Решение № 10508 от 30.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10916/2013 г.

Решение № 10508 от 30.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10916/2013 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано e по касационна жалба на Ваня Станева Мартинова, от гр. Добрич, ул. "Бойчо Огнянов" № 30, срещу Решение № 1685 от 25.06.2013 г., по адм. дело № 1997/2012 г. по описа на Административния съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу Ревизионен акт (РА) № 081102162 от 4.01.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 104 от 11.04.2012 г. на изпълняващия правомощията на Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (ОУИ) гр. Варна при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), с ново наименование Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна, с който на жалбоподателката са определени задължения по Закона облагането на доходите на физическите лица (ЗОДФЛ) (отм.) за 2004, 2005 и 2006 г. и по Закона за данъка върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за данъчни периоди 2007 и 2008 г. в размер общо на 47 819,99 лв. главница и лихви в размер на 18723,39 лв., от които за внасяне след прихващане с надвнесени суми са определени - за 2004 г. - 603,05 лв., лихви от 504,13 лв., за 2007 г. - 3236,95 лв. и лихви от 1432,73 лв. и за 2008 г. - 4675,66 лв. и лихви от 1349,53 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК. Излага твърдения, че за определените задължения за 2004 г. е изтекъл давностният срок за установяване на данъчните задължения. По отношение на задълженията за останалите периоди, излага твърдения, че изхарчените средства са с доказан произход. Ответникът по жалбата - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - Варна при ЦУ на НАП, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а разгледана по същество - основателна. С обжалваното Решение № 1685 от 25.06.2013 г., по адм. дело № 1997/2012 г. по описа на Административния съд - Варна е отхвърлена жалбата на Ваня Станева Мартинова срещу Ревизионен акт (РА) № 081102162 от 4.01.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 104 от 11.04.2012 г. на изпълняващия правомощията на Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (ОУИ) гр. Варна при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), с ново наименование Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна, с който на жалбоподателката са определени задължения по Закона облагането на доходите на физическите лица (ЗОДФЛ) (отм.) за 2004, 2005 и 2006 г. и по Закона за данъка върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за данъчни периоди 2007 и 2008 г. в размер общо на 47 819,99 лв. главница и лихви в размер на 18723,39 лв., от които за внасяне след прихващане с надвнесени суми са определени - за 2004 г. - 603,05 лв., лихви от 504,13 лв., за 2007 г. - 3236,95 лв. и лихви от 1432,73 лв. и за 2008 г. - 4675,66 лв. и лихви от 1349,53 лв. Така постановеното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което на основание чл. 222, ал. 1 АПК ревизионният акт следва да бъде прогласен за нищожен. Съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът е длъжен да извърши преценка дали РА е издаден от компетентен орган и в съответната форма, независимо от наведените от страните доводи. Административният съд не е обсъдил представените по делото и приложени към преписката заповеди, а именно Заповед № 419.33/30.12.2009 г., Заповед № Д-5/3.01.2011 г., Заповед № Д-9/03.01.2011 г., Заповед № Д-10/03.01.2011 г., Заповед № Д-321/10.03.2011 г., Заповед № Д-322/10.03.2011 г., Заповед № Д-739/1.06.2011 г., Заповед № 740/1.06.2011 г., Заповед № Д-931/4.07.2011 г. и Заповед № Д-932/4.07.2011 г. В конкретния случай обжалваното съдебно решение е неправилно, защото оспореният пред АС-Варна РА е нищожен. Заповедта за възлагане на ревизия (ЗВР) № 1102162/25.05.2011 г. е издадена от Богомил Симеонов Стойков като началник сектор "Ревизии" Дирекция "Контрол" при ТД на НАП Варна, ИРМ Русе. Заповедта за определяне на компетентен орган № К-1102162/25.10.2011 г. е издадена от Богомил Симеонов Стойков. Със Заповед № 419.33/30.12.2009 г., Заповед № Д-5/3.01.2011 г., Заповед № Д-9/3.01.2011 г., Заповед № Д-10/3.01.2011 г., Заповед № Д-321/10.03.2011 г., Заповед № Д-322/10.03.2011 г., Заповед № Д-739/1.06.2011 г., Заповед № 740/1.06.2011 г., Заповед № Д-931/4.07.2011 г. и Заповед № Д-932/4.07.2011 г., издадени от Директора на ТД на НАП Варна за ИРМ Русе е определен Богомил Симеонов Стойков като орган по приходите да издава заповеди за възлагане на ревизии и да определя компетентни органи за издаване на ревизионни актове. Касационната инстанция намира, че от тези доказателства не се установява Богомил Симеонов Стойков да е компетентен да издават ЗВР и ЗОКО по отношение на данъчни субекти с адрес в гр. Добрич. ИРМ Добрич е включено в ТД на НАП Варна. От съдържанието на Заповед № 419.33/30.12.2009 г., Заповед № Д-5/3.01.2011 г., Заповед № Д-9/3.01.2011 г., Заповед № Д-10/03.01.2011 г., Заповед № Д-321/10.03.2011 г., Заповед № Д-322/10.03.2011 г., Заповед № Д-739/01.06.2011 г., Заповед № 740/1.06.2011 г., Заповед № Д-931/4.07.2011 г. и Заповед № Д-932/4.07.2011 г., издадени от Директора на ТД на НАП Варна може да бъде направен извод, че упълномощаването на Богомил Симеонов Стойков като началник сектор "Ревизии" Дирекция "Контрол" при ТД на НАП Варна, ИРМ Русе има право да издава в различните периоди от време само заповеди за възлагане на ревизии при териториален обхват на компетентността им ограничен само до територията на ИРМ Русе. Съдържанието на тези заповеди е така формулирано, че се прави разграничение между различните органи по приходите, на които са възложени отделни правомощия на директора на ТД на НАП -Варна като правомощията на Богомил Симеонов Стойков са за издаване на ЗВР и ЗОКО, но при изричното отбелязване за ИРМ Русе. Правомощията за издаване на ЗВР и ЗОКО по закон се упражняват от директора на ТД на НАП, който може на основание чл. 11, ал. 3 от ЗНАП да ги предостави за упражняване на друг орган по приходите, което означава, че тези правомощия могат да бъдат предоставяни както в пълен обем, така и частично - за ЗВР и ЗОКО, само за ЗВР или само за ЗОКО, за всички данъчни субекти, обхванати от териториалната компетентност на съответната ТД на НАП или за част от тях. Така редактираните заповеди определят компетентен да възлага ревизии орган по приходите само за част от територията на сегашната териториална дирекция, съвпадаща с територията на закритите бивши териториални дирекции, който орган няма правомощия за това по отношение на останалата територия на дирекцията. Според това разбиране, правомощието на териториалния директор на НАП да определи посочените компетентни органи включва възможността да определи такива органи както в пълен обем за цялата територия на дирекцията /за всички регистрирани на нея субекти/, така и частично за територията на някоя от закритите ТД, сега в рамките на съществуващите /съответно за регистрираните на тази територия ревизирани лица/. И в двата случая е изпълнено законовото изискване със заповедта на териториалния директор да е определен орган по приходите от съответната териториална дирекция. В случаите, в които териториалният директор е определил компетентен орган само за част от територията на териториалната дирекция става дума за ограничена териториална компетентност на възложителя на ревизията, чието надхвърляне опорочава възлагането й, съответно - прави нищожен впоследствие издадения ревизионен акт. В конкретния случай директорът на ТД на НАП е упълномощил различни органи по приходите с различни правомощия, включително като е ограничил и териториалната им компетентност, което е ясно видимо от всички представени по делото заповеди за упълномощаване. В този смисъл с оглед изричното съдържание на тези заповеди на директора на ТД на НАП-Варна не може да се приеме, че поради включването на ИРМ-Русе в териториалния обхват на ТД на НАП-Варна, началникът на сектор"Ревизии" Дирекция "Контрол"с ИРМ Русе има правомощие да издава ЗВР и ЗОКО за всички данъчни субекти със седалище на територията на цялата ТД на НАП-Варна. Това би било така, ако не съществуваше в заповедите за упълномощаване изрично ограничаване на предоставените им правомощия с описание на териториалния обхват - ИРМ Русе. Аналогично са предоставени правомощията и за ИРМ Силистра, ИРМ Добрич и др., за разлика от други ТД на НАП, чиито актове са били предмет на съдебен контрол и е констатирано оправомощаване на орган по приходите, чието работно място е в ИРМ, но са му предоставени за упражняване правомощия на директор на ТД на НАП общо за територията на цялата ТД на НАП. Ревизираното лице съгласно данните от адреса за кореспонденция и адреса по чл. 8 от ДОПК е в гр. Добрич, поради което няма как да бъде прието, че се обхваща от територията, за която е структурирано ИРМ Русе. От изложеното следва, че ревизията е възложена от некомпетентен орган и ЗОКО е издадена от некомпетентен орган, поради което РА е нищожен. По изложените съображения касационната инстанция намира, че постановеното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което ревизионният акт следва да бъде прогласен за нищожен. Предвид изхода на спора Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при Централното управление на Националната агенция за приходите следва да бъде осъдена да заплати на Ваня Станева Мартинова, ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ул. "Бойчо Огнянов" № 30 сума в размер на 515,91 лв. за направени разноски в двете съдебни инстанции. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение