Решение № 7672 от 25.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3153/2021 г.

Решение № 7672 от 25.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3153/2021 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3/, чрез процесуален представител, срещу решение № 6234 от 24.10.2019 г., постановено по административно дело № 5480/2019 г. на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отменена негова заповед № 1500/13.05.2019 г. С посочената заповед е прекратено служебното правоотношение с В. П., на длъжност "старши експерт" в дирекция "Оторизация на плащанията по прилагане на мерки за развитие на селските райони", отдел "Оторизация на плащанията по частни проекти, ДФЗ, с ранг IV младши, на осн. чл. 106, ал. 1, т. 2 и чл. 108 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, във вр. с утвърдено със заповед на ИД на ДФЗ длъжностно разписание, поради съкращаване на длъжността. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Подробни съображения излага в касационната жалба и писмено становище. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба – В. П., чрез процесуален представител оспорва същата. Съображения излага в писмена защита. Моли съда да постанови решение, с което да се отхвърли касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение Административен съд София-град е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в несъответствие с материалния закон и неговата цел. АССГ е извършил съпоставка на структурата в ДФЗ и длъжностните разписания за процесната дирекция "Оторизация на плащанията по прилагане на мерки за развитие на селските райони", действали до 10.05.2019 г и от 13.05.2019 г., сравнение на щатната численост за длъжностите "старши експерт" в отдел "Оторизация по плащанията по частни проекти", заемана от оспорващата, и "главен експерт" в отдел "Оторизация на плащанията по публични проекти", вр. с изменението на щата в отдела на П., и след съответен с гореизложеното анализ на заповеди на ИД на ДФЗ за промени в утвърденото длъжностно разписание от 10.05.2019 г. до 13.05.2019 г., при непроменен общ щат на дирекцията от 99 щ. бр. за длъжности по служебно правоотношение, и е достигнал до извод, че в случая не са ангажирани доказателства материалноправното основание по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл да е съществувало към момента на издаване на оспорения акт за прекратяване на служебното правоотношение, като е приел, че не са налице нито фактическите нито правните основания за издаване на оспорената заповед, и същата е издадена в нарушение принципа за съразмерност и при преследване на цел различна от законната, а именно- прекратяване правоотношението с нежелан от органа по назначаване служител. Решението е правилно като краен резултат. От приетите по делото доказателства се установява, че: -В. П. е заемала по служебно правоотношение длъжността "старши експерт" в Дирекция "Оторизиране на плащанията по ПМРСР" отдел "Мерки за частни стопани" в ДФЗ. -със Заповед от 01.03.2017 г. е прекратено служебното правоотношение с В. П. за заеманата от нея длъжност на осн. чл. 106, ал. 1, т. 2 и чл. 108 от ЗДСл, във вр. с утвърдено със заповед на ИД на ДФЗ длъжностно разписание, поради съкращаване на длъжността. -с влязло в сила на 23.04.2019 г. решение № 992/19.02.2018 г., постановено по адм. дело № 4457/2017 г. на АССГ, е отменена заповед № 110 от 01.03.2017 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ, с която е прекратено служебното правоотношение на П. на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, след което и по повод нейно заявление вх. № 02-6500/2627#2 от 02.05.2019 г., със заповед № 1497/10.05.2019 г. на органа по назначаване, служителя е възстановен и допуснат на работа на длъжност "старши експерт" в дирекция "Оторизация на плащанията по прилагане на мерки за развитие на селските райони", отдел "Мерки за частни стопани" при ДФЗ, с ранг IV младши, която длъжност служителят е заемал преди издаване заповед № 110/01.03.2017 г., считано от 10.05.2019 г. -на 09.05.2019 г. със заповед № 03-РД/1682 на ИД на ДФЗ, е утвърдено дл. разписание на администрацията на ДФЗ, касателно дирекция "Оторизация на плащанията по прилагане на мерки за развитие на селските райони", която считано от 10.05.2019 г. се състои от три отдела: "Методология и мониторинг"/с общо 16 щ. бр. за длъжности по сл. правоотношение/, "Оторизация на плащанията по частни проекти"/с общо 46 щ. бр. за длъжности по сл. правоотношение, от които 1 щ. бр. началник отдел, 14 щ. бр. "главен експерт" и 31 щ. бр. "старши експерт"/ и "Оторизация на плащанията по публични проекти"/с общо 35 бр. за длъжности по сл. правоотношение, от които 1 щ. бр. началник отдел, 16 щ. бр. "главен експерт", 17 щ. бр. "старши експерт" и 1 щ. бр. "младши експерт"/, т. е. общо 98 щ. бр. и 1 щ. бр. за длъжността "директор". -със заповед № 1498/10.05.2019 г. П. е преназначена на осн. чл. 82а, ал. 1 от ЗДСл на длъжността "старши експерт" в отдел "Оторизация на плащанията по частни проекти" с ранг IV младши в ДФЗ, дирекция "Оторизация на плащанията по прилагане на мерки за развитие на селските райони", за неопределено време, считано от 10.05.2019 г. -със Заповед № 03-РД/1703 от 13.05.2019 г. на ИД на ДФЗ, в утвърденото длъжностно разписание на ДФЗ в дирекция "Оторизация на плащанията по прилагане на мерки за развитие на селските райони", са направени изменения, според които считано от 13.05.2019 г. при налични по предходното дл. разписание общо 81 щ. бр. длъжности по служебно правоотношение в отдели "Оторизация на плащанията по частни проекти" и "Оторизация на плащанията по публични проекти", както следва: в отдел "Оторизация на плащанията по частни проекти", при налични по предходното дл. разписание /утвърдено със заповед на ИД на ДФЗ от 09.05.2019 г./ общо 46 бр. по служебно правоотношение в отдела/1 щ. бр. за "началник отдел", 14 щ. бр. за "главен експерт" и 31 щ. бр. за "старши експерт"/ и общо 35 щ. бр. в отдел "Оторизация на плащанията по публични проекти" по служебно правоотношение/1 щ. бр. за "началник отдел", 16 щ. бр. за "главен експерт", 17 щ. бр. за "старши експерт" и 1 щ. бр. за "младши експерт"/, общата численост на длъжностите по служебно правоотношение в посочените два отдела се запазва на 81 щ. бр., като в отдел "Оторизация на плащанията по частни проекти" длъжността "старши експерт" се намалява с 1 щ. бр. - от 31 щ. бр. на 30 щ. бр., а в отдел "Оторизация на плащанията по публични проекти" щатните бройки за длъжността "главен експерт" се увеличават с 1 щ. бр. -от 16 щ. бр. на 17 щ. бр. При така установените факти законосъобразен е извода на първостепенния съд, че заповед № 1500/13.05.2019 г. на ИД на ДФЗ е издадена в нарушение принципа на съразмерност по чл. 6 АПК. В процесния случай поредицата от действия на административния орган, изразени в последователна трансформация на щатни бройки за длъжностите "старши експерт" и "главен експерт" в отделите "Оторизация на плащанията по частни проекти" и "Оторизация на плащанията по публични проекти", в рамките на дирекция "Оторизация на плащанията по прилагане на мерки за развитие на селските райони", извършено в интервала 10.05.2019 г. -13.05.2019 г., не може да се разглеждат изолирано и независимо от факта на влязлото в сила на 23.04.2019. решение № 992/19.02.2018 г., постановено по адм. дело № 4457/2017 г. на АССГ, за отмяна на заповед № 110/01.03.2017 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ и подаденото на 02.05.2019 г. заявление вх. № 02-6500/2627#2 от В. П. за възстановяване на заеманата от нея длъжност. Промените в утвърдените длъжностни разписания на ДФЗ, извършени със заповед № 03-РД/1682 от 09.05.2019 г. на ИД на ДФЗ и Заповед № 03-РД/1703 от 13.05.2019 г. практически имат за резултат увеличаване щатната численост с 1 щ. бр. за длъжността "главен експерт" в отдел "Оторизация на плащанията по публични проекти" и намаляване щатната численост за длъжността "старши експерт" в отдел "Оторизация на плащанията по частни проекти" за 1 ден, а именно за 10.05.2019 г. (петък), и на следващият работен ден ден-13.05.2019 г. (понеделник) намаляване щатната численост с 1 щ. бр. за длъжността "старши експерт" в отдел "Оторизация на плащанията по частни проекти" и съответно увеличаване щатната численост за длъжността "главен експерт" в отдел "Оторизация на плащанията по публични проекти", при запазване общата численост на длъжностите по служебно правоотношение в посочените два отдела. Със заповед № 1498 от 10.05.2019 г. П. е преназначена на длъжност "старши експерт" в отдел "Оторизация на плащанията по частни мерки", която щатна бройка от 13.05.2019 г. е трансформирана отново в такава за длъжността "главен експерт" в отдел "Оторизация на плащанията по публични проекти". Налага се извода, че поредицата от действия по движение на щатни бройки, описани по-горе, извършени на органа по назначаване, макар сторени в рамките на оперативната самостоятелност на органа, очевадно не целят обезпечаване на работата и по-добрата функционалност при организация и изпълнение на заложените дейности в процесните отдели, а освобождаване на конкретен служител- В. П. от заеманата от нея длъжност. Оспорената пред АССГ Заповед № 1500 от 13.05.2019 г. е издадена при упражняване правомощията на ИД на ДФЗ по неразумен, недобросъвестен и несправедлив начин, и тази заповед засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която би следвало да се издава акта по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Налице е превратно упражняване на власт, защото в случая, чрез свободния избор на органа не се преследва най-доброто функциониране на съответните обществени служби, т. е. на целта, заложена от законодателя, а на други цели, които предвид обективните факти по делото са незаконосъобразни. Не се кредитират възраженията в касационната жалба. Съгласно чл. 169 АПК при оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове. В обхвата на този контрол и извършената проверка АССГ е достигнал до правилен извод, че оспореният административен акт в конкретния казус е издаден с цел, различна от целите на непосредствените приложими нормативни актове, и при превратно упражняване на властнически правомощия. На следващо място касационната инстанция приема, че обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и същото е обосновано. АССГ е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Решението е постановено при разпределена тежест на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища, като изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебното решение е законосъобразно и обосновано и следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора на В. П. следва да се присъдят разноски по делото за касационната инстанция в размер на 500 лв. -заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 21.02.2020 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение