Решение № 113 от 6.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1798/2014 г.

Решение № 113 от 6.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1798/2014 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова Производството е по чл. 290 - чл. 293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Н. Н. и Н. Х. Н., чрез пълномощника им адвокат И. П., против решение № 435 от 6.11.2013 г., постановено по гр. д. № 603 по описа за 2013 г. на Окръжен съд-Хасково, с което е отменено решение № 383 от 22.05.2013 г. по гр. д. № 503/2012 г. на Районен съд-Хасково по иска по чл. 109 ЗС и вместо него е постановено друго за уважаване на предявения от Н. Х. Д. и Д. И. Д. против Г. Н. Н. и Н. Х. Н. иск по чл. 109 ЗС за премахване на незаконен строеж, находящ се в северозападната част на съсобствения им имот с идентификатор 77195.729.361, представляващ сграда върху имота със застроена площ 57.70 кв. м., брой етажи 2, с предназначение жилищна сграда-еднофамилна с идентификатор 77195.729.361.1 и същото решение е потвърдено в частта за отхвърляне на предявения от Г. Н. Н. и Н. Х. Н. против Н. Х. Д. и Д. И. Д. инцидентен установителен иск за признаване, че Г. Н. Н. и Н. Х. Н. са собственици северната част с площ от 560 кв. м., при посочени съседи, на имот с идентификатор 77195.729.361, като Г. Н. Н. и Н. Х. Н. са осъдени да заплатят на Н. Х. Д. и Д. И. Д. разноски по делото в размер на 923.88 лв. Ответниците по касационната жалба Н. Х. Д. и Д. И. Д. не са подали писмен отговор. С определение № 159 от 11.04.2014 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване с оглед преценка допустимостта на въззивното решение и доколко същото е постановено по редовна искова молба. Ищците Н. Х. Д. и Д. И. Д. са основали иска си на следните твърдения: наследодателят им И. Д. Д., починал на 29.06.1997 г., е придобил по реда на § 4 ПЗР ЗСПЗЗ собствеността върху нива пл. № 56 от 684 кв. м., Х. землище, находяща се в местността "Изгрев" /нотариален акт № 126 том VI нот. дело № 2501/1995 г. от 02.08.1995 г. на нотариус при Х./; съседният имот със същия статут с площ от 560 кв. м. с пл. № 56а бил придобит възмездно от Г. С. Б. /нотариален акт № 70 том II нот. дело № 450/1995 г. от 23.02.1995 г. на нотариус при Х./; последният и съпругата му Д. Х. Б. продали на ответницата, през време на брака й с ответника, този си имот - на 20.03.2002 г. с нотариален акт № 356 том II рег. № 2433 дело № 321/2002 г. на нотариус с рег. № 081; по действащата кадастрална карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на А. -С., двата имота били заснети като един поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 77195.729.361 с площ от 1251 кв. м. и като собственици на тези имоти в скицата били отбелязани ищците и ответницата; след 2002 г. използвайки част от основите на срутена стопанска сграда, ответниците незаконно изградили двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 57,70 кв. м. в съсобствения им имот, без ищците да са учредили на ответниците право на строеж и без за нея да са изработени строителни книжа; Д. Б. се снабдила с нотариален акт за собственост върху описаната сграда - № 164 том II нот. дело № 196/2011 г. от 07.09.2011 г. на нотариус с рег. № 078, издаден по обстоятелствена проверка, макар да не е придобила правото на собственост, тъй като сградата е незаконен строеж и е негоден обект на собственост, а и от построяването й през 2002 г. до момента Б. не е осъществявала нито ден владение върху този имот, като обективно не бил изтекъл 10-годишният давностен срок за придобиване на правото; без да притежава право на собственост, с нотариален акт № 19 том III нот. дело № 218/2011 г. от 04.10.2011 г., Б. продала процесната жилищна сграда на С. Н. Б., поради което сделката не е породила вещен ефект. Тъй като незаконният строеж в съсобствения им имот, изграден от ответниците, пречи на ищците да осъществяват в пълен обем правото на собственост /строежът е разположен в най-добрата част от имота, като при евентуално разпределение правото на ползване, ищците ще бъдат неблагоприятно поставени, както относно обема на частта от имота, която ще ползват, така и относно благоприятния за тях начин на ползване/ последните са поискали ответниците да бъдат осъдени да премахнат незаконния жилищен строеж, изграден в съсобствения имот. В писмения отговор ответниците са възразили, че страните по делото не са съсобственици на процесния ПИ с идентификатор 77195.729.361, т. к. ответниците са индивидуални собственици на северната част на имот с площ от 560 кв. м. и имотът им неправилно бил заснет с имота на ищците като един ПИ с идентификатор 77195.729.361 с площ от 1251 кв. м.; имотът на ответниците бил ограден с реални граници от всички страни и те не били променяни от придобиването му от техните праводатели през 1995 г., запазили са същия вид през 2002 г., когато ответниците го придобили и продължавали да го владеят в този вид до сега, като тяхното владение било явно и необезпокоявано и довело до възникване на право на собственост върху описания имот в конкретни и реални граници