Решение № 3802 от 10.4.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) против Решение 103/30.05.2022г., постановено по адм.д. 310/2021г. по описа на Административен съд Ямбол (АС), с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 02-280-2600/4152#3 от 08.10.2021г., издаден от Заместник-изпълнителния директор на ДФЗ. В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите на съда за липса на фактически констатации, довели до постановяване на административния акт. Развити са доводи, че земеделският производител (ЗП) е бил наясно с фактическото положение, тъй като е бил информиран, че е налице разминаване между декларираните и действителните данни за заявените площи. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде потвърден АУПДВ. Претендират се разноски по делото, като в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът БИГ-ФРУКТ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], общ.Тунджа, обл.Ямбол, [улица], прдеставлявано от управителя М. Желев, чрез процесуалния си представител адв. Г. Мавродиев, в представени по делото отговор и в съдебно заседание, оспорва касационната жалба и моли същата да се остави без уважение като неоснователна. Претендира разноски за касационната инстанция в размер на заплатения адвокатски хонорар по представен списък по чл. 80 от ГПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени оспорения от БИГ-ФРУКТ ЕООД АУПДВ, първоинстанционният съд е приел, че са налице отменителните основания по чл. 146, т. 2 и 3 от АПК поради неспазване от административния орган на императивните изисквания на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК за мотивиране на административния акт. Според съда изложените в акта фактически и правни основания са без посочена взаимовръзка помежду им, като изцяло е неясно как е формиран размерът на определената за възстановяване сума предвид констатациите за недопустимост за подпомагане само на част от декларираните парцели. Съдът е посочил, че административният орган е препратил към данните в друг документ, предхождащ издаването на АУПДВ, което по принцип според съда е допустим способ за мотивиране на административните актове и в тази хипотеза следва да се провери съдържанието на визирания документ. За такъв документ органът, според съда, е посочил доклад, в който е посочено, че процесния парцел 40484 96 23 1 е засят с лук, който е наличен при проверката на място, но е силно заплевен, не са извършвани всички необходими агротехнически мероприятия, както и че е констатирано, че от декларираната площ СЗ КЛЧ в размер на 5,80 ха, установената площ е 4,20 ха. Според съда в оспорения акт липсват изложени фактически и правни основания, относно формирането на размера на определеното за възстановяване публично държавно вземане. Посочил е, че не става ясно как е формирана процесната сума, доколкото констатациите на органа за недопустимост за подпомагане на процесния парцел се изразяват в силно заплевяване и неизвършване на всички необходими мероприятия. Според съда АУПДВ е издаден и в нарушение на приложимия материален закон, като сочи, че материалноправната предпоставка за упражняване на правомощието на органа за събиране на недължимо платената сума, респ. издаването на АУПДВ, е актът писмото на началник отдел РТИ при ДФЗ, изпратено на заявителя, ведно с доклада от проверката на място, като надлежният акт, с който е следвало да се установи релевантното обстоятелство за недопустимост, е решение по чл. 11а, ал.1, т.1 от ЗПЗП. В обжалваното решение е посочено, че в случая е налице и хипотезата на § 3 във вр. с § 1 на чл. 7 от Регламент /ЕС/ 809/2014 на Комисията, съгласно която задължението за възстановяване, посочено в параграф 1, не се прилага, ако плащането е извършено поради грешка на компетентния орган или друг орган и ако грешката не е била очевидна за бенефициера. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че оспореният пред него АУПДВ не съдържа фактически и правни основания за издаването му, което представлява допуснато от административния орган нарушение по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Посочването в акта само на чл. 31а, ал. 3 от Наредба 3/17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания (Наредба 3), както правилно е отразено в обжалваното решение, като е възпроизведен само текста на правната норма, без да е конкретизиран предмета на извършения контрол относима ли е тя до заявената култура или се касае до спазване на агротехническите мероприятия, като в доклада е посочено само, че парцелът е засят с лук, който е наличен при проверката на място, но е силно заплевен, не са извършвани всички необходими агротехнически мероприятия. Установено е по делото, че при извършената проверка само част от парцелите за подпомагане от 4,20 ха са определени за допустими за претендираното от заявителя БИГ-ФРУКТ ЕООД подпомагане. Пояснено е в процесния АУПДВ, че след допълнителен контрол на извършената проверка на място, парцелът е бил обявен за изначално недопустим, но мотиви не се изложени нито фактическо, нито правното основание. Следва да се вземе предвид, че от заключението по извършената в хода на съдебното производство и неоспорена от страните съдебно-агротехническа експертиза се установява, че с оглед на климатичните условия през процесната година, са извършени всички необходими агротехнически мероприятия. Това оборва констатациите в доклада от извършената проверка на място, че не са извършвани всички необходими агротехнически мероприятия. По делото са представени и доказателства за реализация на продукцията от лук. В разпоредбата на чл. 30б, ал. 1 от Наредбата 3 е регламентирано, че право на подпомагане по схемата за обвързано подпомагане за зеленчуци (картофи, лук и чесън) имат земеделските стопани на територията на цялата страна, които стопанисват минимум 0,5 ха допустими за подпомагане площи със зеленчуци полско производство (заедно или поотделно), от следните видове култури: картофи, лук, чесън, домати, краставици, корнишони, патладжан, пипер, моркови, зеле, дини, пъпеши, и/или със зеленчуци оранжерийно производство (заедно или поотделно), от следните видове култури: домати, пипер, краставици. Посочването в акта, че парцелът, заявен за подпомагане е изначално недопустим, не е мотивирано от административния орган. Представените декларации от заявителя БИГ-ФРУКТ ЕООД, вкл. и доказателства за реализирана продукция от лук, както правилно е отбелязано и от решаващия съд, не са били обсъдени при издаването на акта. Обосновано съдът е приел, че липсват мотиви по какъв начин е формирана сумата, подлежаща на възстановяване от БИГ-ФРУКТ ЕООД предвид изложените констатации, че само част от площите за подпомагане са недопустими, а е установена за връщане цялата изплатена сума в размер на 12 172,30 лв. Следва да се подкрепят и мотивите на съда, че в процесния АУПДВ не са формирани изводи относно критериите по чл. 30б, ал. 4 от Наредба 3, което не може да обоснове посоченото в акта връщане на изплатената сума, тъй като липсват фактически и правни основание в акта. Непосочването в доклада на критериите за допустимост на площите за финансово подпомагане съгласно чл. 30б, ал. 1 и 2 от Наредба 3 не може да послужи за мотивиране на акта, каквато правна възможност по принцип е допустима съгласно Тълкувателно решение 16 от 31.03.1976 г. на ОСГК на Върховния съд. По сходени казуси са и решения по адм. дела 4132/2022 г. и 3842/2022 на ВАС, Първо отделение. В процесния АУПДВ е посочено, че е установен пропуск в отразяването на резултата от допълнителния контрол на извършената проверката на място за допустимост на декларираните парцели по СЗ КЛЧ, при извършване на калкулацията. Сочи се, че този пропуск е допуснат поради техническа причина, което е наложило преразглеждане на заявлението на БИГ-ФРУКТ ЕООД. Обосновано решаващият съд е приел, че липсва такава нормативна уредба, която да дава възможност за преразглеждане на заявлението, нито за т. нар. от административния оран прекалкулация на финансовата помощ и с оглед на посоченото по горе, че липсват в тази връзка каквито и да било мотиви. Посочването на термина прекалкулация не води до извод, че цялата изплатена сума на заявителя е дължима, а част от нея, но и по отношение на размера на сумата по акта липсва каквото и да било мотивиране от административния орган. В тази връзка следва да се споделят мотивите на първостепенния съд, че определената за възстановяване сума в акта без обосновка и данните за реализирана продукция от бенефициера не позволяват да се извърши проверка относно законосъобразността на установената в административиня акт сума за възстановяване. Не се разбира от административния акт и как така всички площи според административния орган са изначално недопустими, като се сочи в доклада от проверката на място, че обща заявената площ е 5,80 ха, а установената площ е 4,20 ха. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са налице сочените касационни основания, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК същото следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото на касационния жалбоподател не следва да се присъдят разноски. Разноски за касационното производство следва да се присъдят на ответника в размер на 900 лева, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение. Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на касатора, тъй като размерът на заплатеното от ответната страната възнаграждение е под нормативно определения минимален размер по чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По така изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,