Решение № 7553 от 8.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2005/2025 г.

Производството е по чл.185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две жалби подадени от Национална асоциация на вносителите и търговците на пиротехнически изделия и Енигма фойерверк ЕООД, срещу чл. 17, ал. 3 и чл. 18, ал. 1 от Наредба Із-895 от 01.04.2011г. за изискванията към устройството на обектите, предназначени за търговия с оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия и условията за извършване на търговия, издадена от министъра на вътрешните работи (Наредбата). В жалбите са изложени доводи за противоречие на оспорените текстове от подзаконовия нормативен акт със Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) и Директива 2013/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 година за хармонизиране на законодателствата на държавите членки за предоставяне на пазара на пиротехнически изделия (Директива 2013/29/ЕС), водещо до незаконосъобразност на разпоредбите като постановени в нарушение на материалния закон. Претендират отмяна на оспорените текстове от нормативния административен акт и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът министър на вътрешните работи оспорва жалбата, като излага съображения, че е налице надлежна законова делегация за издаване на подзаконовия нормативен акт, спазени са административнопроизводствените правила и е налице съответствие на оспорените разпоредби с нормативните актове от по-висока степен. Иска същата да бъде отхвърлена. Не претендира юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбите. Съдът, след като разгледа представените по делото доказателства, административната преписка и наведените от страните доводи, намира жалбите за допустими като подадени от субекти с право на оспорване при съобразяване чл. 186, ал. 1 АПК - адресати на оспорения акт в обжалваната му част, при установения по делото предмет на дейност. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни. При постановяване на решението си съдът не следва да се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен да проверява законосъобразността на оспорените текстове от подзаконовия нормативен акт на всички основания, което задължение произтича от чл. 196, във връзка с чл. 168, ал. 1 и чл. 146, т. 1 - 5 АПК. Наредбата, в оспорените части, е подзаконов нормативен акт съгласно чл. 75, ал. 1 АПК, който е издаден по прилагането на закон по смисъла на чл. 75, ал. 2 АПК. Компетентността на административния орган да издаде подзаконов нормативен акт е уредена с нормата на чл. 76, ал. 1 АПК, съгласно която нормативни административни актове се издават от изрично овластени от Конституцията на Република България или закон органи. Подзаконовият нормативен акт, част от който са обжалваните разпоредби, е издаден от министъра на вътрешните работи, в кръга на правомощията му съгласно чл. 76, ал. 1 АПК и чл. 35, ал. 5 ЗОБВВПИ. При издаването му е спазена процедурата по чл. 77, чл. 78, ал. 1, т. 1 и ал. 2 АПК, както и е издаден в предписаната от закона форма. Съгласно изискванията на чл. 5, ал. 5, изр. 1 от Конституцията на РБ и чл. 37, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА). Наредбата е обнародвана в ДВ бр. 31 от 15 април 2011г., а в ДВ бр. 97 от 6 декември 2016 г. е обнародвана Наредба за изменение и допълнение на Наредба Iз-895. Видно от представените по делото доказателства, всички изисквания на чл. 26, ал. 2 и чл. 28, ал. 1 ЗНА са спазени, поради което с издаването на наредбата не са нарушени административнопроизводствени правила. Съгласно чл. 15 ЗНА, нормативният акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен. С оглед на този принцип и след като в жалбите са изложени доводи за такова противоречие, макар и без конкретни фактически оплаквания, следва настоящия състав служебно да провери дали наредбата, в обжалваните й части противоречи на Директивата, ЗОБВВПИ или на други нормативни актове от по-висок ранг - Конституцията, ЗНА и пр., а именно да провери при издаването на същата налице ли са противоречия с материалноправни разпоредби. Не може да се сподели и доводът, че горецитираната разпоредба на подзаконовия нормативен акт е в противоречие и с изискванията на нормативни актове от по-висока степен. В жалбите не се обективира конкретна норма, на която текстовете да противоречат. Процесните разпоредби носят характера на подзаконовия нормативен акт, а именно да допълват, доразвиват и да са в изпълнение на закона, при спазване и в съответствие с неговата цел. В оспорената разпоредба на чл. 17, ал. 3 от Наредбата е визирано, че освен количествата боеприпаси по ал. 1 в складовете към магазините се разрешава съхраняването до 10 кг барут и до 20 кг пиротехнически изделия, изчислени като чиста пиротехническа смес. А в чл. 18, ал. 1 от Наредбата е предвидено в складовете за съхранение на магазините за търговия само с пиротехнически изделия да се допуска съхраняването на количества, съобразени с капацитетите на помещенията, но не по-големи от 20 кг чиста пиротехническа смес. От изложеното в жалбите, е видно, че според жалбоподателите, дефиницията на понятието чиста пиротехническа смес, не фигурира в друг нормативен административен акт и същият противоречи на израза нетно съдържание на взривно вещество използван в Директива 2013/29/ЕС. Този извод не може да бъде споделен от настоящия съдебен състав, поради обстоятелството, че това е въпрос по целесъобразност на административния орган, който не влияе на законосъобразността на нормативния административен акт. Доводите, че с обжалваните членове на наредбата министъра на вътрешните работи е преуредил и то в противоречие със закона, обществени отношения вече регулирани от ЗОБВВПИ, е несъстоятелен. Разпоредбите на подзаконовия нормативен акт не противоречат на ЗОБВВПИ, а както се каза са в негово изпълнение. Съгласно чл. 35, ал. 1 ЗОБВВПИ посочва, че търговия с взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия, с изключение на фойерверки от категория F1, се извършва от физически и юридически лица, регистрирани като търговци на територията на държава членка, след получаване на разрешение за търговия, издадено от директора на ГД "Национална полиция" на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице. В ал. 5 на чл. 35 от с. з. е отбелязано именно, че изискванията към устройството на обектите по ал. 2 и условията за търговия с изделията се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. От своя страна ал. 2 на чл. 35 визира, че лицата по ал. 1, които искат да търгуват с взривни вещества, трябва да разполагат със складове за съхранение, собствени или наети на територията на Република България, а онези, които искат да търгуват с оръжия и боеприпаси и/или с пиротехнически изделия, трябва да разполагат със складове и/или с търговски обекти - собствени или наети, на територията на Република България. Посочено е, че складовете и търговските обекти трябва да са строежи по смисъла на Закона за устройство на територията (ЗУТ). С оглед изричната препратка от ЗОБВВПИ безспорно следва да бъде обърнато внимание на разпоредбите на ЗУТ и подзаконовите нормативни актове, издадени в негово изпълнение, в това число Наредба РД -02-20-1 от 2017 г. за планиране и проектиране на строежи, предназначени да производство, съхранение и търговия на оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия, обн. в ДВ бр. 11 от 31 януари 2011 г., издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството и Наредба 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството. В нормата на чл. 10, ал. 1, т. 5 от последната е предвидено, че вид строежи от пета категория, буква "а" - жилищни и смесени сгради с ниско застрояване, вилни сгради, сгради и съоръжения за обществено обслужване с разгъната застроена площ до 1000 кв. м включително или с капацитет до 100 места включително за посетители, са магазини за търговия с оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия, открити, полузакрити и закрити стрелбища и складовете (хранилищата), прилежащи към тях, както и самостоятелни складове и работилници за ремонт на оръжие, в които се съхраняват огнестрелни оръжия от категории A, B, C и D; боеприпаси за оръжия за служебни и/или граждански цели в количество не по-голямо или равно на 100 кг, изчислено като барутно съдържание; пиротехнически изделия в количество не по-голямо или равно на 20 кг чиста пиротехническа смес; барут в количество до 20 кг. Именно в този текст на Наредба 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи се съдържа изразът чиста пиротехническа смес, същият фигурира и при дефинирането на видовете строежи от първа категория, буква "г", криещи опасност от взрив, от значително вредно въздействие върху околната среда или от разпространение на отровни или вредни вещества (чл. 2, ал. 4, т. 1, б. б от Наредба 1 от 30.07.2003 г.). Като такъв вид са предвидени строежи или части от тях (сгради, помещения, складове, технологични и транспортни инсталации и лаборатории) за производство и съхраняване на взривни вещества, боеприпаси за оръжия в количество, равно или по-голямо от 100 кг, изчислено като барутно съдържание, и пиротехнически изделия в количества, по-големи от 20 кг чиста пиротехническа смес. Последното опровергава доводите на жалбоподателите, че изразът чиста пиротехническа смес е използван единствено в атакуваните текстове на Наредбата. Неоснователно е и възражението, че Наредбата в обжалваните й части е издадена в противоречие с Директива 2013/29 ЕС. Като подзаконов нормативен акт Наредбата е издадена въз основа на законова делегация - чл. 35, ал. 5 от ЗОБВВПИ. В § 4. т. 5 от Допълнителните разпоредби на последния изрично е регламентирано, че със закона се въвеждат изискванията на чл. 6, 7 и 15 от Директива 2013/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 г. за хармонизиране на законодателствата на държавите членки за предоставяне на пазара на пиротехнически изделия (OB, L 178/27 от 28 юни 2013 г.). Изложеното води до друг извод, че при съобразяване на горното и данните по делото, в съответствие на чл. 192а АПК Наредбата в атакуваните й части се явява издадена при правилно приложение на материалния закон. Не е налице и разпоредба на законов или подзаконов нормативен акт, на което да противоречат процесните норми, в съответствие с чл. 15, ал. 1 от ЗНА, съгласно който нормативният акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен. По изложените съображения съдът намира, че Наредба Із-895 от 01.04.2011г. за изискванията към устройството на обектите, предназначени за търговия с оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия и условията за извършване на търговия, издадена от министъра на вътрешните работи, в оспорените й части е приета от компетентен орган, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, същата съответства на приложимото право и целта на закона, с оглед което жалбите са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. При този изход на спора разноски не се следват в полза на жалбоподателите, а от страна на ответника не са претендирани съдебни разноски. Водим от гореизложеното и на основание чл.193, ал.1, предл. последно АПК, Върховният административен съд, трето отделение,