по оригинерен способ; поддържат, че процесната сграда не е незаконен строеж и се намира изцяло в собственото им място. Предявяват против ищците инцидентен установителен иск /И./ с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че са собственици на северната част на ПИ с идентификатор 77195.729.361, с площ от 560 кв. м., при посочени граници За да постанови решението си въззивният съд е приел, че процесната сграда е незаконна, а незаконния строеж в съсобствен имот, съставлява неоснователно действие по чл. 109 ЗС спрямо изправната страна и съставлява ограничение за ищците да упражняват правото си на собственост в пълен обем. По инцидентния установителен иск са възприети фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, който е приел за установено, че страните са съсобственици на процесния имот, като Г. Н. Н. и Н. Х. Н. са придобили идеална, а не реална част от имота и техния титул за собственост /деривативен придобивен способ/ изключва възможността им да се позовават на изтекла в тяхна полза придобивна давност /оригинерен способ/, а и по делото не се установява претендираната площ да отговаря на изискванията на закона за съществуване на самостоятелен УПИ със съответни площ и лице, нито тя някога да е съществувала и да е била заснета в действащите планове и карти в този вид - експертното заключение установява, че кадастралните планове на местността никога не са съдържали данни за съществуването на два отделни имота с пл. № 56 и пл. № 56 а, не са налице и данни за допусната грешка в кадастралния план, доколкото съществува съответствие между фактическата на терена ситуация и отразяването й върху кадастралния план от 1988 г. и 1999 г., както и в кадастралната карта от 2006 г. В. решение е процесуално недопустимо, като постановено по нередовна искова молба, в която е налице противоречие във фактическите твърдения на ищците - че праводателите на ищците и на ответниците са придобили въз основа на самостоятелно осъществени различни юридически факти собствеността на два съседни самостоятелни имота, а същевременно се претендира наличие на съсобственост върху тях, без да са изложени твърдения за юридическите факти, от които е възникнала твърдяната съсобственост. В. съд е приел, че е налице съсобственост върху един имот, обсъждайки експертното заключение, проследяващо кадастралните планове и отразяванията в тях, без да констатира липсата на твърдения на страните за юридически факти, от които да е възникнала собствеността или да констатира представени доказателства, установяващи такива юридически факти. Не може да бъде споделена тезата на ответниците по касационната жалба в хода на устните състезания, че липсва противоречие в исковата молба, тъй като твърденията са за придобити реални части, които вече не съществуват и фигурират в кадастъра като един общ имот, съсобствен между страните и именно върху съсобствения имот през 2002 г. е осъществено незаконното строителство. Начина на отразяване на имоти в кадастъра няма вещно-правно действие и не води до промяна в собствеността - Решение № 173 от 7.04.2010 г. по гр. д. № 527/2009, II г. о. Същото се отнася и до начина на отразяване на имоти в кадастралната карта - Решение № 99/26.06.2014 г. по гр. д. № 4583/2013 г., I г. о., според което кадастралната карта няма правопораждащо, правопроменящо и правопрекратяващо действие по отношение на правото на собственост; нейната цел и функция е да отрази пълно и точно актуалното състояние на поземлените имоти - местоположение, граници, размери, предназначение. Основно изискване на З. е отразените в кадастралната карта граници на поземлените имоти да съответстват на обема на правото на собственост, поради което когато в кадастралната карта не е отразена кадастралната граница между два съседни имота, а същите са заснети като един имот, правото на собственост върху тях не се трансформира в съсобственост върху заснетия имот, а се касае до непълнота в кадастралната карта, която не влияе върху действително притежаваните от собствениците вещни права. Атакуваното решение следва да бъде обезсилено и делото да се върне за ново разглеждане от Окръжен съд-Хасково, който да предприеме действия по отстраняване нередовностите на исковата молба, като укаже на ищците да уточнят дали твърдят, че страните са собственици на съседни имоти /придобити от праводателите им по реда на § 4 ПЗР ЗСПЗЗ съответно с нотариален акт № 126 том VI нот. дело № 2501/1995 г. от 02.08.1995 г. на нотариус при Х. и с нотариален акт № 70 том II нот. дело № 450/1995 г. от 23.02.1995 г. на нотариус при Х./, в който случай да уточнят как изградената в имота на ответниците сграда, за която твърдят, че е незаконна, им пречи да упражняват правото си на собственост или твърдят, че страните са съсобственици на един имот, в който случай да изложат твърдения за фактите, от които произтича съсобствеността. На основание чл. 294, ал. 2 ГПК по претендираните от страните за настоящото производство разноски следва да се произнесе съдът при новото разглеждане на делото. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение