Решение № 11929 от 14.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6844/2010 г.

Решение № 11929 от 14.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6844/2010 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Пламен Антонов Калайджиев и Десислава Руменова Калайджиева, двамата от гр. Варна против решение № 72 от 14.01.2010 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. дело № 1286/2009 г., с което е отхвърлена жалбата на първия срещу заповед № ДК-02-ВН-29 от 27.04.2009 г. на началника на РДНСК - Варна, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконен строеж: "масивна ограда", находящ се в УПИ ХI-1122/погрешно вписано УПИ ХХI-1122/, кв. 44, местн. Евксиноград, гр. Варна. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му, както и отмяна на заповедта. Ответната страна РДНСК Варна не взема становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима-подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страни по делото, за които то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената заповед за законосъобразна без наличие на основания по чл. 146 АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото е установено, вкл. и със заключения на вещи лица, че процесният строеж е извършен през 1995 г. и представлява масивна ограда към УПИ ХХI-1122а и към ул. "16-та", с височина в отделни части до 2,20 м над прилежащия терен. Оградата представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и за извършването й се изисква разрешение за строеж без да се одобрява т инвестиционни проекти, а становище на инженер-конструктор - чл. 147, ал. 1, т. 7 и ал. 2 ЗУТ. При липсата на разрешение за строеж, правилно оградата е квалифицирана като незаконен строеж - чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. С оглед времето на извършването му - 1995 г. и липсата на деклариране пред одобряващите органи в срока по 31.12.1998 г., строежът не е търпим по смисъла на § 16, ал. 2 ПР на ЗУТ и подлежи на премахване, както законосъобразно и от компетентен орган /чл. 225, ал. 1 ЗУТ/ е постановено с оспорената заповед, правилно потвърдена с обжалваното решение. То не страда от релевираните в касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,