Решение № 2227 от 14.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12567/2010 г.

Решение № 2227 от 14.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12567/2010 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда н а чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Бисер Недялков Андреев, вписан като едноличен търговец под фирма ЕТ "Екзотик - 2 - Бисер Андреев" със седалище гр. Омуртаг, чрез пълномощника му адв. Красимира Петкова, срещу решение № 73 от 28.07.2010 г., постановено по адм. д. № 85/2010 г. по описа на Административен съд Търговище, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № ДК-02-Т-6/14.05.2010 г. на началник сектор Търговище при РДНСК - Североизточен район. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът началник сектор Търговище при РДНСК - Североизточен район, чрез юрк. Юлияна Белегова, намира за неоснователна касационната жалба. Останалите ответници - Ловно-рибарско дружество "Хан Омуртаг - 2001" - гр. Омуртаг и кметът на община Търговище, не са заявили становищата си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Търговище е образувано по жалба на ЕТ "Екзотик - 2 - Бисер Андреев" срещу заповед № ДК-02-Т-6/14.05.2010 г. на началник сектор Търговище при РДНСК - Североизточен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "Пристройка към съществуващ кафе - аперитив", находящ се в УПИ VI-489, кв. 58 по плана на гр. Омуртаг. Съдът е приел, че при издаването на обжалваната заповед не са допуснати нарушения, водещи до отмяната й, поради което е отхвърлил подадената жалба. Решението е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на доказателствата по делото. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Решението е постановено и в съответствие с приложимите материалноправни норми. От данните по делото е установено, че през 2003 г. едноличният търговец е извършил строителство на едноетажна пристройка към съществуващата сграда, която пристройка е с размери 4,00/4,50 м и с височина 2,30 м. Установено е също така, че за извършването на строителството не е издавано разрешение за строеж. При тези данни законосъобразно съдът е приел, че извършеното представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който съгласно легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е незаконен. Незаконните строежи по силата на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ се премахват със заповед на началника на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице, както е в случая. Предвид времето на извършване на строителството законосъобразно е преценена липсата на предпоставките за търпимост на строежа по всички хипотези на § 16 от ПР на ЗУТ. Изложените в обратния смисъл доводи на касатора са неоснователни. Направените твърдения относно времето на извършването на незаконния строеж не са подкрепени с доказателства. Освен това касаторът недопустимо се позовава на предпоставките за узаконяване на строеж. Неоснователни са и доводите, направени в касационната жалба относно вида на строежа. В тази насока административният съд е развил подробни съображения, които се подкрепят от настоящата инстанция. В допълнение следва да се отбележи и това, че незаконният строеж представлява, както беше посочено по-горе, пристройка към съществуваща сграда - т. е., станал е част от тази сграда, което изключва характеристиката му като преместваем обект. С оглед горното и предвид липсата на релевираните пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,