Решение № 15203 от 19.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3592/2013 г.
ВАСVIII отделение19.11.2013 г.докладчик Василка Шаламанова
Диспозитив
ОТМЕНЯ като неправилно Решение № 96/16.01.2013 г., постановено по адм. д. № 4226/2012 г. по описа на Административен съд-Варна, с което е отхвърлена жалбата на "ВОЛГА-К7" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, к. к-с "Чайка" № 3212, представлявано от управителя Олга Викторовна Кузнецова против РА № 031201380/05.07.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП-Варна, потвърден с решение № 614/24.09.2012 г. на Директора на Д "ОУИ"- Варна, като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ, като незаконосъобразен РА № 031201380/05.07.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП-Варна, потвърден с решение № 614/24.09.2012 г. на Директора на Д "ОУИ"- Варна, с който на "ВОЛГА-К7" ООД в резултат на непризнато право на данъчен кредит за данъчен период м. 09 -м. 11.2011 г. са установени задължения по ЗДДС в размер на общо 15 909.51 лева. ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- Варна при ЦУ на НАП да заплати на "ВОЛГА-К7" ООД, със седалище и адрес на управлениегр. Варна, к. к-с "Чайка" № 3212, представлявано от управителя Олга Викторовна Кузнецова сумата от 790 /седемстотин и деведесет/ лева, направени разноски по делото. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 15203 от 19.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3592/2013 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "ВОЛГА-К7" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, к. к-с "Чайка" № 3212, представлявано от управителя Олга Викторовна Кузнецова против Решение № 96/16.01.2013 г., постановено по адм. д. № 4226/2012 г. по описа на Административен съд-Варна. Касаторът излага подробни мотивирани оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на съдебното решение. Претендира сторените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна (ДД "ОУИ"), редовно призован, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Предмет на настоящето обжалване е Решение № 96/16.01.2013 г., постановено по адм. д. № 4226/2012 г. по описа на Административен съд -Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) № 031201380/05.07.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП-Варна, потвърден с решение № 614/24.09.2012 г. на Директора на Д "ОУИ" - Варна, с който на жалбоподателя в резултат на непризнато право на данъчен кредит за данъчен период м. 09 -м. 11.2011 г. са установени задължения по ЗДДС в размер на общо 15 909.51 лева. Отказаното право на приспадане на данъчен кредит е по начислен ДДС по 3 бр. фактури, издадени от "Порше Лизинг БГ" ЕООД за покупка на нов автомобил марка "АUDI А5", модел "SPORTBACK 2.0 TDI". За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентен орган по приходите в хода на ревизионно производство, възложено по реда на ДОПК. Съдът е приел, че в хода на ревизията не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а по съществото на спора е приел, че РА е законосъобразен, поради наличието на пречка за възникване на право на приспадане на данъчен кредит - обстоятелства по чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС във вр. с § 1, т. 18 ДР на ЗДДС. Касаторът оспорва обосноваността на направените от съда правни изводи относно липсата на предпоставка за възникване на право на приспадане на данъчен кредит. Касационните оплаквания са основателни. Правилни и обосновани са изводите на съда относно действителността на издадения РА, липсата на съществени нарушения на процесуалните правила в ревизионното производство. Съдът е изяснил пълно фактическата обстановка по спора въз основа на която е направил фактически изводи, които не са спорни между страните. Спорни са правните изводи относно това налице ли е пречката по чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС във вр. с § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС. "ВОЛГА-К7" ООД е регистрирано по ЗДДС, считано от 11.11.2008 г. В хода на ревизионното производство е представен договор за лизинг № 0713/08.09.2011 г. сключен между "Порше Лизинг" ЕООД в качеството на лизингодател и "ВОЛГА-К7" ООД в качеството на лизингополучател. Предмет на лизинговия договор е автомобил марка "АUDI А5", модел "SPORTBACK 2.0 TDI" на стойност 46 959.60 евро. Издадени са 3 бр. Фактури с начислен по тях ДДС общо в размер на 15 909.15 лева. На ревизиращите е представен приемо-предавателен протокол от 19.09.2011 г., с който автомобилът е предаден на лизингополучателя. Представено е свидетелство за регистрация на товарен автомобил марка "АUDI А5", брой места 3+1, с рег. № СА G 539849, категория N1. Представен е сертификат за съответствие, от който е видно, че автомобилът е с 4 места, маса 1630 кг, категория N1.Според обясненията на ревизираното лице, автомобилът се ползва в дейността на дружеството. В ревизионното производство при извършен оглед на процесния автомобил, обективран с протокол от 17.04.2012 г. не са констатирани наличия на допълнителни технически устройства и приспособления, трайно прикрепени към него. Според ревизиращите органи съгласно легалното определение по § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС процесният автомобил е лек, тъй като е с брой места 3+1 и няма вградено допълнително техническо оборудване. Приел е също, че процесният автомобил не е предназначен за превоз на товари. Позовал се е на разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. При определяне типа на автомобила се е позовал на Комбинираната номенклатура на ЕС, съгласно която превозните средства, които са предназначени за превоз на пътници и на товари се квалифицират в позиция 8703-пътнически и товаропътнически. Приел е, че процесния автомобил не може да се класифицира по позиция 8704-автомобили за превоз на стоки. Поради това е прието, че ревизираното лице неправомерно е ползвало правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 15 909.15 лева, за автомобил закупен с процесните фактури, поради което и на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДДС е отказано на дружеството правото на приспадане на данъчен кредит. Решението е неправилно, същото е постановено при изяснена фактическа обстановка, но е необосновано, което е довело до и до неправилно приложение на материалния закон. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато е придобит или внесен мотоциклет или лек автомобил. Неправилно административният съд е приел, че процесният автомобил е лек. Понятието лек автомобил има легално определение § 1, т. 18 от ЗДДС, съгласно което "лек автомобил" е автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5. Не е лек автомобил, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице. В противоречие с доказателствата по делото административният съд не е съобразил, че случаят попада в първото от двете изключения на разпоредбата - легално определение. Видно от ЕО-Сертификат за съответствие, процесният автомобил е превозно средство от категория N1. Освен това процесният автомобил е регистриран, като товарен от категория N1. Тези доказателства са игнорирани от съда, въпреки че талонът за регистрация на автомобила и сертификата за съответствие съставляват официални документи, които не са оспорени от ответника по делото. Настоящият състав намира, че неоснователно е позоваването от страна на ДД "ОУИ" Варна на обстоятелството, че автомобилът не отговаря на критериите на Комбинирана номенклатура" на ЕС, създадена с Регламент № 2658/87 на Съвета от 23.07.1987 г. за тарифната и статистическата номенклатура и Общата митническа тарифа за да бъде тарифиран в позиция 8704 "товаро-пътнически превозни средства", а отговаря на критериите за лек автомобил и се отнася в позиция 8703. Според настоящият състав процесното МПС е от категория N1-моторни превозни средства, предназначени за превоз на товари, с техническа допустима маса не повече от 3,5 тона и същото е закупено в България и следователно критериите на Комбинираната номенклатура на ЕС не са приложими в конкретния случай. Поради така изложените съображения, неправилен е извода на административния съд, че законосъобразно органът по приходите е отказал да признае правото на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, поради това че е придобит лек автомобил. Първоинстанционното решение, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА, досежно непризнато право на данъчен кредит в общ размер на 15 909.51 лева и начислените лихви по фактурите издадени от от "Порше Лизинг БГ" ЕООД е неправилно и следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна да бъде постановено ново с което отмени РА в обжалваната част. Предвид изхода на делото, обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло в частта на присъденото юрисконсултско възнаграждение на Д "ОДОП" Варна. В първоинстанционното производство "ВОЛГА-К7" ООД е направило разноски в общ размер 790 лева, които следва да му бъдат присъдени. В касационното производство "ВОЛГА-К7" ООД не е доказал разноски, които съдът да присъди. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение