Решение № 9286 от 9.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14295/2017 г.

Решение № 9286 от 9.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14295/2017 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по жалба на М. З., гражданин на Иран, срещу Решение № 6049/26.10.2017 г. по дам. дело № 7471/2017 г. по описа на Административен съд С. - град. Т. се, че решението е неправилно, поради противоречие на материалния закон и необоснованост, касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебния акт. Излагат се доводи по същество. Ответната по жалбата страна се представлява от юрисконсулт, който оспорва същата. Представителят на Върховна административна прокуратура счита жалбата за неоснователна, а оспорвания съдебен акт за правилен и обоснован. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на М. З., гражданин на Иран, срещу Решение с № 10055/19.05.2017 г. на Председател на ДАБ, с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на лицето. С оспореното пред настоящата инстанция съдебно решение жалбата е отхвърлена изцяло като неоснователна. За да постанови акта си първоинстанционният съд е приел, че административният орган е спазил предвидения в закона ред за произнасяне и е приложил правилно съответния на конкретния казус материален закон. Жалбата е подадена от лице имащо правен интерес от оспорване на първоинстанционния съдебен акт и в сроковете по АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Първоинстанционният съд е приел, че оспореното пред него решение на председателя на ДАБ е издадено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Преценено е поведението на административния орган след връщане на преписката за произнасяне по реда на чл. 85, ал. 2 от ЗУБ, като са взети предвид както установените в хода на административното производство фактически положения, така и приложимите материално правни норми. Формулиран е извод, че въпреки новопосочените обстоятелства, свързани с промяна на религиозната му ориентация, по отношение на З. не са налице предвидените от законодателя основания за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут. Съдът е преценил, че при подаването на последващата молба са заявени не новонастъпили обстоятелства, а незаявени от лицето такива при първоначално депозираното от него искане за предоставяне на убежище и те не следва да се вземат предвид. Това са факти, свързани с причините за престояване трикратно в затвор в Иран, както и за поведение, насочено към унищожаване на производствено предприятие в държавата му на произход. Като е приел, че спрямо касационния жалбоподател няма заплаха от преследване заради религиозната му принадлежност, съдът е обосновал извод за липсата на материалноправните предпоставки по чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. Изложил е съображения, че не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ . Напускането на Иран не е провокирано от реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, и не са установени други такива спрямо личността му, както и изтезание или нечовешко или унизително отношение. Като е съобразил справката относно обстановката в Иран, съдът е приел че цялостната ситуация там не може да се определи като отговаряща на определението за въоръжен конфликт. Приел е неприложимост на хипотезата по чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО съобразно тълкуването, дадено от Съда на Европейския съюз, както и неоснователност на позоваването на решение на този съд по дело С-465/2007 г. Решението е правилно. Обосновани на представените и приети по делото доказателства са изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспореното пред него решение, респективно относно липсата на изчерпателно изброените материалноправни предпоставки за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут по отношение на З. Съдът е направил анализ на представените по делото доказателства, като обстойно е обсъдил данните, изнесени от него по време на проведените интервюта и е отчел констатираните непълноти и противоречия. Формулираните фактически и правни изводи се споделят от настоящия състав. Като новонастъпило обстоятелство правилно е възприето единствено свързаното с промяна на религиозната ориентация на З., а са игнорирани необоснованите твърдения за причините, довели до престой на лицето в местата за лишаване от свобода и за поведение, насочено към подривна за икономиката на родината му дейност. Това са обстоятелства, които лицето е било в състояние да изложи пред съответната администрация при първоначално заявеното желание за предоставяне на закрила, а както беше описано по - горе не могат да се квалифицират като новонастъпили такива. В този смисъл наведените в касационната жалба доводи за необсъждане на всички релевантни факти и обстоятелства от значение за случая са неоснователни. По делото не е установено и доказано касатора да е преследван в държавата си по произход по твърдените религиозни причини или да е налице основателен страх или опасност от преследване на това основание . Липсват данни, че кандидатът за закрила е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Наред с горното, след като е обсъдил обстановката в Иран, за която са почерпени сведения от приложената по делото справка, съдът обосновано е приел, че в държавата по произход на лицето не е налице вътрешен въоръжен конфликт. Факта, че З. е станал баща на дете, родено от българска гражданка не е от категорията на достатъчните за предоставяне на статут по смисъла на чл. 8 и 9 от ЗУБ. Липсва пречка за предприемане на действия по придобиване на статут, даващ право на лицето на постоянно пребиваване на основания различни от описаните в ЗУБ. При липса на данни за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на приложимите материално правни норми, обжалваното съдебно решение следва да остане в сила като валидно, допустимо и правилно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховен административен съд, трето отделение,