Решение № 14625 от 7.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7977/2013 г.

Решение № 14625 от 7.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7977/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 13, ал. 7 ат Закона за енергетиката (ЗЕ). Образувано е по касационните жалби на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) БУЛСТАТ 130098909, със седалище гр. София бул. "Княз Дондуков" № 8 - 10, представлявана от Евгения Харитонова и на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, ЕИК 130277958, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Цар Симеон" № 330, чрез адв. Антон Кръстев САК против Решение № 5299 от 16.04.2013 г., постановено по адм. дело № 888/2013 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на четвърто отделение. И в двете касационни жалби са изложени подробни съображения по съществото на спора, като са наведени доводи за допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. З от АПК. Иска се отмяната на обжалвания съдебен акт и решаване на спора по същество. Претендират се разноски. Ответната страна - "Евклипс Инвест" ООД със седалище с. Бачево, общ. Разлог, чрез процесуалния си представител адв. Цветелина Стоилова - Вълканова, в писмен отговор по касационната жалба на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, поддържа становище за неоснователност и моли същата да бъде оставена без уважение, а съдебното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира разноски, вкл. адвокатски възнаграждения. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Петчленният състав на Първа колегия на Върховния административен съд, като съобрази, че касационните жалби са подадени в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение, прие, че са процесуално допустими. Разгледани по същество същите са неоснователни при следните съображения: В производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 13, ал. 7 от ЗЕ, тричленният състав на Върховния административен съд е отменил, по жалбата на "Евклипс Инвест" ООД със седалище с. Бачево, общ. Разлог, Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР в частта му по раздел ХIII, т. 2 и е осъдил ДКЕВР да заплати на търговското дружество съдебни и деловодни разноски в размер на 50 лв., представляващи държавна такса за завеждане на делото и 682 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорвания акт е издаден от компетентния административен орган в законен състав и в пределите на нормативно установената компетентност, но при постановяването му са допуснати особено съществени процесуални нарушения, довели до определяне на временната цена за достъп по произволен и необоснован начин и до нарушаване на принципа по чл. 31, т. 1 от ЗЕ. Актът не отговаря и на изискванията за форма, посочени в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като не съдържа фактическите основания за издаването му. Тези пороци съставляват отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 2, т. 4 и т. 5 от АПК и водят до отмяна на административния акт в оспорваната част, като незаконосъобразен. След извършената по реда на чл. 218 от АПК проверка, настоящият съдебен състав намира, че така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи. Дружеството жалбоподател е обосновало правния си интерес от оспорване на административния акт в посочената част с обстоятелството, че е собственик на ВЕЦ "Бачево" с инсталирана мощност 1.254 MW и съгласно действащото законодателство е сключило договор за присъединяване към електроразпределителната мрежа, въвело е в експлоатация централата и е сключило договор за изкупуване на ел. енергия с "ЧЕЗ Разпределение България" АД за законово определен срок по определена от ДКЕВР преференциална цена, определена с Решение № Ц-018 от 28.06.2012 г. С определените в раздел ХIII, т. 2 временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на ... "ЧЕЗ Разпределение България" АД, без ДДС за водни ел. централи пряко се засягат права и законни интереси на търговското дружество. Ето защо и правилно решаващият съд е приел наличие на правен интерес от оспорването. Както е прието в цитираното от касатора ДКЕВР Решение № 5 постановено по КД № 11/2006 г. от КС на РБ, във всички случаи при съдебно обжалване както гражданите, така и юридическите лица следва да обосноват правния си интерес. Активна легитимация имат всички правни субекти в случаите, когато административният акт засяга пряко права, законни интереси или създава за тях задължения. Ето защо са необсновани твърденията в касационната жалба, че "... между ДКЕВР и жалбоподателя не съществуват преки правоотношения..." Невярно е и твърдението, че търговското дружество не е "страна в административното производство, в рамките на което е постановен оспорваното решение". Макар и да не е страна "Евклипс Инвест" ООД е адресат на оспорвания административен акт в качеството му на производител на ел. енергия от възобновяем източник с определена мощност, т. е. пряко се засягат права и интереси на търговското дружество. В този ред на мисли следва да се има пред вид и Директива 2009/72/ЕС относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия, по силата на която решенията на регулаторните органи следва да са напълно мотивирани и обосновани и подлежат на съдебен контрол. Държавите-членки, следва да гарантират, че на национално равнище съществуват подходящи механизми, с които всяка страна, засегната от решение на регулаторен орган, има право да обжалва пред орган който е независим от заинтересованите страни и от което и да е правителство. Необосновано е и твърдението, че обжалваното решение на ДКЕВР е "междинен акт, постановен в хода на висящо административно производство, започнало по заявление на ..." оператори на електроразпределителните мрежи. Решението за определяне на временни цени за достъп не е етап от административно производство по определяне на "окончателни" цени (защото и тази окончателност е временна), а е самостоятелен и индивидуален административен акт, с който пряко се засягат права и интереси на производител на ел. енергия от възобновяем източник. Ето защо подрежи на самостоятелен контрол за законосъобразност. В този смисъл е постановен и влязъл в сила съдебен акт. В съответствие с доказателствата по делото е направения от съда извод, че в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК административният орган не е изложил фактическите и правни основания за издаване на акта, не е обосновал определената с Решението временна цена, което напълно лишава съда от възможността да извърши контрол за законосъобразност. Възраженията за "служебно събрана информация" са обсъдени в мотивите на решаващия състав и тези мотиви напълно се споделят от настоящата инстанция. При това "служебно" събиране на информация е нарушен принципа на равнопоставеност на страните в административното производство и принципа за прозрачност, тъй като по делото не са ангажирани доказателства, от които да е видно въз основа на какви източници, параметри и обстоятелства са определени цените. Мотивите за издаване на решението са най-общи и идентични с изложените в предхождащия го доклад и се свеждат до обстоятелството, че цената на достъп подлежи на регулиране и отразява разходите, които произтичат от управление на мрежата и се отнасят към дейността по цялостното управление и администриране на електроенергийната система. Тричленният състав Върховния административен съд в пълен обем е анализирал действащата към датата на издаване на административния акт нормативна уредба за регулиране на цените и е стигнал до законосъобразния и обоснован извод, че определянето на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на енергийните предприятия следва да е основано на правилата и изискванията за определяне на окончателни цени, след като изрично не е предвидено такова изключение и не са уредени специални правила при определяне на временни цени. Установено е, че оспореното решение е издадено на основание дадената законова възможност по чл. 32, ал. 4 ЗЕ, без да се спазят административно-производствените правила и законовите изисквания във връзка с ценовото регулиране. Едно от основните изисквания към определяне на цените, които се дължат от потребители и производители на енергийните предприятия, въведено в чл. 31, т. 2 ЗЕ, е обвързването им с икономически обоснованите разходи за дейността на последните. В мотивите на решението декларативно е посочено, че цените са "изчислени като относителен дял от определените от комисията преференциални цени за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, при съобразяване на размера и структурата на преференциалната цена и изменението на инвестиционните разходи", но по преписката липсват доказателства относно размера на "относителния дял" от определените преференциални цени за производство на електрическа енергия, както и относно "размера и структурата на преференциалните цени и изменението на инвестиционните разходи". Неспазването на общите принципи по чл. 23 и чл. 24 ЗЕ, както и принципите, приложими при ценовото регулиране по чл. 31 ЗЕ при определяне на временни цени по чл. 32, ал. 4 ЗЕ е обосновало правилния извод на съда, че постановяването на оспореното решение е в противоречие с материално-правните разпоредби и при несъобразяване с целта на ЗЕ. Ето защо са обосновани и законосъобразни правните изводи на решаващия тричленен състав, че установените нарушения съставляват основания за отмяна на оспорения административен акт, като незаконосъобразен. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия