 г. по описа на Административния съд - София град в частта, в която е отменено издаденото от този орган решение № 212/11.05.2011 г. в частта за отказ за предоставяне на хуманитарен статут на Хайдар Исам Али, гражданин на Ирак, и преписката е била върната на органа за издаване на ново решение. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост и е поискано решението да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав. Ответникът Хайдар Исам Али е поискал решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон и следва да се отмени. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е основателна. Административният съд е установил, че Хайдар Исам Али е гражданин на Ирак и е влязъл в Република България без необходимите документи. С молба № Ж-1415/10.11.2010 г. Хайдар Исам Али е поискал закрила в Република България. С втора молба вх. № 1867/6.12.2010 г., подадена до Държавната агенция за бежанците съвместно с други лица, чужденецът отново поискал хуманитарна закрила. С решение № 2303/7.01.2011 г. решаващият орган при Държавната агенция за бежанците образувал производство по молбата на Хайдар Исам Али за предоставяне на статут. С решение № 212/11.05.2011 г. председателят на Държавната агенция за бежанците отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Хайдар Исам Али по съображения, че не били налице основанията по чл. 8 и 9 от Закона за убежището и бежанците. Молителят не се позовавал на конкретни факти и реално нямало сведения, че е заплашен от тежко посегателство и че е застрашен, присъствайки на територията на Ирак. От правна страна, административният съд приел, че решението на председателя на Държавната агенция за бежанците е законосъобразно в частта, в която бил направен отказ за предоставяне на чужденеца на статут на бежанец, поради което отхвърлил жалбата. В частта, в която на Хайдар Исам Али бил отказан хуманитарен статут, съдът отменил решението, като се позовал на положението в Ирак, по причина на което всеки жител на град Багдад, където е живял търсещият закрила, може да се страхува за живота си. Съществували тежки посегателства срещу граждански лица от страна на организацията "Ал Кайда", източник на нестабилност били и шиитските милиции. През последните месеци на 2009 г. положението значително се влошило. Иракските сили за сигурност не можели да го овладеят и да предотвратят атентатите с голям брой жертви. Иракското правителство не можело да се справи със ситуацията, гарантирайки законността. Административният съд основал решението си на разбирането, изложено в решението от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07 на Съда на Европейския съюз, в което се тълкува разпоредбата на чл. 15, буква "в "от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставяната закрила. Съдът посочил, че в решението на Съда на Европейския съюз е била анализирана сходна на разглежданата по това дело фактическа обстановка. Съдът на Европейския съюз постановил, че съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя не е подчинено на условието същият да представи доказателства за наличието им, свързано с лични елементи. Съществуването на такива заплахи можело по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие достига такова високо ниво, че има сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самият факт на присъствието си на тяхна територия, се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Касационната инстанция намира, че решението противоречи на материалния закон. Основателно е оплакването в касационната жалба, че първоинстанционният съд не е приложил точно съответните правни разпоредби на националното и европейското право. Съгласно чл. 9 от Закона за убежището и бежанците хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Тежките посегателства могат да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. При съпоставка с разпоредбата на чл. 15 от Директива 2004/93/ЕО се установява, че тя е възпроизведена в разпоредбата на чл. 9 от Закона за убежището и бежанците. При подвеждане на фактите в бежанската история на чужденеца, под приложимата правна норма, не може да се направи извод, че в родината си той е бил заплашен от смъртно наказание, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Липсват и сведения, че по отношение на личността и живота му е имало тежки и лични заплахи поради ситуацията на вътрешен въоръжен конфликт в страната. В протокола за проведено интервю от 7.12.2010 г. е записано, че чужденецът, който е мюсюлманин - шиит, живее в квартал, населен от шиити и че правителството, съставено от лица, шиити по вероизповедание, е намалило размера на наследствената пенсия, получавана от семейството за бащата, който воювал срещу Иран и загинал във войната. В интервю, проведено на 15.02.2011 г., Хайдар Исам Али заявява, че е напуснал Ирак, тъй като няма сигурност поради ситуацията на непрекъснати бомбени атентати, макар той лично никога да не е бил заплашван, и разказва, че веднъж при случайна среща хора от армията на Махди, го поканили да се присъедини към тях, но той отказал. При отсъствието на основание за получаване на хуманитарен статут съобразно чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за убежището и бежанците, което се споделя от касационната инстанция, административният съд е направил преценка, че субсидиарният статут може да бъде обоснован с наличието на безогледно насилие във висока степен, което само по себе си поражда сериозна опасност за живота и личността на чужденеца. Както беше посочено по-горе, хипотезата е анализирана в решението от 17 февруари 2009 г. по дело С- 465/07 на Съда на Европейския съюз, което разширява и задълбочава тълкуването на разпоредбата на чл. 15, буква "в "от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г. В конкретния случай обаче няма основание за прилагане на изключението, което свежда съществуването на сериозна заплахи за живота и личността на търсещия хуманитарна закрила до присъствието му в района, на територията на който протича въоръжен конфликт. Касационният жалбоподател основателно възразява, че ситуацията в Ирак не може да се определи като немеждународен въоръжен конфликт, тъй като не се характеризира с елементи, включени в определението, дадено в Допълнителния протокол към Женевските конвенции от 12 август 1949 г. относно защитата на жертвите на въоръжени конфликти с немеждународен характер, според което немеждународен вътрешен конфликт е налице, когато съществува "продължително въоръжено насилие между държавната власт и организирани въоръжени групи или между такива групи на територията на държавата". В нарушение на процесуалното си задължение за преценка на всички относими доказателства, първоинстанционният съд е обсъдил избирателно актуалната информация за положението в Ирак, игнорирайки становището на Министерството на външните работи, изпратено с писмо № 12-12-5/6.07.2009 г. Според това становище, " цялостната ситуация в страната въз основа на общоприетите критерии и дефиниции не позволява тя да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт." В становището се отбелязва, че въпреки наличието на многобройни заплахи за сигурността на отделни граждани и групи лица, не може да бъде изведен универсален критерий за застрашеността на пребиваващите на територията на Ирак цивилни лица. Актовете на въоръжено насилие се проявявали в отделни райони, населени места и квартали на големите градове, при обща тенденция на намаляване. Най - често отнемащите голям брой жертви терористични актове и бомбени атентати били насочени към силите на реда, но тъй като се извършват на места със значителна концентрация на цивилни лица, имало и цивилни жертви. Административният съд не е обсъдил и препоръките, дадени в приетия от Върховния комисариат на бежанците към Организацията на обединените нации Меморандум от 24.04.2009 г., съдържащ насоки за определяне на критериите на ВКБООН за оценка на нуждата от международна закрила на иракски лица, търсещи убежище. От изложението става ясно, че политическата обстановка в Ирак не е еднородна. Върховният комисариат на бежанците разделя страната на три зони - северни, южни и централни провинции, със сходни характеристики относно създадената обстановка. Препоръчва се установяването на бежанския статут на базата на разширеното определение за бежанец да се извършва на индивидуален принцип като се отдава предимство на групите в риск за лица. При прилагането на посочените критерии обаче не се установяват обстоятелства, които да дават основание за предоставяне на субсидиарна международна закрила на ответника по касационната жалба. Както е отбелязано в становището на Министерството на външните работи, не би могло да се твърди, че всички граждани на Ирак са потенциално застрашени от нападения, само защото живеят в страната. В случая липсват индивидуално обусловени факти, които да формират убеждение, че поради етнически, религиозни или други причини безопасността на лицето, кандидатстващо за хуманитарна закрила, е застрашена във висока степен и съществува реален риск от преследване или от тежки посегателства върху живота и личността му. Поради това касационната инстанция приема, че решението, с което е отменен отказът на компетентния административен орган, е неправилно и следва да се отмени. Вместо него следва да се постанови друго, с което да се отхвърли подадената жалба. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд,